Законодателят е предвидил хипотеза, в разпоредбата на чл. 327.(1), т. 2 от Кодекса на труда (КТ), в която работникът/служителят има право да прекрати трудовия договор с работодателя си без предизвестие, когато„ работодателят забави изплащане на трудовото възнаграждение или на обезщетение по този кодекс, или по общественото осигуряване.“ Необходимо е да е налице: 1) действащ трудов договор; 2) забавяне изплащането на трудовото възнаграждение или обезщетение от стана на работодателя, считано от датата на която е трябвало да бъде направено; 3)писмено обективирана воля на работника за прекратяване на трудовия договор във форма на заявление.

В конкретния случай имаме действащ трудов договор от 30.08.2006г., съответно вземането е безспорно по основание и размер, и е изискуемо, считано от 05.09.2024г.  В случая служителят може да избере дали да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, на основание чл. 326 от КТ, или да направи това поради забава в изплащането на трудовото възнаграждение, т. к. са налице четири месеца, в които работодателят забавя заплата.  В настоящата редакция на закона е достатъчно закъснение от 1 ден, за да обоснове правото на работника/служителя по чл. 327, т.2. КТ. Липсата на парични средства не освобождава работодателя от задължението своевременно да изплати трудовото възнаграждение.

Заявлението за прекратяване на трудовото правоотношение се предоставя на работодателя в два екземпляра, единият от които за работодателя, а на другия се завежда входящ номер и дата на документа и се връща на работника/служителя.

          В хипотезата на чл. 327, ал.1, т.2 от КТ работодателят дължи обезщетение на работника/служителя в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, при безсрочно трудово възнаграждение, съгласно чл. 221, ал. 1 КТ.

          Не на последно място работникът/служителят може да прекрати трудовото правоотношение по взаимно съгласие (чл. 325, ал. 1,т.1 КТ), но тогава няма право на обезщетение по чл. 221,ал.1 от КТ.

Която и възможност за прекратяване да избере работникът/служителят, може да търси дължимото неизплатено трудово възнаграждение, както доброволно, така и по съдебен ред. Важно е заявлението  по чл. 327,ал.,т.2  да бъде връчено лично или изпратено с препоръчано писмо или куриер със заверка на съдържанието (пр.„Заявление на основание чл. 327,ал.1,т. 2КТ) до точния адрес на работодателя.