2.1. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА – чл.213 КТ

Уредени са две хипотези на този вид обезщетение:

• недопускане при нововъзникнало трудово правоотношенияe /„първоначално”/. Изразява се в недопускане от страна на работодателя на работника да изпълнява трудовите си  задължения, въпреки, че  по отношение на работника съществува задължението да постъпи на работа в уговорения в трудовия договор или в законоустановения 7 дневен срок.

Обезщетението се дължи солидарно от работодателят и виновните длъжностни лица, в размер на брутното трудово възнаграждение за съответната длъжност от деня на явяването на работника, за да постъпи на работа, до неговото действително допускане

• Недопускане при започнало изпълнение на трудовите задължения / „последващо”/

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за времето на незаконното недопускане на работа.

Обезщетението и в двете хипотези подлежи на данъчно облагане.

2.2. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ВРЕМЕННО ОТСТРАНЯВАНЕ ОТ РАБОТА – чл.214

Обезщетението касае случаите когато работодателят или непосредственият ръководител  са отстранили временно работника от работа, като отстраняването трябва да е неправомерно, т.е. липсва правно основание за това действие от страна на работодателя / за разлика от чл.199 КТ при което отстраняването е правомерно, по отношение на работници, които са се явили на работа в състояние, което не им позволява да изпълняват трудовите си задължения – поради употреба на алкохол, упойващи средства и др./

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето на незаконното отстраняване, като се дължи солидарно от работодателя и виновните длъжностни лица.

Обезщетението подлежи на данъчно облагане.

2.3. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ КОМАНДИРОВКА – чл.215

Дължи се при командироване, като работникът има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари, при условия и в размери, определени от Министерския съвет / Наредба за командировките в страната, приета с ПМС №72/1986г., и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с ПМС №115/2004г. /

Сумите, които трябва да бъдат предоставени на работника трябва да бъдат упоменати в Заповед за командироване, която се издава от съответния работодател.

2.4. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕМЕСТВАНЕ – чл.216

Обезщетението се държи в  при преместване на работник или служител в следните хипотези:

• Преместване на работник на работа  в друго населено място.

Обезщетението се дължи само, ако е постигнато споразумение с работодателя, т.е. то е правна възможност и  при липса на такова не съществува задължение на работодателя да го заплати. Обхваща пътните разноски за работника и за членовете на семейството му, разноските по пренасяне на покъщнината му, както и възнаграждение за дните на пътуването и за още 2 дни.

• Завръщане на работник в постоянното му местоживеене, когато трудовото му правоотношение бъде прекратено не по негова вина или не по негово заявление с предизвестие.

Изплащането на обезщетението е също поставено под условие – постигане на споразумение с работодателя по отношение на заплащането му. Обхваща пътните разноски за работника и за членовете на семейството му, както и разноските по пренасяне на покъщнината му.

• Обезщетение на работник, когато по ред, предвиден в закон, се премества или е преместен на постоянна работа в друго населено място не по негова молба.

Обезщетението e в размер на разходите по преместването, като когато  разстоянието до населеното място на новата работа е над 100 километра и преместването е за време над 1 година, на работника или служителя се заплаща и уговореното едномесечно трудово възнаграждение за новата работа и възнаграждение в размер на една четвърт от същата сума за всеки член от семейството, издържан от работника

Обезщетението е субективно право на работника / не е необходимо споразумение с работодателя/ и се изплаща от работодателя, при когото работникът се премества на работа.

Обезщетенията при преместване не подлежат на облагане с данъци.

2.5. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ТРУДОУСТРОЯВАНЕ – чл.217

Дължи се при наличие на предписание за трудоустрояване и съответното задължение на работодателят в седем дневен срок от получаването му да премести работника на подходяща за състоянието му работа. Когато не изпълни това свое задължение той дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника от деня, в който е получил предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение. Отказът на работника да приеме без уважителни причини предложената му работа в същото или в друго предприятие, води до загуба на правото на обезщетение.

Обезщетението подлежи на данъчно облагане.

2.6. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ БЕДСТВИЕ – чл.218

Обезщетението се изплаща от работодателя, при когото работникът работи, когато поради бедствие последния е възпрепятстван да се яви на работа. Причините за неявяването на работа, както и участието в спасителните работи трябва да се установят от кметството, общинския съвет или от друг държавен орган. Обезщетението е в размер на 50% от брутното трудово възнаграждение за времето на невъзможност за явяване на работа, но не по-малко от 75% от минималната работна заплата за страната. Обезщетението може и да е пълен размер на брутното трудово възнаграждение, когато работникът е взел участие в спасителните работи.

Обезщетението при бедствие подлежи на данъчно облагане.

2.7. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРАВОМЕРЕН ОТКАЗ НА РАБОТНИКА ИЛИ СЛУЖИТЕЛЯ ДА ИЗПЪЛНЯВА РАБОТА – чл.219

Правото на обезщетение възниква в две  хипотези:

• При отказ на работник или служител да изпълнява задълженията си на законово основание или при преустановяване на работа. Правото на обезщетение е в зависимост от наличието на сериозна и непосредствена опасност за живота или здравето на работника или служителя. В тези случаи отказът и преустановяването на работа са правомерни деяния от страна на работника.
• При отказ от страна на работник или служител да изпълнява работа, възложена му вън от допустимите по Кодекса на труда случаи за едностранна промяна на мястото и характера на работа, ако е възпрепятстван да изпълнява работата си по досегашните условия.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което лицето не е работило и подлежи на данъчно облагане.

2.8.ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ НЕСПАЗЕНО ПРЕДИЗВЕСТИЕ – чл.220

• Обезщетението от страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие в случаите на чл.326, чл.328. Законът дава възможност на всяка от страните, отправила предизвестие да не го спази, като вместо това заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.
• Обезщетение от страната, към която е насочено предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение. Аналогично на горната хипотеза тя може вместо да изчака изтичането на срока да заплати на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Обезщетението и по двете хипотези подлежи на данъчно облагане.

2.9. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВООТНОШЕНИЕ БЕЗ ПРЕДИЗВЕСТИЕ – чл.221

Обезщетението се изплаща при наличието на следните основания: когато работодателят забави изплащането на трудовото възнаграждение или на обезщетение по Кодекса на труда или по общественото осигуряване; когато работодателят промени едностранно мястото или характера на работа или уговореното трудово възнаграждение освен в случаите, когато има право да извърши такива промени, както и когато не изпълни други задължения, уговорени с трудовия договор или с колективния трудов договор, или установени с нормативен акт; когато в резултат на извършена промяна по чл.123, ал.1 и чл.123а, ал.1 значително се влошат условията на труд при новия работодател. Общото между основанията е това, че поведението на работодателят мотивира работника да прекрати трудовото правоотношение без предизвестие. Обезщетението е диференцирано в зависимост от това дали става въпрос за безсрочно или срочно трудово правоотношение. В първия случай то е в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а във втория – в размер на действителните вреди, които са претърпени от работника или служителя.

Втората алинея на чл.221 предвижда обезщетение, което се дължи от работника или служителя, когато той е дисциплинарно уволнен. Размерът на това обезщетение е уреден аналогично на предходното. Работникът или служителят трябва да заплати на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди –при срочно трудово правоотношение.

Същото обезщетение дължи и работник или служител, който бъде уволнен поради задържане за изпълнение на присъда без предизвестие по чл.330, ал.1. За да възникне задължение за заплащане на обезщетение трябва работника не само да е с прекратено трудово правоотношение поради горепосоченото основание, но и самото престъпление да е и нарушение на трудовите задължения.

При определяне на обезщетенията по изброените хипотези действителните вреди се изчисляват върху брутното трудово възнаграждение на работника или служителя, както следва:

– при обезщетение дължимо от работодателя – за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение;

– при обезщетения, дължими от работниците или служителите – за времето, през което работодателят е останал без работник или служител за същата работа, но за не повече от остатъка от срока на трудовото правоотношение.

2.10. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ПРИ УВОЛНЕНИЕ НА ДРУГИ ОСНОВАНИЯ – чл.222

А/ Обезщетението се дължи при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работа за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност. Целта на обезщетението е да се поеме от работодателя част от риска от оставане на работника или служителя без работа. Обезщетението се определя въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа, но за не –повече от един месец. Съществено важно е да се знае, че с акт на Министерския съвет, с колективен трудов договор или с трудов договор може да се предвиди обезщетението да е за по-дълъг срок.

Б/ Друг вид обезщетение е това, което се дължи поради прекратяване на трудовото правоотношение поради болест – чл.325,ал.1,т.9 и чл.327, ал.1,т.1. Освен наличието на болест и липсата на подходящия работа, трябва да са налице още две предпоставки: най-малко пет години трудов стаж и през последните пет години трудов стаж да не е получил обезщетение на същото основание. Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.

В/ Обезщетение се предвижда и при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването. Обезщетението в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетението  може да се изплаща само веднъж.

2.11. ОБЕЗЩЕТЕНИЕ ЗА НЕИЗПОЛЗВАН ПЛАТЕН ГОДИШЕН ОТПУСК – чл.224

Правото на това обезщетение възниква само при прекратяване на трудовото правоотношение, тъй като според чл.178 КТ съществува забрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парично обезщетение по време на трудовото правоотношение. Обезщетението касае този платен годишен отпуск,  правото за който не е погасено по давност. Обезщетението се изчислява по реда на чл.177 към деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

2.12. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ ПРИ НЕЗАКОННО УВОЛНЕНИЕ И ПРИ НЕДОПУСКАНЕ НА РАБОТА НА ВЪЗСТАНОВЕН РАБОТНИК ИЛИ СЛУЖИТЕЛ – ЧЛ.225

Предпоставка за получаване на обезщетението е признаването на уволнението на работникът или служителят за незаконно. Според чл.344, ал.1 „Работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:

1. признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна;
2. възстановяване на предишната работа;
3. обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението;
4. поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи.”

– т.е., когато съдът е признал уволнението за незаконно и е предявен и иск за обезщетение на основание чл.225 КТ, който е бил уважен, работникът ще има право на това обезщетение.

Обезщетението е в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради уволнение, но за не повече от 6 месеца.

Когато през времето, през което е останал без работа работникът или служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите. Това право има и работникът или служителят, който незаконно е бил преместен на друга по-нископлатена работа.

Право на обезщетение има и работник или служител, чието уволнение е признато за незаконно, той е бил възстановен на работа и след явяването му в предприятието не бива допуснат да я изпълнява. Обезщетението се дължи от работодателят и виновните длъжностни лица, солидарно, и е в размер на брутното трудово възнаграждение от деня на явяването му до действителното му допускане на работа.

2.13. БРУТНО ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЕЗЩЕТЕНИЯТА

Брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Според чл.17 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата:

„ /1/ В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 или на обезщетенията по чл. 228 от Кодекса на труда се включват:

1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 от Кодекса на труда;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 от Кодекса на труда;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, по чл. 267, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.

/2/  В брутното трудово възнаграждение за определяне на възнаграждението за платен годишен отпуск по чл. 177 от Кодекса на труда се включва съответната пропорционална част от допълнителните периодични или годишни възнаграждения, изплатени след ползването на платения отпуск, като за целта се преизчисляват изплатените възнаграждения за платен отпуск.”

Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.