До
г-н Бойко Борисов
министър-председател на Република България
Kопие до
г-жа Десислава Танева
министър на земеделието, храните и горите
Копие до
г-жа Деница Cачева
министър на труда и социалната политика
Kопие до българските медии
ОТВОРЕНО ПИСМО
ОТ НАЦИОНАЛНА ФЕДЕРАЦИЯ „ЗЕМЕДЕЛИЕ И ГОРСКО СТОПАНСТВО“ НА КТ “ПОДКРЕПА“
Относно: Сезонната заетост в сектор „Селско стопанство“ на Република България и липсата на реален отраслов социален диалог с национално представителните синдикати и работодатели в МЗХГ
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕМИЕР,
УВАЖАЕМА Г-ЖО ТАНЕВА,
УВАЖАЕМА Г-ЖО САЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕДИИТЕ В БЪЛГАРИЯ,
На 16 април 2020 г. Европейската федерация на работещите в земеделието, храните и туризма /EFFAT/ съвместно с 27 други организации публикуваха обща декларация „Без права за работещите в земеделския и хранителния сектор, веригите за доставки на храна в Европа са заплашени от провал“.
Видно е, че документът е провокиран от призивите за отваряне на границите за сезонни работници от Източна към Западна Европа, като поставя акцент върху факта, че заетите в селското стопанство са основната група граждани – жертва на модерно робство. Европейската федерация настоя ЕС и държавите членки мигновено да вземат мерки срещу лошите условия на труд в сектора, масово разпространения недеклариран труд и експлоатацията. Изключително ниските заплати в земеделието успяват да привлекат в сектора само още по-ниско платени мигранти – граждани на ЕС и на трети държави. Те обаче често стават жертва на нехуманно отношение, живеят в бараки и селища без нужните санитарни условия – там спазването на физическа дистанция е невъзможно и пандемията може да има пагубни последици.
В същия ден министърът на земеделието, храните и горите г-жа Танева в интервю за българска медия заяви, че вече е постигнат консенсус със синдикатите в сектора за „полагане на задължителен обществено полезен труд в земеделието в рамките на 14 дни“ – искане на Асоциацията на земеделските производители в България.
Като председател на Национална федерация „Земеделие и горско стопанство“ на КТ “ПОДКРЕПА“ заявявам категорично, че не само няма консенсус по това възмутително предложение на работодателската организация, но дори не сме участвали в консултации по тази тема!
Тук ще изложа накратко нашите аргументи против въвеждането на такова задължение към трайно безработните лица, които получават социално подпомагане. Периодично чуваме предложения за законови промени, които да задължат социално слабите да полагат обществено полезен труд. Това условие е част от българското законодателство, вероятно от момента на въвеждане на подпомагането. Обръщаме внимание обаче на „обществено полезен“, не труд за формиране на печалби в частни джобове.
Изключително важно е да подчертаем също, че за получаването на социалната помощ (чл. 9 от ППЗСП), трайно безработното лице трябва да изпълнява редица изисквания, сред които:
- да няма жилище с повече стаи, които би могло да отдава под наем;
- да не разполага с влог над 500 лв.;
- да не е прехвърляло имот през последните пет години;
- да е регистрирано в Бюрото по труда поне 6 месеца преди кандидатстването за социална помощ;
- да не е отказвало предложена му работа или обучение;
- да полага обществено полезен труд 14 дни в месеца по 4 часа на ден
Срещу този труд гражданите в работоспособна възраст, които са длъжни да работят, имат възможност да получат между 49,50 лв. и 75 лв. месечно, в часови ставки това се равнява на 0,88-1,34 лв. на час труд. Обръщаме внимание, че минималната часова ставка в България за 2020 г. е 3,66 лв. По същество това е крайно неприемлива трудова експлоатация в държава, която претендира да е част от най-развития и хуманен свят! КТ „Подкрепа“ вече неколкократно обръща внимание на управляващите, че едно четиричленно семейство с двама ученици, което е останало без доходи в настоящата ситуация, може да получи максимум 145,50 лв., ако родителите полагат обществено полезен труд 56 часа месечно.
Тук ще покажа как се променя броят на хората, които изобщо са склонни да бъдат подлагани на експлоатация срещу средства, които не могат да гарантират и един хляб на ден.
Това са официални данни на Агенцията за социално подпомагане. Мизерните помощи, съчетани с изискване на полагане на несъразмерен труд, водят до масов отказ от подпомагане – с около 20% ежегодно. Сега се предлага тези, които все още са склонни да участват в тази експлоатационна схема, да бъдат насилствено извозвани до нивите, за да работят не за общото благо, а за това на собственици на фирми, които търсят робски труд, поради факта че ниското заплащане и лошите условия на труд отблъскват работниците от полето!
С нарастваща тревога, не за първи път, нашата федерация на работещите в селското и горското стопанство констатира нарушаване на основополагащи принципи на водене на социален диалог в сектор „Селско стопанство“, разписани в българското законодателство. Министърът на земеделието храните и горите в рамките на месец предреши вземането на важни за правата на работниците в сектора решения, които бяха прокарани чрез промени в Кодекса на труда, използвайки извънредното положение в страната, без да бъде свикан Отраслов съвет за тристранно сътрудничество в повереното ѝ министерство, като се позовава на неформални разговори и подкрепа на колегите от ФНСЗ на КНСБ и на малка представителна част на работодателски организации в лицето на АЗПБ. Отраслов съвет, при желание, може да се проведе и онлайн, т.е. извънредната ситуация не е извинение.
Преди две седмици видяхме същото поведение с разпростирането на еднодневните трудови договори в тютюнопроизводството, както и превръщането им от еднодневни в многодневни. Ние бяхме помолени за становище в деня, в който предложението вече беше внесено от Министерство на земеделието в комисиите на Народното събрание, а даденият ни краен срок беше след като текстовете бяха приети от депутатите. Под лобистки натиск, с пренебрегване на национално представителните синдикати, трудовото законодателство става жертва на необмислени, истерични поправки, които не се подчиняват на никаква здрава логика и целесъобразност.
КТ „Подкрепа“ и в частност нашата федерация имаме последователна политика относно защита правата и свободите на българските работници и служители по принцип и на тези в сектор селско стопанство. Заявихме и отстоявахме нашето отрицателно становище относно въвеждането на еднодневните трудови договори през 2015 г. Вносителите тогава бяха убедени, че с тази мярка ще се реши проблемът с липсата на сезонни работници в сектора.
Към днешна дата е очевидно, че тази мярка не работи, след като отново ни залива информация за наближаваща катастрофа за сектора поради липса на сезонни работници и то в момент, когато имаме нечуван ръст на регистрираните безработни. Вместо представителите на бизнеса в сектора да направят задълбочен анализ на причините защо българите не са привлечени да полагат труд в родното ни земеделие, а предпочитат да полагат същия неквалифициран труд в страните от Западна Европа, те започват да предлагат все по-непопулярни и граничещи с нарушаване на човешки права мерки. За голямо наше разочарование представителите на правителството в лицето на МЗХГ и МТСП обличат тези предложения в законова форма, която с лекота се приема от Народното събрание.
Национална Федерация „Земеделие и горско стопанство“ се противопоставя на този подход на водене на социален диалог, като настояваме тази станала вече традиционна порочна практика да бъде прекратена. В безпрецедентната здравна криза, която със сигурност ще премине в икономическа такава, трябва да проявим отговорност и да подходим професионално в името на устойчивото развитие на сектора и гарантиране на продоволствената сигурност на нацията. А това е секторът, който функционира в несправедлива конкурентна среда и висока несигурност както на работещите, така и на малките собственици.
Като демократична организация на работници и служители предлагаме административният капацитет на МЗХГ да се пренасочи към прилагане на всички мерки предвидени от ЕК за облекчаване на приложението на Общата селскостопанска политика за подкрепа на браншовете, създаващи заетост, като се подкрепят техните доходи, както го направиха и в други страни – членки. Време е за реална подкрепа на доходите на фермерите и техните работници, но настояваме това да стане при ясни критерии и правила.
Тук трябва да подчертаем, че спешно държавата трябва да сложи ред в сектора и да въведе правила и критерии за представителност на браншовите организации. Настоящото разрояване затруднява изработването на адекватна национална аграрна политика, която да гарантира устойчиво развитие на сектора, подкрепено финансово от бюджета на ЕС и държавния бюджет.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БОРИСОВ ,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО САЧЕВА,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА МЕДИИТЕ,
УВАЖАЕМИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ВСИЧКИ БРАНШОВИ ОРГАНИЗАЦИИ В СЕКТОР „СЕЛСКО СТОПАНСТВО“,
Обръщам се към всички Вас като член на Изпълнителния съвет на Европейската организация на работещите в земеделието, храните и туризма /EFFAT/, за да Ви предам посланието, което е подкрепено от други 27 организации:
Недостигът на работна ръка, породен на европейско ниво от COVID-19, демонстрира зависимостта на западноевропейските ферми от работниците мигранти, много от тях нелегални, които берат европейските плодове и зеленчуци, опаковат и обработват храната. Трябва да действаме сега, за да сме сигурни, че храната, която ядем, не се произвежда от експлоатиране на хора и планетата ни,така че да изградим по-справедлива и устойчива хранителна верига. Заедно призоваваме за бързи мерки и структурни реформи за справяне с въздействието на COVID-19.
Ето някои от предложените действия:
- Спешно подобряване на условията на труд и живот на работниците, заети в агрохранителната верига, с цел ограничаване на пандемията от COVID-19.
- Преобразяване на Общата селскостопанска политика, за да стане както социална, така и екологично устойчива.
- Акцент върху работниците във фермата в Стратегията „От Фермата до вилицата“.
- Осигуряване на пълен достъп до декларирана заетост на работниците мигранти и бежанци.
Този апел и предложени действия припокрива изцяло мерките, които ние национално представителните социални партньори в България в секторите селско стопанство и хранително-вкусова промишленост трябва да предприемем, за да отговорим на предизвикателствата, които стоят пред нас за справяне с икономическата криза след COVID-19.
Необходими са спешни действия и подготовка на стратегически план за действие, КТ „Подкрепа“ вече даде предложения на национално ниво, които в основната си част удовлетворяват нуждите на двата сектора. Бихме могли да добавим специфика относно решаване на казуса с липсата на сезонна заетост, който би могъл да намери решение при обединени усилия на капацитета на различните браншове в растениевъдството, на представителните национални синдикати в сектора, на представители на сдружението на общините, за да се локализират проблемите на местно ниво и на Агенциите по заетостта и социално подпомагане, за да се картотекират потенциалните работници в сектора, да се направи среща с работодателите на място по общини, за да се срещнат и направят информационни кампании относно нуждата от работници и респективно възможност да бъдат подсигурени първо в самата община, а след това и в съседните такива.
Качествена и устойчива работна сила се постига с качествен и устойчив земеделски и преработвателен бизнес, който е ориентиран към достойно заплащане на труда и безопасни и здравословни условия на труд. Машините може и да изместят човека от много дейности и все пак винаги в секторите селско стопанство и хранително-вкусов ще има нужда от работници. Наша основна цел би трябвало да бъде да се погрижим за тях и семействата им, за да имат икономически стимул да останат в родния си дом, а не да се скитат немили-недраги.
Анелия Иванова
Председател НФ “ЗГС“ на КТ “Подкрепа“
21.04.2020 г., гр. София