Съгласно плановете, одобрени вчера от министрите по заетостта на ЕС, дори страните с ниски равнища на държавен дълг са изложени на висок риск от въвеждане на мерки за строги икономии.  През юни Европейската комисия обяви, че открива „процедура срещу прекаления бюджетен  дефицит“ за седем страни членки: Белгия, Франция, Италия, Унгария, Малта, Полша и Словакия. Четири от тези седем държави имат съотношение държавен дълг/БВП под от 60% – целта определена от ЕС, като през последната година още четири държави са намалили своя дефицит. Въпреки това, решението на Комисията беше одобрено от националните министри, присъстващи на конфигурацията на Съвета по икономически и финансови въпроси (ECOFIN).

По време на дебата относно новите фискални правила Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) беше сред онези участници, които призоваха инвестициите, направени в изпълнение на целите на ЕС за действия в областта на климата или социалните стандарти, да бъдат изключени от сумата на бюджетните разходи. Глобалната европейска лаборатория BRUEGEL (Brussels European and Global Economic Laboratory) също предупреди, че новите фискални правила „ще ограничат неоправдано  инвестициите за постигане на климатичните и останалите цели на ЕС“.

Въпреки възраженията, тези фактори не бяха взети под внимание в решението за откриване на процедура при прекомерен дефицит. Всъщност, Съветът директно критикува засегнатите държави за техните социални разходи.

В случая с Испания разходите за пенсионната система бяха подложени на критика въпреки факта, че те са замразени на скромните 2,3% от БВП и до голяма степен се покриват от намалението на военните разходи. В решението за Полша разходите за заплати и пенсии за обществения сектор бяха разглеждани като утежняващ фактор, докато военните разходи като смекчаващ фактор. Какви конкретни действия ще трябва да предприемат седемте засегнати страни, за да намалят своите дефицити, ще бъде решено на по-късна дата.

По този повод ЕКП още веднъж подчертава, че очевидно политиците, дори след европейските избори, не са разбрали правилно нарастващия гняв в обществото, който ясно показа, че трябва спешно да бъде разрешен проблемът с икономическата и социалната несигурност. Вчерашното решение означава, че ЕС рискува да предизвика мерки за строги икономии в страни, които имат напълно устойчиви нива на държавен дълг и намаляващи дефицити. Тази нелогична позиция ще попречи на държавите-членки да постигнат целите на ЕС за справяне с изменението на климата или повишаване на социалните стандарти. Въпреки дългия дебат относно новите фискални правила, по време на който политиците изразиха добри намерения да направят разумни реформи, ЕС отново приложи същия късоглед подход,  фокусиран върху цифровите показатели, който не оставя място за други съображения. Това само потвърждава нашата правилна позиция – против новите фискални правила и борба за прекратяване на новите мерки за икономии!