ДО
Г-Н АТАНАС ПЕКАНОВ
ВИЦЕПРЕМИЕР ПО УПРАВЛЕНИЕ НА ЕВРОПЕЙСКИТЕ СРЕДСТВА

УВАЖАЕМИ Г-Н ПЕКАНОВ,

Структурите на КТ „Подкрепа“ се запознаха с публикувания от Вас нов вариант на Националния план за възстановяване и устойчивост. В следващите страници ще акцентираме върху тези части от него, по които имаме коментари и предложения. Ще изложим и причините, поради които изразяваме несъгласието си с част от направените в него промени. Бележките ни се отнасят до базовите принципи за разходване на публични средства срещу никакви социални ангажименти; липсата на средства за ключово национално предприятие като комплекса „Марица-изток“; отхвърлянето на проекта за рехабилитация на инфраструктуратата на „Напоителни системи“ ЕАД и залагането на средства за цифровизация в железопътния транспорт, която е най-ниско ниво и в съвсем близко бъдеще вече ще бъде неизползваема.

I. Принципи
Планът за възстановяване и устойчивост, както сочи името му, следва да спомогне за възстановяването на българската икономика и общество след пандемията от коронавирус и то така, че да повиши устойчивото развитие, съобразно поставените нови, амбициозни цели за по-екологичен растеж и ускорено сближаване на България с Европейския съюз. Ние напълно припознаваме целите, които обаче следва да се постигнат така, че ползите да се усетят от цялото общество. Именно поради това и при предходните наши становища подчертахме няколко ключови показатели, които трябва да се следят при изпълнението на проектите:
– колко нови работни места ще бъдат създадени;
– какъв ще бъде размерът на трудовите възнаграждения във фирмите, които ще се ползват с обществени средства;
– при какви условия ще се трудят заетите;
– какви и колко ще бъдат приходите в държавния бюджет и осигурителните вноски, които следва да гарантират бъдещето на служителите на подпомогнатите частни компании.
В състоялите се срещи между социалните партньори и представители на правителството многократно сме подчертавали, че не е важно средствата да бъдат усвоени в интерес на определени компании, а да бъдат използвани така, че да бъдат постигнати ключови социални цели в интерес на хората. Обръщаме внимание, че тези наши коментари бяха посрещнати с одобрение от икономическия министър Кирил Петков, но очевидно са останали само в тефтерчето със записки, без да се прехвърлят реално в Плана.

Обръщаме внимание, че за пореден път т.нар. икономически зони се представят като панацея за развитието на регионите, но нито веднъж не беше направен анализ какви са реалните ползи от тях за българското общество. Налетите обществени средства в тях следва да доведат по повишаване на благосъстоянието на гражданите, а то се измерва през нивата на възнагражденията. Липсата на такъв анализ предполага отново да вложим публични средства в частни бизнеси, без да са поставени никакви условия срещу това. Т.нар. теория на просмукването – даваш пари на частния бизнес, а той със сигурност ще направи така, че те да се „просмукат“ към гражданите, доказано не работи и като икономист Вие най-добре знаете това. Сега имате шанс да помогнете икономическите заблуди, които се налагат през последните десетилетия и които допринасят за просмукване на благосъстоянието, но в обратна посока (от обикновения човек към заможната част на бизнеса и обществото), да бъдат преодолени. КТ „Подкрепа“ намира за редно обществото да знае какво ще получи от това, че инвестира в нечий бизнес.

Същевременно изразяваме подкрепата си към променения подход, който предполага част от средствата за бизнеса да бъдат предоставени под формата на изгодни кредити, а не под формата на грантове. Това би трябвало да означава от друга страна, че по-голяма част от средствата ще могат да се ползват за проекти от обществено значение.

II. Енергетика
Не се забелязват особени промени в енергийните проекти и цели, които са включени в Плана. Отново либерализация на енергетиката, отново газова инфраструктура, отново водород. Основната разлика се състои във включването на проект за изграждане на газова централа в ТЕЦ „Марица-изток“ 2 (850 млн. евро ) и на минимум 1.7 GW ВЕИ и батерии (449 млн. евро от МВУ). Така бюджетът по компонент „Нисковъглеродна икономика“ нараства повече от два пъти до 8,3 млрд. лв. Но докато в предходния вариант националното съфинансиране беше пренебрежимо малко, тук е почти половината от необходимите средства.
Очевидна е посоката за замяна на мощностите на въглища с такива на газ. Според описаното в Плана, животът на мините в комплекса „Марица-изток“ приключва най-късно в средата на 2025 г. А газът ще се използва до 31 декември 2029 г. Въпреки изключително ускорените темпове в Плана за възстановяване и устойчивост не са предвидени никакви мерки за минимизиране на социалните вреди от преустановяване работата на предприятията от „Марица-изток“. В тази връзка не може да не зададем за пореден път ключови въпроси като:
1. Има ли разчети с колко ще се увеличи цената на потребяваното от домакинствата и бизнеса електричество, след затварянето на възможността да се произвежда ток от въглища? С колко ще се увеличи енергийната бедност в страната? Оценен ли е рискът енергийно бедни семейства да започнат да се отопляват чрез изгаряне на дърва и отпадъци, което ще има далеч по-висок екологичен отпечатък от производството на електричество от ТЕЦ?
2. Във връзка с проекта за производство на зелен водород – имате ли разчети, които показват, че такъв проект ще бъде рентабилен и въобще възможен с оглед на необходимите водни ресурси за производството на водорода?
3. Оценен ли е фактът, че въглищата наистина са изкопаем ресурс, но са местен такъв, докато заместващият газ също е изкопаем ресурс, но вносен, което ни прави енергийно много по-зависими, а целите на ЕС са по-висока енергийна независимост?
4. Ще има ли нови, качествени работни места за десетките хиляди български граждани, които ще останат без работа? КТ „Подкрепа“ многократно призова със средства от ПВУ да бъде изградено мащабно държавно предприятие, което да произвежда стоки с висока добавена стойност, тъй като това ще позволи да се осигурят достойни трудови възнаграждения на заетите там. Отговорът, който получихме от зам.-министър Николов, гласеше, че за тази цел са нужни 50% от всички средства по ПВУ и не може. Този отговор предполага, че правителството е намерило алтернатива, която струва по-малко. Такава обаче в ПВУ не може да бъде открита.

И накрая на тази част Ви обръщаме внимание на случващото се през последните дни. Въпреки настояванията ни ТЕЦ2 да получи по-висок дял от регулирания пазар, беше преценено, че правителството не може да си позволи подобна стъпка. Едва преди два месеца се чуха призиви от страна на работодателските организации ТЕЦ-ът да бъде затворен, защото „произвеждал стока, която никой не искал да купи, защото била безумно скъпа“. Сега вече същите организации настояват ТЕЦ2 да работи на пълни мощности, за да намали цената, на която бизнесът купува ел. енергия. Ако бъде затворен държавният ТЕЦ2, кои мощности ще включваме спешно, за да не затварят бизнеси и домакинствата да не остават без осветление и отопление?

III. Напоителни системи
Ключов проект в предходните варианти беше предвиденото обновяване на инфраструктурата на „Напоителни системи“ ЕАД и КТ „Подкрепа“ заявява категоричното си становище, че този проект задължително следва да остане в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. След проведената кампания срещу тази ключова структура, която доведе до отхвърлянето на проекта, смятаме за нужно да обърнем внимание на значението на „Напоителни системи“, без което българското население ще понесе вредите от климатичните промени в пълна степен.

Преди да започне упадъка в сектора, „Напоителни системи“ ЕАД управлява 235 напоителни системи. Хидромелиоративната структура включва 168 язовира и водоеми с общ капацитет от 3.1 милиарда кубични метра вода, 168 напоителни помпени станции, 6345 км. открита канална мрежа и 9 269 км. подземни тръбопроводни мрежи. Назад във времето близо 157 539 ха напоявани площи са оборудвани с отводнителни мрежи както от открити канали, така и от подземни дренажи. Където не е възможно естествено отводняване, събраните от дренажната мрежа води се отвеждат помпено чрез 94 помпени станции. Общата дължина на отводнителните канали възлиза на 2334 км., а на дренажите съответно 11 192 км. В допълнение към съоръженията за напояване и отводняване близо 81 728 ха земеделска земя е защитена от вредното въздействие на водите, от наводнения пазят 635 км. защитни диги, включително 268 км. по течението на река Дунав.

Данните илюстрират жизненоважната роля на „Напоителни системи“ за страната, която често остава невидима за земеделските стопани и населението. Тя става видима, когато каналите за напояване пресъхнат и земеделската продукция бива унищожена от суша или когато в резултат от проливни дъждове реките и язовирите заливат населени места и земеделски земи. Необходими са ни технически стабилни и модерни хидромелиоративни съоръжения, тъй като тази инфраструктура е част от националната сигурност, а към момента те са крайно амортизирани.

През годините преживяхме наводнения, които показаха, че язовирите имат изключително значение в извънредни ситуации. Язовирите представляват невидима част от хидрологията на даден речен басейн и трябва да се възприемат и управляват като критични елементи на хидротехническите системи, в които има двупосочни взаимодействия между селските и градските райони. Все по-ясно се осъзнава, че ако бъде възстановена и модернизирана, съществуващата хидромелиоративна инфраструктура ще бъде критично важен елемент за намаляване на произтичащите от изменението на климата рискове по отношение на производителността, устойчивото развитие на селското стопанство и управлението на водите. Очакваните в бъдеще продължителни периоди на засушаване, в съчетание с все по-чести и по-тежки наводнения, ще доведат до нарастваща несигурност на селскостопанската дейност в България. В тези условия напоителната инфраструктура ще се използва за задоволяването на нарасналите нужди на селскостопанските култури от вода, докато инфраструктурата за отводняване и за защита от наводнения, както и корекциите на реки биха осигурили защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с климатичните рискове. По този начин хидромелиоративният сектор ще генерира значителни ползи както за гарантирано устойчиво селско стопанство и бизнес, така и за по-широки кръгове от обществото.

Във връзка с горното КТ “Подкрепа“ заявява следната принципна и категорична позиция относно Компонент 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“:

Категорично не сме съгласни с решението на екипа на служебния кабинет проект „Реконструкция, възстановяване и модернизиране на държавния хидромелиоративен фонд в Република България за устойчиво управление на водите и адаптиране на климатичните промени“ с предвиден бюджет на стойност 847 580 000 лв. да отпадне от Плана. Този проект беше включен в предишните версии на НПВУ, които бяха подложени на широко обществено обсъждане, в което участваха и представители на Конфедерацията на труда „Подкрепа“. По време на обществените обсъждания ние подкрепяхме изключителната нужда от инвестиция в хидромелиоративния фонд на България, стопанисван и поддържан от държавното дружество „Напоителни системи“ ЕАД. Този фонд се състои от тотално амортизирани съоръжения – технически и морално.

В представения за обществено обсъждане ревизиран последен вариант на НПВУ, компонентът 2.Б.3 „Устойчиво селско стопанство“ цели повишаване на устойчивото управление и конкурентоспособността на аграрния сектор чрез мерки за подобряване на икономическата устойчивост на земеделските стопанства и на отрасъла като цяло в контекста на климатичните промени и съхранението на характеристиките на околната среда. Според НФЗГС на КТ „Подкрепа“, тази цел няма как да бъде постигната без ясна държавна политика за развитие на поливното земеделие в България, която задължително преминава през инвестиция в реконструкция и модернизация на държавния хидромелиоративен фонд. Единствената ни възможност това да се случи е Механизмът за възстановяване и устойчивост и държавата ни не трябва да пропуска този шанс.

Проектът на „Напоителни системи“ ЕАД е подготвян в продължение на месеци от екип експерти и професионалисти в сферата на хидромелиорациите и е в унисон като идея и цели с амбицията на ЕС за справяне с глобалното предизвикателство да се ограничат неблагоприятните ефекти на климатичните промени чрез т.нар. Зелен преход. Ако този проект не бъде изпълнен, България няма да е готова да отговори на предизвикателствата, породени от измененията в климата. Засушаванията и наводненията ще се отразят негативно на устойчивото развитие на селското стопанство и неговата конкурентоспособност. Вече виждаме това да се случва.

Факт е, че съществуващата хидромелиоративна система на България е силно амортизирана със значителни загуби на воден ресурс, поради течове и филтрации по нейното протежение, което оказва съществен натск върху главните водни тела – язоворите. Тази система е и енергийно неефективна предвид значителната консумация на електроенергия на съоръженията, изградени през миналия век, които отводняват държавни и частни терени. Всички тези обстоятелства налагат извършването на реформи за ефикасно и устойчиво използване на водните ресурси в страната, посредством намаляване на загубите на вода в хидромелиоративните съоръжения.

Проектът, подготвен от „Напоителни системи“ ЕАД, предвижда рехабилитация и модернизация на 265 обекта от държавната хидромелиоративна мрежа. Ако той бъде изпълнен качествено, ще се гарантира устойчиво селско стопанство, което от своя страна е гарант за продоволствената сигурност на страната ни. Не трябва да забравяме, че, според ПМС 181 от 20 юни 2009 г., дейността, извършвана от „Напоителни системи“ ЕАД, е категоризирана като стратегическа за България. Предприятието е от ключово значение за националната сигурност.

След като алармирахме за опасностите, които поражда отпадането на проекта за рехабилитация на инфраструктурата на „Напоителни системи“ ЕАД, бяха проведени консултации с настоящото ръководство на Министерството на земеделието, храните и горите. От тях разбираме, че са правени усилия проектът да бъде задържан в рамките на Плана за възстановяване и устойчивост. Включително чрез значително редуциране на броя на обектите, които следва да се обновят. Дори това е било отхвърлено от Европейската комисия, която иначе много се грижи за околната среда.
Тъй като комуникацията Ви с Комисията не е публична, което внася недоверие и в обществото, обръщаме се към Вас с настояване:
1. Да бъдат публикувани отговорите и коментарите на представителите на Европейската комисия, от които да стане ясно кога са се появили негативните коментари и оценки по отношение на този проект. След като става въпрос за публични средства, не намираме причина комуникацията да продължава да бъде тайна.
2. Да ни предоставите контактите на лицата от ЕК, които са запознати с проекта и са дали отрицателни становища.

Уважаеми г-н Пеканов,

От това, което видяхме, Европейската комисия отказва да одобри този проект без никакви аргументи. Има голи твърдения, че той противоречал на европейски регламенти, но никаква обосновка не придружава тази теза. Не само това – имаме обосновани съмнения, че български организации са настоявали пред ЕК проектът да отпадне. Такова национално предателско поведение следва да бъде осветлено и да е ясно кой работи срещу подготовката на страната за противодействие срещу климатичните промени.

IV. Транспорт
От обхвата на Инвестиция 2: Преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси Мездра и Червен Бряг, разположени по основната TEN-T мрежа в последния вариант на НПВУ е отпаднал проектът „Подготовка и изпълнение на обект – Изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица“ като общата стойност на проекта е намалена с 25 млн. лв., които са пренасочени към Инвестиция 1: Цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийна от широко обхватната ефективност по жп направленията от TEN-T мрежа- Проект № 19. Увеличени са стойностите на обекти №№ 415, 10 и 12 и е добавен нов обект 13 на обща стойност от 30 млн. лева.
Ние от КТ „Подкрепа“ винаги сме подчертавали, че не трябва да се губи европейско финансиране и смятаме за похвално, когато се предприемат такива действия за защита на финансирането, а в случая дори в тази позиция то е с 5 млн. лв. повече от последната версия на плана. Това, което е притеснително, в случая е, че и в трите версии на Плана включеният проект за изграждане на интермодален терминал в Горна Оряховица не беше мотивиран с нуждата от такава инвестиция и то на това място, въпреки многократните питания по този въпрос. Отпадането на проекта от последния вариант на НПВУ практически премахва интермодалността изцяло от плана, като това става отново без аргументация, което е повече от смущаващо.
Отделен е въпросът пренасочените средства дали ще се използват ползотворно. След като вече има проекти за изграждане на оптична мрежа, кое налага определени участъци от нея да бъдат вкопани в земята и за това да се използват допълнително десетки милиони левове?
Прави впечатление, че при съпоставяне на допълнително добавените обекти 4 и 5 се оказва, че за приблизително еднакво разстояние, за което ще се прилага „подземна тръбна канална мрежа ф50 за нуждите на оптични кабелни линии, системи и устройства за ETCS/ERTMS“ за по-малко средства (близо 800 000 лв.) предвидени в обект 5 ще се извършват повече дейности (в случая допълнително ще се изграждат: „пътнически информационни системи оповестителна – високоговоряща, електронни табла, часовникови системи, изграждане на видеонаблюдение на гари и гарови райони“).
Твърди се, че тези допълнителни интервенции ще се използват за ETCS/ERTMS. А това означава, че вече се насочваме към изграждане на Ниво 1 на ERTMS и правим отстъпление в политиката на въвеждане на ETCS/ERTMS. При представянето на версия 1 на плана се говореше за изграждане на GSM-R (използвано при ниво 2 на ERTMS). КТ „Подкрепа“ още в становището си от месец декември 2020 г. подчерта, че трябва да се стремим към модернизация и усилено изграждане на новата мрежа от FRMCS , която е с технология 5G (GSM-R e 2G), за да може да имаме модерна и конкурентна транспортна система.

По отношение на проект 22 от Инвестиция 3 – Осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно-ефективен и комфортен подвижен ЖП състав има няколко смущаващи неща, които пораждат редица въпроси.
1. В проекта е записано буквално следното: „Предвид дългия полезен живот на подвижния железопътен състав, правителството, респ. министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията ще предприеме необходимите действия, с които да гарантира, че при закупуване на подвижен състав със средства от европейски фондове, същият ще бъде предоставен на разположение на следващия оператор по договора за обществени услуги (след 2025 г.), при спазване на европейското и националното законодателство и правилата за държавна помощ“. Този текст поставя предварителна рамка и едва ли не задължение новият договор за обществени услуги от 01.01.2025 г. да бъде само с един оператор. Това влиза в противоречие с европейските норми. Любопитно е какво ще се случи, ако договорът за обществена услуга е сключен с два или три оператора?;
2. Силно сме обезпокоени, че закупеният подвижен състав по този проект отново няма да се движи със скорости над 130 км/ч. Причините за това са:
– В работна процедура на ДП „НК ЖИ“ ПБ 7.06 „Работни правила за експлоатация на системата ERTMS/ETCS (ETCS 2.3.0d)“ в сила от 28.05.2018 г. е записано: „В случай, че избраното ETCS ниво не е налично, машинистът прави запис в пътния лист и бордовия дневник и продължава движение с изключено бордово оборудване след разрешение от влаковия диспечер/дежурния ръководител движение с разрешената за влака скорост до 130 km/h.“;
– В проект 22 е записано: „Предвидено е да бъдат оборудвани с ниво на ETCS, реализирано към очакваната дата на доставка на мотрисните влакове, в кр. 2024 г.“

Реално изграждане на ERTMS/ETCS в НПВУ не е предвидено, което е в абсолютно противоречие с препоръката на Европейския икономически и социален комитет, както и на Комисията по транспорт и туризъм към ЕП (A9-0181/2021) 01.06.2021 г. Единствено предвидено е вкопаването на „подземна тръбна канална мрежа ф50 за нуждите на оптични кабелни линии“, по която евентуално ще тече информацията от системите на ERTMS/ETCS, които вече подчертахме, че в случая няма да са повече от Ниво 1.
Предвидено е в проект 22 Сключване на договор с избрания изпълнител да е на 7-мия месец от стартиране на проекта, а самото „Изготвяне на тръжна документация и стартиране на обществена поръчка“ ще се случи до третия месец от стартирането на проекта. Логичният въпрос е какво ниво на ETCS ще бъде заложено в него? Няма как да е друго освен Ниво 1.
Попадаме в ситуация, в която други европейски държави залагат в своите планове експлоатация на сателити и изграждане на Baseline 3 от Ниво 3 на системите ETCS ERTMS, а ние да вкопаваме тръби!
По отношение на Инвестиция 5 – Осигуряване на устойчива транспортна свързаност чрез изграждане на участъци от Линия 3 на метрото в София. Подчертаваме удовлетвореността си от това, че продължаваме да защитаваме тези средства за инвестиция. Отново напомняме становището ни, че е необходимо надграждане при развитието на мрежата на Софийското метро, като се свърже с националната железопътна мрежа и се закупи двусистемни мотриси, позволяващи движението им по двете мрежи. По същество това е крайградската железница, която е значително по-екологична алтернатива на автомобилите, с които са принудени да се придвижват към столицата живущите в населените места около нея.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“