Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ от своето учредяване е радетел за по-добро българско образование. В навечерието на 24 май синдикатът адмирира постигнатото от българските учители в трудните пандемични години и години на непрекъснато търсене на път за реформи, придружени от липсата на национален консенсус за визията на българското образование.
Безспорно най-важният приоритет на едно образование трябва да бъде правенето на учениците реализирани, успешни и добри хора, човеци, които живеят без да се мразят и в житейска хармония.
А приоритетите на българското образование, сякаш трасирани от години, все още започват отначало и отначало, след всяка смяна на управляващите, а образованието трябваше да бъде надпартийно…
Намаляването на академизма и обема на изучаваното по математика, биология, физика и др., преориентирането към мислене и създаване на ученически продукти, проекти и резултати от мисленето е процес, започнал и недовършен от десетки години, процес, който всяко ново управление започва като нов.
Учителите го казват най-простичко и ясно – за да се промени начинът на преподаване, трябва да се промени обема на съдържанието, защото ако за всеки час има нов материал за преподаване, то промяната е обречена. Необходима е не промяна, а намаляване на учебния материал.
Българският учител има нужда от свобода и автономия, нещо, което сякаш остава само декларирано от образователната национална институция, защото именно свободата ще донесе иновацията и индивидуалния подход, не постоянния надзор, атестациите и непрестанните проверки по жалби на родители.
Синдикат „Образование“ припомня един от най-важните приоритети в българската образователна система, възпитание и гражданско образование – компонент дефиниран в ЗПУО, но забравен от десетилетия. Липсата на умения в учениците за спазване на правила, за зачитане и споделяне на ценностите на другия, за толерантност и човеколюбие, превръщат някои български ученици в субекти с брутални човешки и граждански дефицити. И разбира се лошата дисциплина в клас кореспондира със слаби резултати на изпити и матури, не само на носителите на неспазването на правилата, но и на всички останали ученици.
Стратегията за възпитанието в образователните институции е в стендбай, не по вина на синдикатите…
Национален, но по-скоро обществен, а не експертен дебат сякаш е започнал за промяна или не на началото на учебната година, за удължаване или не на учебното време /Синдикатът припомня, че учебната година завършва на 14 септември/, за размера на ваканциите и тяхното значение за възпитателния процес, за това, че българските ученици не учат по-малко от техните връстници по света, включвайки целодневната организация и извънкласните дейности. В изследването на хипотезата за поредно удължаване на учебното време, нека не забравяме за преминаването в едносменен режим и намаляването броя на децата и учениците в група и клас. Последното гарантирано ще повиши качеството на образованието. Но главният въпрос е, дали търсим бърз фанфарен ефект или качествена промяна?
Синдикат „Образование“ трасира и други важни приоритети: Преминаването на „Бърза скорост“ през целия начален етап безусловно поражда дефицити в немалко ученици и не е предпоставка за качествено надграждане през прогимназия и гимназия.
Субектът „Обществен съвет“ е генератор на най-фиктивната образователна политика в историята на българското образование. Придадената стойност от неговото появяване е неосезаема, а изхабеният ресурс на директори и учители за легализиране на неговата дейност е откраднато време от това за деца и ученици. Синдикатът предлага образователната политика „Обществен съвет“ да отпадне.
Учителски синдикат „Подкрепа“ е лидер в изграждането на национална политика за резилиънс на българските учители. Тази политика трябва да повишава устойчивостта към стрес и бърнаут синдром на педагозите и да създава компенсаторни механизми за намаляване на натоварването на учителите. Профсъюзът припомня, че в модерните образователни системи грижата за учителя е национален приоритет.
Синдикат „Образование“ приветства думите на Министър Денков, който казва, че доброто образование е това, което ни учи да мислим, като прибавяме и това, че учителят трябва да възпита правилното гражданско и духовно съзряване на учениците, за да могат да мислят като добри хора.
В навечерието на 24 май – най-светлият просветен апотеоз на българщината, българските учители, които не работят най-малко в Европа, очакват средства от актуализацията на държавния бюджет за увеличение на издръжка и работни заплати, очакват позитивното партньорство от родители и институции и вярата във визията и мисията на учителя, вяра която е била символ и фундамент на държавността в новата ни история!