С най-искрено и дълбоко съжаление Европейската конфедерация на профсъюзите (EКП) съобщава за кончината на един от нейните основатели и дългогодишни лидери – Емилио Габальо.

Роден през 1937 година в работническо семейство, Габальо следва  икономика в Милано и след завършването си се връща в родния град Комо, започвайки своя професионален път като гимназиален учител. Още тогава той се присъединява към Италианската конфедерация на профсъюзите (CISL) и се издига до ръководител на нейния международен отдел. В тази своя роля, през 1970 г.  той активно подпомага и участва в учредяването на ЕКП. Същевременно, непрекъснато пътува из Европа и по целия свят за да подкрепя синдикалисти, които са изпаднали в беда, била са репресирани или преследвани

По време на диктатурата на Франко в Испания Емилио Габальо  присъства на „Конгреса на забранените профсъюзи“. По късно той става член на  делегацията, която през август 1980 г. подкрепя наскоро основаната Солидарност в Полша. Той пътува също така до Чили и Бразилия за да застане  рамо до рамо с  работещите хора срещу военните режими в тези страни. Благодарение на своят изключителен синдикален опит  през 1991 г. той е избран за Генерален секретар на ЕКП. Пост на който той бе  два пъти преизбиран. Под неговото ръководство ЕКП бързо се разраства и към нея се присъединяват нови членове  от всички части на Европа. В това си качество, той съумява да наложи своята визия за социална Европа, с ясни гаранции, че „Европейският съюз не трябва и няма да бъде просто икономическа конструкция“. За него това е основното, което  отличава Европа от Съединените щати. Своето убеждение и  ангажираност за социална Европа той споделя с тогавашния президент на Европейската комисия Жак Делор. В последствие, тяхното партньорство доведе до разработване и приемане на забележителни законодателни норми в полза на работещите. Един такъв пример е  Директивата за работното време

През целият си живот Емилио Габальо е убеден европеец – именно той полага подписа си под споразумението, гарантиращо спазването на принципите на социалния диалог в европейските договори – акт, който остава едно от постиженията, с което той най-много се гордее.

Под негово ръководство през 1993 г. ЕКП  организира мащабна демонстрация и ден на протест за заетост и социална Европа. Тогава повече от един милион работещи се събират в Брюксел и на още 150 други места с Европа. Това прави тази демонстрация най-голямата мобилизация на синдикалните организации в историята на EКП.

През май 1994 г. той ръководи делегация за отбелязване на Международния ден на работещите в Сараево, докато градът е под обсада. „Не помня нито една дума от речта, която произнесох“, споделя по-късно  той, „но никога няма да забравя лицата пред мен, пълни с решителност и надежда“.

Емилио Габальо беше голям и искрен приятел на КТ “Подкрепа“. Винаги, когато имаше възможност, той присъстваше на наши митинги и мероприятия, изказвайки своята солидарност  и  подкрепа! Изразяваме искрени съболезнования към близките и семейството! Поклон пред светлата му памет!