Относно: Проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, внесен от министъра на труда и социалната политика за обсъждане и даване на становище на заседание на Комисията по трудово законодателство  на 27 април 2022 г.

 

Конфедерация на труда „Подкрепа” поддържа по принцип предоставения проект на Закон за изменение и допълнение на Кодекса на труда, с който се цели националното ни законодателство да се приведе в съответствие с изискванията на Директива 2019/1152/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и на Директива 2019/1158/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи. Смятаме, че с направените предложения във връзка с транспонирането на директивите ще се постигне по-голяма прозрачност по отношение на условията на труд и възможност работниците и служителите да имат на разположение пълна информация, касаеща основните елементи на трудовото правоотношение. Изискванията на европейското законодателство насочени и към постигане на баланс между семейния и професионалния живот не са съвместими с тези по националното такова, поради което подкрепяме промените в нормативната уредба, с които се регламентира индивидуално право на отпуск на бащата за отглеждане на дете с гарантирано възнаграждение.

  • 1. чл. 66, ал.5 Съгласни сме с изменението, предлагащо предоставянето на информация да се извършва най-късно до влизане в сила на изменението, а не както досегашната редакция предвиждаше това да бъде при първа възможност или най-късно до един месец след влизането в сила на изменението. Намираме, че с промените в посока съобразяване със срока в директивата, се постига своевременност на достигане на нужната писмена информация до работника и се гарантира прозрачност по отношение условията на труд.
  • 2. чл. 70, ал.1 Подкрепяме принципно преложения по-кратък срок за изпитване в случаите когато работата е с определен срок по-кратък от 1 година. По този начин се постига съобразност между продължителността на договора и срока за изпитване, в съответствие с тенденцията за гъвкавост при уреждане на трудовите правоотношения между работниците и служителите. Намираме обаче, че при трудови договори с определен срок от четири месеца, каквито са масово тези в туризма, един такъв срок за изпитване би бил прекомерен, поради което нашето предложение е срокът да бъде един месец.
  • 3. чл. 111 Подкрепяме забраната за полагане на допълнителен труд при друг работодател да може да се договаря само две хипотези – защита на търговска тайна и предотвратяване на конфликт на интереси. Досегашната редакция даваше възможност за включване в договорите на редица незаконни клаузи, препятстващи основното право на труд и не отговаряше на чл.9 от Директивата за прозрачни и предвидими условия на труд, предоставяща право на свободно осъществяване на трудова дейност при друг работодател. Намираме обаче, че липсата на законова дефиниция би създала затруднение при прилагането на текста, поради което е добре тази празнота да бъде преодоляна.
  • 4. чл. 119 Приемаме създаването на новите ал.2 и 3, с които се предоставя възможност на работникът или служителят като активна страна в трудовото правоотношение да предлага изменение на трудовия договор. Предлагаме обаче, това предложение да бъде отправено до другата страна в писмена форма, защото от предложената редакция не става ясно под каква форма трябва да е то.

Не сме съгласни с предложението по новата ал.4, според което работодателят не се задължава да предостави мотивиран писмен отговор, ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година.

  • 5. чл. 127, ал.1 Задължението по чл.4 от директивата цели работодателите да предоставят възможно най-пълната информация при възникване на трудовото правоотношение. Не подкрепяме предложението за отпадане на думите „правилата за здравословни и безопасни условия на труд“. Считаме, че макар това задължение да е регламентирано в специалния Закон за здравословни и безопасни условия на труд, в Кодекса на труда следва да бъдат заложени тези основни принципни положения.
  • 6. чл. 164в Предложението е свързано с директива на Европейския парламент за равновесието между професионалния и личния живот на родителите. Тя задължава държавите членки да осигурят индивидуално право на отпуск на всеки един от родителите с продължителност четири месеца, два месеца от които не могат да бъдат прехвърляни на другия родител. С цел насърчаване участието на бащата в отглеждане на детето, в Кодекса на труда има правна възможност за бащата, респ. осиновителят, със съгласието на майката, осиновителката, да ползва вместо нея отпуск след навършване на шест месечна възраст на детето, като за това време на бащата се изплаща парично обезщетение при условия и ред определени в Кодекса за социално осигуряване. Приемаме регламентацията на това индивидуално право на отпуск за отглеждане на дете до 8 годишна възраст от бащата, осиновителя, с гарантирано право на парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Смятаме, че по този начин националното ни законодателство ще се приведе в синхрон с европейското, ще се подпомогне изграждането на връзката баща – дете. Подкрепяме бащите / осиновителите/ да бъдат стимулирани в по-голяма степен да участват в отглеждането и възпитанието на децата, като подобен индивидуален отпуск на бащата би довел до насърчаване на равнопоставеността между мъжете и жените.
  • 7. чл. 167б Подкрепяме предложението във връзка с трансониране на директивата относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, с което се създава възможност за работника и служителя да съвместява по-успешно личния и професионалния си живот. Предвиденото право на работника и служителя да предлага изменение на трудовото правоотношение би дало възможност на родителите или на полагащите грижи за родител, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или други роднини по права линия поради медицински или други основателни причини, да бъдат в състояние да изпълняват професионалните си задължения и свободно да полагат грижи за близките си. Приемаме, че съчетаването на личните и професионалните задължения в пряка връзка с принципът за равните възможности и равното третиране на работниците и служителите, е намерило отражение и в редакцията на текста, където правото да предложат промяна принадлежи както на работничката и служителката, така и на работникът или служителят. Обръщаме внимание обаче, че това е чисто пожелателен текст тъй като нормата дава правна възможност на работника, но няма съответстващо задължение за работодателите. И работникът няма никаква възможност и право да доказва има или няма възможност в предприятието той да премине на различно работно време или дистанционна работа.
  • 8. Подкрепяме замяната на осемте месеца с четири.
  • 9. чл. 228а Приемаме допълнението, имащо за цел усъвършенстване на правната уредба на професионалната квалификация на работниците и служителите. Настояваме да бъде записано, че провеждането на обучение ще се осъществява само по изключение извън работното време, като и в тези случаи пак ще се отчитат като работно време.

Приемаме предложените промени в Кодекса за социално осигуряване.