„Съгласно правилника на Тристранния съвет материалите трябва да се изпратят седем работни дни предварително, при извънредни заседания два дни предварително. В случая това не беше спазено, а тук става дума за огромен по обем материал и съществено важен за държавата и хората. Би трябвало поне тези срокове, които са записани в правилата, да се спазват“, коментира в ефира на bTV Radio Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, кратките срокове, които социалните партньори имаха, за да прегледат проектобюджетите за 2026 г.

„Увеличението на минималната работна заплата е съгласно Кодекса на труда, там няма изненада. Изненада беше, че в първоначалните проекти на Закон за ДОО и НЗОК беше заложено под определената минимална работна заплата за следващата година. Властта се поправи и вече има минимална работна заплата, която съвпада със законовото изискване. По отношение на двата процента осигурителна вноска допълнителна, това ще натовари работещите допълнително поне с 0,8% и изземване на доход. И тук въпросът е друг – как ще бъде компенсиран този доход, защото говорим не само за частния сектор, а и за държавния сектор. Тоест публичните предприятия и публичния сектор целия – лекари, учители и всички останали, по какъв начин те ще бъдат компенсирани. Заложеното в бюджета нарастване на работните заплати е около 5 на сто. Като сложим цялата инфлация, натрупана за тази година, плюс прогнозната догодина, плюс това, че тази година бяха увеличени само с 5 на сто заплатите, има определено немалко намаление на покупателната сила на заплатите, което означава свиване на кошницата на домакинствата. Така че тук, ако се качват осигурителните вноски, не сме съгласни, ако отива за сметка на работещите. Или и те трябва да бъдат компенсирани по някакъв начин“, посочи още Кацарчев.

„В осигурителните бюджети имаме замразяване на обезщетенията при безработица, което за нас е недопустимо, тъй като се качва минималният и максималният осигурителенд доход. Това е неадекватно като принцип по отношение на приноса и ползата в осигурителната система. Замразяване на семейните помощи, което също трябва по някакъв начин да е обвързано с инфлацията, особено тези, които касят децата и децата с увреждания. Има много елементи, които по-скоро замарзяват помощите и облекченията за нискодоходните групи, т.е. бедните ще станат още по-бедни. Работещите бедни в България всяка година растат. 2/2 от домакинставата са на прага на жизнения минимум, което е много показателно. В бюджетите за следващата година не се вижда никаква социално-икономическа политика, която да води до повишаване на жизнен стандарт, или да е насочена към някакви инвестиции, които бих довели до повишаване на жизнения стандарт. Един от големите проблеми е демографията, а в същото време, всички, свързани с демографията елементи в съответните бюджети са или замразени, или просто символично вдигнати“, допълни още главният икономист на КТ „Подкрепа“

„От гледна точка на работещите, това е бюджет на мизерията. От гледна точка на икономическата политика, такава не прозира вътре в самия бюджет, той е абсолютно инерционен. Отново имаме приходи, които няма да бъдат събрани, тоест имаме надценена приходна част. По-лошото е, че има изоставане с доходите. Прекалено много сектори, дори и по данни на НСИ, са с ниски доходи, да не говорим, че има сектори, в които заплатите не са такива, каквито отчита статистиката. Тоест имаме доста голям сив сектор, където държавата може да насочи усилия и да предприеме действия, така че там да се плащат данъци и осигуровки“, обясни Кацарчев.

„Нашето настояване беше да се затворят дупките, през които изтича капитал в чужбина, без да са платени данъци и осигуровки в България, но никой, за съжаление, не припозна такъв тип идеи. Припозна се покачване на данъка върху дивидентите, но идеята на КТ „Подкрепа“ не беше тази, а да няма нулева ставка върху данък дивиденти, защото сумата, която се раздава годишно е 28-30 млрд., а постъпленията в бюджета въобще не са адекватни на това. Над 60% от дивидента, който се раздава, не се облага в България. Следващото е данъците при източника за всякакви видове услуги – лихви, автроски и лицензионни възнаграждения и какво ли не още, които отново отиват в чужбина с нулев данък. Потенциалнно това са приходи в бюджета между 6-8 млрд. лв, което прекрасно подпомага спазването на принципа за 3% дефицит“.

Цялото интервю на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, за „Важното, казано на глас“ по bTV Radio, може да чуете ТУК.