Подходът на работодателските организации към социалния диалог
е реакционен и провокира напрежение
Тезите за ограничаване на колективните трудови договори
водят до провокации и конфронтация
Представителните синдикални организации изразяват тревога от състоянието и развитието на социалния диалог на национално равнище и възможните негативи за диалога и колективното договаряне на равнища сектор и предприятие. С много търпение и такт следим и ескалацията в посланията, излъчвани от националните ръководства на представителните работодателски организации и лъхащата от тях липса на перспектива за изход от задънената улица, в която те поставиха Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Признаците на застой и непродуктивност свързваме с:
– позициите на национално равнище, които заемат работодателските организации по въпросите на минималните осигурителни доходи, минималната работна заплата и нейното по-нататъшно повишаване, доходите от труд като цяло;
– нежеланието да се дискутират причините за липса на квалифицирани кадри в редица сфери и отрасли и свързаната с това належаща квалификация и преквалификация на работниците и служителите;
– неприкритите неаргументирани призиви да бъде преустановено колективното трудово договаряне на равнища предприятие и бранш;
– антисоциалните инструкции, които се прогласяват от името и сайта на Асоциация на организациите на работодателите в България (АОРБ) по въпроси на колективното трудово договаряне, някои от които са и откровено антисиндикални;
– изтърканите вече с десетилетия, неаргументирани искания за нов Кодекс на труда.
Това се случва на фона на все по-видимата пренастройка и новия отговорен подход към социалната тематика, към правата и интересите на хората и техния жизнен стандарт, както в Европейския съюз, така и в световен мащаб. Ярко доказателство за това са обявените намерения от Жан-Клод Юнкер за създаване на европейски стълб на социалните права и съобщението на Комисията за започване на консултации по неговата рамка.
Оценяваме подхода на националните ръководства на представителните работодателски организации като реакционен, с манипулативен ефект към двустранния диалог на равнище предприятие и на секторно равнище. Продължаването на този подход ще провокира социално напрежение, защото в диалога и договарянето в предприятията има традиции, които подпомагат конкурентоспособността на дружествата и устойчивостта им на неблагоприятни външни условия и кризи.
В един неподписан документ, наречен „Препоръки…”, регистрираната, но непредставителна по Кодекса на труда Асоциация на организациите на работодателите в България (АОРБ), изразява неаргументирани предложения за ограничаване на колективните трудови договори. Такива тези не ни сближават, а провокират и конфронтират. Подобни „документи“ са зловредна „инициатива”. Тя не допринася с нищо за развитието на икономиката, социалния диалог, индустриалните отношения, обществото и държавността и е далеч от добрите традиции.
Благодарим на работодателите за инициативите с добър замисъл. Не коментираме инициативи, които са безсмислени, ненавременни и нелогични.
Днес очакваме не просто диалог и сътрудничество, а и ново качество на процеса, задълбочена дискусия, адекватна на реалностите, пред които е изправено обществото ни. Убедени сме, че работодателите в предприятията няма да споделят стила на отричане и неуважение във взаимоотношения между партньорите на национално ниво, към който ни провокират от АОРБ. Нито пък рискът от напрежение и индустриални конфликти в браншовете и във фирмите. Независимо от подхода на националните ръководства на работодателските организации, данните и фактите показват друга картина.
Плод на усилията на социалните партньори на отраслово и браншово равнища за 2016 г. са сключените нови 3 бр. отраслови КТД, 29 браншови КТД в компании с национално значение, 1 анекс за удължаване срока на отраслов КТД или общо 34 О/БКТД. На лице е добър диалог в редица сектори. На финална фаза днес са трудните преговори по сключване на новия КТД в отрасъл „Проучване, добив и преработка на минерални суровини”. Пълноценен е диалогът и в бранш „Металургия” и в много други. На равнище предприятие, въпреки очерталата се тенденция от предишните години, през 2016 г. има увеличение на броя сключените КТД. По данни на ИА „ГИТ“ и Националния институт за помирение и арбитраж, за 2016 г. на ниво предприятие са сключени 1304 КТД, т.е. ръст със 78 КТД в сравнение с 2015 г., или увеличение с 19.65%, а общият им брой е 1415 бр. Очертаната картина е резултат от упорита, системна и целенасочена наша работа, от натрупания в предишни години опит. Безспорно е плод и от съзнателното отношение към процеса на диалог и на колективно договаряне и на работодатели в предприятията, и на работодателски организации на секторно равнище.
Няма съмнение, че независимо от неприкритите внушения за отказ от диалог, от колективно договаряне, отказ от социално-отговорно поведение на равнище предприятие, вкл. и на секторно равнище, социалният диалог има прогресивен и устойчив ефект и дава обществено значими плодове. За това допринасят както усилията на синдикалните организации, така и разбирането за значението и перспективите от поддържането и развитието на социалния диалог, които имат работодателите на тези равнища.
Очакваме ясна и недвусмислена реакция на служебното правителство за ритмичен и резултатен национален тристранен социален диалог. Поводът и мястото това да се случи е възобновяване на работата на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Очакваме възстановяването на нормалните отношения между работодателските и синдикалните организации на национално равнище да ангажира и Президента на Р България. Надяваме се в своите предизборни програми политическите сили да отделят внимание и място и на този въпрос.
София, февруари 2017 г.