От 01.07 2020 година действа нов закон за социалните услуги (ЗСУ).

ЗСУ отменя нормативна уредба, която вече не отговаря на съвременното обществено развитие и социалните потребностите на гражданите. Законът въвежда нови положения, които са в съответствие с Доброволната европейска рамка за качество на социалните услуги – по-добър достъп до услугите, фокус върху ефективността на социалните услуги, както и тяхната гъвкавост и ефикасност. Зaĸoнът изpичнo ycтaнoвявa, чe пoлзвaнeтo нa coциaлни ycлyги нe e зaдължeниe, a caмo eднa възмoжнocт, чиeтo yпpaжнявaнe зaвиcи oт cвoбoднaтa вoля и жeлaниeтo нa нaмиpaщия ce в oбeĸтивнa нyждa пoтpeбитeл. Πpи пpeдocтaвянeтo нa coциaлни ycлyги нe ce дoпycĸa нapyшaвaнe нa пpaвaтa, cвoбoдитe, дocтoйнcтвoтo и личнaтa нeпpиĸocнoвeнocт нa лицaтa, ĸoитo caми ca пoтъpcили пoдĸpeпa oт coциaлнaтa cиcтeмa. Bъзпpиeт e oбщият пpинцип, чe coциaлни ycлyги ce пoлзвaт зaдължитeлнo caмo пo paзпopeждaнe нa cъдa и caмo в cлyчaитe, oпpeдeлeни cъc зaĸoн.

Законът за социални услуги доразвива модерния принцип за управление на социалните услуги, отговаря на съвременното обществено развитие:

• Основните цели са гарантиране на достъпа до услуги, на тяхното качество и ефективност и на правото на живот в домашна среда и в общността, както и насърчаване на интегрирания подход и публично-частното партньорство.

• Социалните услуги са определени като дейности за подкрепа за превенция и/или преодоляване на социалното изключване, реализиране на права и подобряване на качеството на живот и се основават на социална работа, индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Водещ елемент на всяка социална услуга е социалната работа, която е дефинирана в Закона като дейност, която се основава на правата на човека и социалната справедливост и е насочена към подкрепа на отделния човек, семейството, групи или общности за подобряване на благосъстоянието им чрез развитие на умения да използват собствените си възможности и тези на общността при посрещане на своите потребности.

•  Право на социални услуги имат всички лица в Република България, които се нуждаят от подкрепа, която може да бъде оказана чрез социалните услуги. Създава се възможност за ползване на общодостъпни социални услуги от всички лица, а не само от уязвими групи.

• Облекчава се достъпа до социални услуги чрез премахване на издаването на заповеди за настаняване и направления за ползване на услуги. Насочването за ползване на специализираните социални услуги ще включва предоставяне на информация и консултиране с цел лицето да направи информиран избор на услуга и даване на предложение за подходящите услуги.

• Съгласно Закона за социалните услуги (ЗСУ) при предоставянето на социални услуги не се допуска пряка или непряка дискриминация на лицата, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.

• Въвежда се планиране на национално ниво на социалните услуги, финансирани от държавния бюджет, чрез разработване на национална карта на социалните услуги. Картата ще се разработва въз основа на анализи на потребностите и планиране на общинско и национално ниво, но в съответствие с нормативно определени критерии. Услугите, финансирани от държавния бюджет, ще бъдат класифицирани в три основни групи:

– услуги на общинско ниво, които задоволяват потребностите на населението от общината;

– услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата област;

– услуги на областно ниво, които задоволяват потребностите на лица от цялата страна.

Социалните услуги вече не се дефинират чрез конкретното място на тяхното предоставяне. Видовете социални услуги се дефинират в зависимост от основните групи дейности, като съдържанието на всяка една от тях е определено в закона. Десет са основните видове социални услуги:

1. информиране и консултиране;
2. застъпничество и посредничество;
3. общностна работа;
4. терапия и рехабилитация;
5. обучение за придобиване на умения;
6. подкрепа за придобиване на трудови умения;
7. дневна грижа;
8. резидентна грижа;
9. осигуряване на подслон;
10. асистентска подкрепа.

До 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги действат и се прилагат старите дефиниции на социалните услуги и специализирани институции, съгласно отменения в тази част Правилник за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Настаняване в специализирана институция или социална услуга в общността от резидентен тип и ползване на социални услуги в общността от пълнолетни лица.

Насочването на всички лица за ползване на социални услуги се извършва от Дирекциите „Социално подпомагане“ (ДСП), чрез изготвяне на писмена предварителна оценка на потребностите с участието на лицето.

В тази връзка при желание всяко лице, независимо от това дали е дееспособно или поставено под запрещение, може да се обърне към ДСП по настоящ адрес, където ще бъде консултирано, относно функционирането на всички социални услуги, както и целевите групи, които могат да бъдат насочвани към тях. Информацията се предоставя на лицето в устен и писмен вид в достъпен за него формат и посредством средства и технологии, улесняващи разбирането й.

Лицата, желаещи да ползват социална услуга заявяват своето желание устно и/или писмено на място, по телефон или по електронен път в ДСП по местоживеене. В срок до 3-работни дни от заявяване на желанието от лицето за ползване на социална услуга, социален работник от ДСП съгласува с него дата и място за провеждане на среща от разстояние в електронна среда или при желание на лицето – на мястото, където то пребивава, в случай, че не може да бъде организирана по друг начин. При подаване на заявлението кандидат-потребителят декларира семейно положение, доходи и имуществено състояние. След проучване на потребностите на лицето се изготвя предварителна оценка на потребностите (ПОП) за насочване за ползване на подходяща социална услуга в 20-дневен срок от датата на заявяване на желанието.

Предварителната оценка на потребностите е документ удостоверяващ извършеното насочване от дирекция „Социално подпомагане“.

Особени правила са въведени само при ползване на резидентна грижа от лица, поставени под пълно запрещение. Заявленията на лица, поставени под пълно или ограничено запрещение се подписват от тях и от законния им представител (настойник/попечител) и се подават в Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес. ДСП издава временна заповед за настаняване в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на лицата поставени под пълно запрещение и предприема действия за изготвяне на искова молба до съответния районен съд. Решението на съда се изпълнява незабавно.

Дирекция „Социално подпомагане“ предоставя консултация и информация на лицето относно всички видове социални услуги, които може да ползва, включително информация относно профила на услугите и условията за заплащане и освобождаване от такса за ползването им.

Срокът за предоставяне на социалните услуги се определя в зависимост от индивидуалната оценка на потребностите от подкрепа на лицето и резултатите за потребителя, които се цели да се постигнат. Ползването на социалните услуги може да е: краткосрочно – за срок до шест месеца; средносрочно – за срок до една година; дългосрочно – за срок от една до три години.

В случаите, когато в социалната услуга няма свободни места, дирекция „Социално подпомагане“ вписва лицето в регистър на чакащите за настаняване/ползване на услуга.

Такси за социални услуги

Социалните услуги се предоставят срещу заплащане на такси от лицата, които ги ползват, или по договаряне. Социалните услуги за деца са безплатни, когато са делегирани от държавата дейности, освен в случаите, когато заплащане е предвидено в закон.

Таксите за социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се определят с тарифа, утвърдена от Министерския съвет.

При неплащане за повече от три месеца на такса за ползване на социална услуга – делегирана от държавата дейност, от лице, което отговаря на условията за заплащане на такса съгласно тарифата, утвърдена от Министерския съвет предоставянето на услугата на лицето се прекратява, освен ако в срок до един месец заплати дължимите такси.

Бележка:Съгласно § 44, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ до приемането на новата тарифата по чл. 46, ал. 2 от ЗСУ таксите за ползване на социални услуги, финансирани от държавния бюджет, се заплащат в размерите, определени по досегашния ред.

Финансиране на социалните услуги

Социалните услуги, делегирани от държавата дейности се финансират от държавния бюджет, чрез бюджетите на общините по ежегодно определяни с Решение на Министерския съвет стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели. С Решението се определят делегираните от държавата дейности, финансирани със средства от държавния бюджет при организирането и предоставянето на публични услуги. В рамките на тези стандарти са средствата за издръжка на потребителите и за заплати и осигуровки на персонала в социалните услуги.

Бележка: Съгласно § 44, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСУ до 1 януари на годината, следваща приемането на Националната карта на социалните услуги, финансирането на социалните услуги от държавния бюджет е съгласно стандартите за финансиране, разработвани по досегашния ред.

Документи