Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
Редът за отпускане и изплащане на гарантираните вземания е регламентиран в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г. и в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), приета с постановление на Министерския съвет № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г.
1. Задължени лица по ЗГВРСНР:
Задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” имат всички физически и юридически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
- наемат лица по трудово правоотношение, т. е. имат качествата на работодател;
- спрямо тях може да се открие производство по несъстоятелност по реда на Търговския закон (ТЗ) или по реда на други специални закони.
2. Размер на вноската и срокове за внасяне:
Вноските се дължат от всички работодатели – задължени лица по закона върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година.
Вноските във фонда се внасят едновременно с осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване. Същите са изцяло за сметка на работодателя, а размерът им се определя от ЗБДОО за всяка календарна година; не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии. За 2022 г. не се внасят вноски във Фонда.
(чл. 20 ЗГВРСНР, чл. 15, ал. 1 ЗБДОО за 2022 г.)
3. Същност на гарантираното вземане:
Гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и неизплатени:
- трудови възнаграждения, дължими от работодателя по индивидуални и колективни трудови договори. За целите на закона това са брутните трудови възнаграждения, включващи основното трудово възнаграждение и допълнителни възнаграждения, дължими по индивидуален или колективен трудов договор. Не са трудови възнаграждения периодично или еднократно изплащаните на работниците и служителите средства за работно, униформено и представително облекло, плащания от средствата за социални разходи и други подобни;
- парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт. Това са главно паричните обезщетения по Кодекса на труда и по чл. 40, ал. 5 от Кодекса за социално осигуряване.
4. Правоимащи лица:
Право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време.
За да се възползват лицата от правото си на гарантирани вземания, техният работодател трябва да е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност.
5. Възникване на правото на гарантирано вземане:
Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:
- откриване на производство по несъстоятелност;
- откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
- откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
6. Лица, които по силата на Закона са изключени от кръга на правоимащите:
Не се изплаща гарантирано вземане на следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:
- съдружници в търговското дружество;
- членове на органите за управление и контрол на търговеца;
- съпрузи и роднини по права линия на търговеца – физическо лице, или на лицата по т. 1 и т. 2.
7. Ред за уведомяване на работниците и служителите за откритото производство по несъстоятелност на работодателя:
В 14-дневен срок от вписването в Търговския регистър на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания.
Работодателят изпълнява задължението си по информиране на работниците и служителите по следния ред:
- чрез писмено уведомяване на представителите на работниците и служителите и чрез поставяне на обява на подходящо място в предприятието – за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения към датата на вписване на съдебното решение не са прекратени;
- чрез изпращане на съобщение с обратна разписка на всеки работник и служител – за работниците и служителите, чиито трудови правоотношения са прекратени през месеца на вписване в търговския регистър на решението по чл. 6 от закона или през последните 36 предходни календарни месеца;
- за работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие – български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България, задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите възниква от датата, на която обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава му е станало известно.
(§ 1 от ДР на ЗГВРСНР, чл. 3 НРНИРСОИГВНР)
8. Ред за установяване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания:
В срок до 21 дни от вписване на съдебното решение в Търговския регистър, работодателят изготвя справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждение и/или парични обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.
В едномесечен срок от вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, контролните органи на компетентното ТП на НОИ извършват проверка при работодателя, при която установява дали са налице условията на ЗГВРСНР за възникване на право на работниците и служителите на гарантирано вземане. За резултата от проверката се съставя констативен протокол.
В хода на проверката и в срока, в който се извършва тя, работниците и служителите могат да подават възражения, с които да оспорват данните в изготвената от работодателя справка. Той е длъжен да уведоми контролните органи за постъпилите възражения, да даде становище относно тяхната основателност и да изготви нова справка или да откаже издаването ѝ.
При констатиране на нередности в изготвените справки или несъответствие на данните, както и по подадени възражения от лицата в случаите, когато работодателят откаже да изготви нова справка, контролните органи дават задължителни предписания и срок за отстраняване на нередностите и/или несъответствията.
9. Документи, които се подават от лицето за отпускане на гарантирано вземане:
Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в тримесечен срок от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по законодателството на друга държава. Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка. Към него се прилагат:
- документ за самоличност – за справка;
- изготвена от работодателя справка по образец, за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения;
- оригинал (за справка) и копие от експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК за намалена работоспособност 50 и над 50 на сто (ако има такова)
- пълномощно – когато документите се подават чрез пълномощник.
При прието заявление-декларация с нередовни и/или липсващи документи, ТП на НОИ уведомява лицето в 3-дневен срок и му дава необходимите писмени указания за представяне на документите, които липсват, и/или за отстраняване на нередностите. Ако в 7-дневен срок от уведомяването нередностите не се отстранят и/или липсващите документи не се представят, ТП на НОИ прави преценка на правото и определя размера на гарантираното вземане въз основа на наличните редовни документи.
(чл. 25 от ЗГВРСНР, чл. 6 и чл. 8 НРНИРСОИГВНР)
10. Размер на гарантираното вземане:
При определяне размера на гарантираното вземане Законът разделя правоимащите лица на две основни групи:
а/ работници и служители, независимо дали са или са били в трудово правоотношение, с начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор – за тези лица гарантираното вземане е в размер на последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 36 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания (1 625 лв. – от 1 януари до 31 март 2022 г.; 1 775 лв. – от 1 април до 31 декември 2022 г.) (чл. 22, ал. 1, т. 1 ЗГВРСНР; чл. 15, ал. 2, т. 2 от ЗБДОО за 2022 г.);
б/ работници и служители, чиито правоотношения са прекратени през последните 36 месеца преди датата на вписване на решението по чл. 6 и на които вземанията са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов – за тези лица гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение (чл. 22, ал. 3 ЗГВРСНР).
11. Ред и срокове за отпускане и изплащане на гарантирани вземания
ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане в едномесечен срок от подаване на заявлението-декларация и го изпраща на съответното ТП на НОИ за връчване на лицето.
Производството по отпускане на гарантирано вземане се спира с разпореждане на директора на фонда, когато са налице доказателства, които могат да доведат до издаване на разпореждане на отказ или ако не могат да бъдат събрани доказателства за определяне на правото и размера му.
Издадените разпореждания могат да се обжалват от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на ТП на НОИ. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд.
Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична платежна сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане.
Едновременно с изплащането на гарантираното вземане ТП на НОИ превежда дължимия данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица и запорите, ако има такива.
(чл. 26 и 27 ЗГВРСНР, чл. 9 и 10 НРНИРСОИГВНР)
12. Изплащане на гарантирано вземане, неполучено от починало лице:
Когато приживе работникът или служителят е упражнил правото си на гарантирано вземане, подавайки заявление-декларация за отпускането му, но преди изплащането на гарантираното вземане работникът или служителят е починал, неговите наследници имат право да го получат като наследствена маса. За целта те следва да подадат заявление до компетентното ТП на НОИ, към което да приложат удостоверение за наследници. Гарантираното вземане се изплаща на упълномощено от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред.
Гарантираните вземания по този ред се изплащат в едномесечен срок от подаване на заявление от упълномощения наследник или от всеки от наследниците.
Ако приживе работникът или служителят не е упражнил правото си на гарантирано вземане, като не е подал заявление-декларация за отпускането му, не се образува административно производство, не се формира наследствена маса и следователно, за наследниците не възникват права за получаване на гарантирано вземане.
13. Отговорност на работодателя, който не изпълни задълженията си по ЗГВРСНР:
Работодател или длъжностно лице, неизпълнили задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежат на административно-наказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите, които съставят актове за административно нарушение съобразно правомощията си. За събиране на сумите по влезли в сила актове, ръководителят на ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице или органите по приходите на Националната агенция за приходите издават наказателни постановления.
Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания.