/Анализ на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“/

Данните на БНБ към декември 2023 г. показват еднозначно, че около 49% от домакинствата имат на депозит средно около 170 лева /Графика 1/ и общата сума на тези депозити представлява едва 0,9% от спестяванията в левове.

Използвайки статистическите данни за населението, а именно – брой пенсионери – около 2.1 милиона, включително и около 1 милион работещи бедни, може да се направи обосновано предположение, че тези хора определено мизерстват, голяма част от тях са под линията на бедност и им е трудно да свържат двата края. Те нямат възможност да спестяват или да си позволят лукса да поддържат нормален живот. Особено застрашени са и децата в тези домакинства, които имат нужда от разнообразна и питателна храна, дрехи, образование и здравеопазване.

Около 10% от домакинствата (Графика 1) поддържат в депозитните си сметки средно около 1 666 лева (от 1 000 до 2 500 лева). Това са домакинства, които някак си успяват да поддържат някакъв начин на живот, макар че средната сума е под и близо до жизнения минимум за издръжка на един човек на месец, а не за домакинство.

Двете групи представляват около 60% от домакинствата и съвпадат с данните, че 2/3 от тях са под прага на жизнен минимум, т.е. доходите на домакинствата, съответно стандартът на живот на преобладаващата част от населението на България е незавидно.

КТ „Подкрепа“ за пореден път настоява да се гарантира достоен живот на най-засегнатите групи, като се преразгледат методологиите за определяне на минималната работна заплата, линията на бедност, политиката по социално подпомагане и достъпността до здравеопазване и образование.

7% от домакинствата имат спестявания от 2 500 до 5 000 лева, със среден размер около 3 600 лева. Част от тези домакинства са изложени на риск да преминат в по-ниска социална група, предвид постоянно растящите цени на основни стоки и услуги.

Около 20% (Графика 1 и 2) от домакинствата имат депозити от 5 000 до 100 000 лева, които могат да попаднат в обхвата на средната класа, която може да си позволи да поддържа нормален стандарт на живот, като тези с депозити над 50 000 лева – могат да планират и осъществяват инвестиции, и да си позволяват по-луксозни стоки, почивки и услуги.

Богатите домакинства в България са 0,8% и те държат в банките от 100 000 до 1 000 000 лева., а най-богатите, тези с над 1 милион лева са едва 0,01% от всички домакинства (Графика 3)

В заключение – от статистиката на БНБ, както и от данните за работещите бедни, нивото на пенсиите, безработицата, особено младежката такава, не се забелязва подобряване на благосъстоянието на хората в страната и демографските показатели продължават да се влошават.

КТ „Подкрепа“ настоява задължително да се регламентира законово адекватен праг на жизнен минимум и праг на бедност, спрямо който да се формират ефективни политики за борба срещу бедността и социалните неравенства и изключване, чрез програмите за социално подпомагане, гарантиране на достойно минимално заплащане на труда, демографски политики, както и данъчна политика с необлагаем минимум равен на жизнения минимум при облагане на доходите на лицето и домакинството.

Графика 1

Графика 2

Графика 3