Пътят на Европа към по-висока конкурентоспособност трябва да се насочи приоритетно към увеличаване на инвестициите в работната сила и технологиите, а не върху намаляване на изискванията относно правата и стандартите, заяви вчера генералният секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите /ЕКП/ пред лидерите на ЕС.

На събитие на Европейската комисия /ЕК/, посветено на годишнината от публикуването на доклада „Драги“ за конкурентоспособността, Естер Линч призова за повече стратегически инвестиции в подкрепа на европейска индустриалната политика, основана на качествени работни места. Защото това е единственият начин за осигуряване на дългосрочна устойчивост и просперитет за Европа.

По този повод ЕКП посочи три важни инициативи, които имат решаващо значение за конкурентоспособността:

• Приемане на закон за справедлив преход, който да гарантира защитата на работните места и правото на работниците на обучение и да подобри предвиждането и управлението на промените.
• Приемане на Закон за качествени работни места, гарантиращ сигурни работни места и справедливи условия на труд, който също така да прекрати експлоатацията и да насърчава повишаването обхвата на колективното договаряне до 80%. Само справедливите заплати ще стимулират производителността, ще намалят текучеството, ще подкрепят търсенето и стимулират иновациите.
• Одобряване на европейски инвестиционен пакт за производителност, договорен със синдикалните организации, който да инвестира в работната сила, технологиите и иновациите и ще гарантира, че печалбите от повишената производителност ще бъдат споделени с обществото.

Г-жа Линч допълни: „Надпревара  между  глобалните конкуренти е като задънена улица за Европа. Дерегулацията подкопава производителността, ерозира уменията и прави работниците и бизнеса уязвими. Вместо това, пътят на Европа към конкурентоспособност трябва да се основава на инвестиции в работната сила. Някои работодатели използваха натиска за конкурентоспособност като прикритие, за да призоват за отхвърляне  на европейския социален модел, включително наричайки равното заплащане за мъжете и жените „регулаторна тежест“.

Докладът „Драги“ призовава за реформа, но реформата не трябва да означава дерегулация. Отслабването на защитите не прави Европа по-силна. То ни прави крехки. Опростяване, да – когато се намалява бюрокрацията, без да намаляват правата, но премахване на защити е капан.

Нашият европейски социален модел не е бюрокрация. Той е основата на стабилността, доверието и конкурентоспособността. Трябва да се гордеем с нашите стандарти, от тези за изкуствения интелект до тези за  бебешката храна – потребителите и инвеститорите им се доверяват и това доверие е европейското предимство.

Европа вече има това, което на другите липсва: социална устойчивост. Предсказуемото управление изгражда доверие. Квалифицираните, справедливо платени работници са движеща сила на иновациите. Но ние се нуждаем от повече инвестиции за силни обществени услуги – образование, жилищно настаняване, здравеопазване, грижи за децата и транспорт – не са разходи, а градивни елементи на конкурентоспособността, които много инвеститори, работодатели и общности ценят най-много.

И така, една година след доклада „Драги“, ЕС е изправен пред избор: да преследва краткосрочно намаляване на разходите, като подкопава социалните  си основи, или да изгражда дългосрочна конкурентоспособност като ги укрепва.

Ние синдикатите сме готови – готови да преговаряме с политиците и работодателите за да очертаем и да изпълняваме приоритети заедно. Защото истинската конкурентоспособност не се изгражда срещу работниците, а  заедно с тях. Това е европейският път. И това е по-успешния път!“

ЕКП