До 2000 г. осигуровките на всички работещи са били само за сметка само на работодателя – без значение дали си бил държавен служител, или работещ в частна фирма. След 2000 г. осигуровки започват да плащат и двете страни, докато стигнем до съотношението, което имаме днес 60 на 40.
Държавата тогава не предприема такива стъпки за държавните служители по няколко прагматични причини, една от които е, че ако тя беше направила това, щеше да се увеличи базата, върху която се дължат осигуровките, което само по себе си ще доведе до по-високи разходи за бюджета. В тази връзка има основателни съмнения, че държавата не е била съвсем коректен платец към НОИ по отношение на пълния обем на средствата за дължимите осигурителни вноски. И може да си позволи, да речем, забавяне на плащанията.
Не привилегировани, а ощетени са държавните служители, защото техният осигурителен доход е по-нисък с оглед на това, че осигуровката не влиза в техния осигурителен доход и те получават по-ниски обезщетения за всички осигурителни събития и рискове – болнични, майчинство, безработица, пенсии.
Важно е да отбележим, че в администрацията има два вида правоотношения – едните са – държавните служители и другите – работещите по трудови правоотношения, които плащат и данъка си, и осигурителната си вноска в пълен обем.
В една и съща стая, бюро до бюро може да има и от двата вида служители. Само по себе си това създава противопоставяне вътре в самите административни структури, защото третирането на тези работници е по различен начин, а те често вършат една и съща работа.
Когато един работник по трудово правоотношение в държавната администрация с нормативен акт стане държавен служител, той става държавен служител във всички тези моменти в миналото – заплатите на тези хора са били намалявани с размера на осигурителната вноска.
Държавните служители искат да плащат своите осигуровки сами, но за да се случи това, първо тази сума трябва да влезе в техните брутни възнаграждения – заплатите им да се увеличат по начин, по който нетният им доход да се запази в същия размер. А като бонус, може би, ще спрат и упреците по техен адрес. Не знам дали това не е скритата цел на цялото това упражнение – все да има кой да мразим и винаги това да са държавните служители.
Всички работещи в държавната администрация са 98 хиляди души. По закон администрацията няма право да нараства.
За нас е важно да бъдат третирани и работниците в държавната администрация както всички останали работници. Не искаме те нито да бъдат привилигеровани, нито обаче да бъдат ощетени. Липсата на „клас прослужено време“ в държавната администрация е най-голямата несправедливост по отношение на работещите там. Често пъти новоназначени колеги, без никакъв опит, получават по-високи възнаграждения от колегите им, които ги обучават и които са с 20 години опит. Това е крайно несправедливо и изключително демотивиращо. Няма да се откажем това да се случи и с бюджета от 2026 г., но ако не се случи с този бюджет, то да има запис в закона, че правителството поема ангажимент това да се случи. Не може да пренебрегнем подписите на над 32 хиляди души, които са се подписали с името си на това, че връщането на клас прослужено време трябва да се случи.
Усещане за „дискриминация“ имат колегите в администрацията.
Има огромно текучество на служители в държавната администрация. Никой не иска да работи на тези нива в администрацията. Никой не иска да работи на 1500 лв. заплата, да работи с граждани, да отговаря за десетки документи и да има експертизата по тях. Липсата на млади хора също е налице.
Опасявам се, че след позорния и срамен бюджет, който ще ни бъде предложен, с политика по доходите до 5% в администрацията – нещата ще се задълбочат. Крайно унизително и неприемливо е втора поредна година тези служители в ключовите структури – НОИ, Инспекция по труда, НЗОК, Агенция за социално подпомагане и т.н., да увеличат заплатите там с до 5%.
Цялото интервю на Силвия Великова с Кремена Атанасова в предаването „Преди всички“ чуйте
ТУК .
Източник: БНР
Post Views: 634
