ДО
Г-Н КОНСТАНТИН ПРОДАНОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО БЮДЖЕТ И ФИНАНСИ

 
Г-Н КОСТАДИН АНГЕЛОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТАПО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

СТАНОВИЩЕ

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

Относно: Проект на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. от м. юни 2026 година

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ПРОДАНОВ,

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН АНГЕЛОВ,

Проектът на бюджет на НЗОК не прави опити да се справи с нарастващите предизвикателства пред здравната система. КТ „Подкрепа“ нееднократно е заявявала, че качество и ефективност, на която и да било система, не се постигат чрез евтин труд!

В проекта ясно се вижда, че прогнозните приходи от здравноосигурителни вноски и трансфери за 2026 г. се запазват с разлика от около 5-6% надолу спрямо предходния проект, въпреки значителния ръст на средния осигурителен доход и средната работна заплата в страната (над 12%). Спрямо 2025 г. ръстът на приходите (включително трансфери) е заложен с ръст от 8,5%. Най-обезпокоителното е, че въпреки ръста на приходите, разходите за персонал са планирани едва с 2,6% нагоре, а издръжката на системата е намалена с 1,6%. Фактически планираната икономия от разходи за персонал е преразпределена в други области, което едва ли ще доведе до по-високо качество на работата на НЗОК.

Вероятно причината в този законопроект да не се залагат нови политики, е времето. Това може да служи за формално оправдание, но не може са приеме сериозно, тъй като най-засегнати от него ще бъдат служителите на НЗОК и качеството и достъпът на и до здравната услуга. Възнагражденията изостават спрямо натрупаната инфлация за периода. Фактът, че заплатите не са на нужното конкурентно и адекватно равнище се констатира не само от КТ „Подкрепа“. Същата констатация се съдържа и в мотивите към законопроекта.

От мотивите към внесения проект се откроява ясно рискът пред НЗОК, генериран от недостатъчността на квалифицирани специалисти, предвид неатрактивното заплащане на труда, да осъществява ефективно и качествено работата си – „Средната работна заплата на служителите в системата на НЗОК е 1275,23 евро., като по служебни правоотношения е 1314,56 евро, а по трудови правоотношения – 1 212,61 евро. Средната работна заплата на служителите в Общата администрация е 1 202,15 евро, а на служителите по служебно правоотношение е 1 251,19 евро. Съгласно данни на Националния статистически институт размера на средната брутна месечна заплата на наетите лица в обществения сектор през 2026 г. е 1 412 евро.

В НЗОК е налице голямо текучество на персонал през последните години: 2025 г. – 12.13 %, 2024 г. – 10,84 %, 2023 г.- 8,83% и 2022 г. – 10,80 %, което води до спад в експертизата на служителите. Служителите със специални умения и квалификация играят ключова роля при изпълнението на стратегическите цели на НЗОК, а обучението на нови служители е дълъг процес. Ниските  възнаграждения на служителите в НЗОК води до невъзможност за адекватна мотивация на служителите, огромното текучество на специалисти, липсата на кандидати при обявяване на конкурси за свободните длъжности, особено за специалност медицина, информационни технологии, фармация, право, които са специфични длъжности в НЗОК и РЗОК и са свързани с дейностите по контрол на дейността на договорните партньори. (стр. 3)

Липсват наченки на политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, ограничен достъп до здравни услуги извън големите населени места, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, и др., което поставя в риск здравето на хората.

Обобщено по проекта – здравноосигурителните вноски са около 3,2 млрд.евро, трансферът от държавата е в размер на 2,1 млрд.евро., доплащания от пациенти – около 1,5 млрд. евро. Фактически системата ще абсорбира за 2026 г. над 7 млрд.евро, ако добавим и сивия сектор. Числата еднозначно показват, че от данъци (трансфери от държавния бюджет) и доплащания от пациенти се прехвърлят към здравеопазване над 50% от осчетоводените разходи, без да броим разходите, извършвани от Министерство на здравеопазването.

Припомняме, че все още няма подписан КТД за сектор здравеопазване, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата. Възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.

Освен неадекватното компенсиране на възнагражденията, заложено в проекта, налице е и текст в Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г., съгласно който едностранно се спира изпълнението на подписаните Колективни трудови договори (КТД) с работодателите (държавата), което е ясен сигнал, че държавата, директно от позиция на силата, нарушава законите в страната, без да е постигнала съгласие за тяхното изменение.

Категорично препоръчваме да не се предприемат действия за замразяване на възнагражденията в условия на висока инфлация и едностранно спиране на действието на КТД, в разрез с правото и договорената цел за постигане на покритие от 30% от работещите в рамките на няколко години.

КТД може да се изменя и допълва по ред и условия, които важат за всяка от страните. Няма изключение за държавата, като страна по договор, да денонсира, спира или изменя вече договорено. Притеснително е посланието, което се отправя с подобно поведение към обществото и как то кореспондира с изявленията за възстановяване на върховенството на закона?

(В  т. 2.1. Политика по доходите от Актуализирана средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (стр. 8):

„Не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор.“

Стр. 11 – Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г.:

• За 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31.12.2025 г. в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В тази връзка не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ – длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор (ако се приложат механизмите, ефектът е допълнителни разходи в индикативен размер от 564,7 млн. евро за 2026 г.);

КОНСТАТАЦИИ И ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Ограниченият достъп до здравни услуги остава основно предизвикателство за България, допринасяйки за ниска продължителност на живота и високи нива на предотвратими и лечими смъртни случаи. Страната има една от най-ниските очаквани продължителност на живота в ЕС, като предотвратимата смъртност е с 50% по-висока от средната стойност за ЕС през 2023 г., като е намаляла само леко през предходното десетилетие.

Здравната система на България остава силно болнично-центрирана, като по-малко от 20% от общите разходи за здравеопазване са насочени към амбулаторна грижа (една от най-ниските в ЕС). В същото време България има един от най-високите проценти на изписвания от болници на 1 000 жители в ЕС, а нивата на заетост и средната продължителност на престоя са сред най-ниските. Това сочи възможно несъответствие между болничната дейност и реалните нужди от грижа.

Този модел може да бъде частично свързан с модела на плащане, при който болниците получават възстановяване на разходите за клинични пътеки с фиксирани лечения, които не са съобразени с медицинската история и специфичните нужди на пациента.

Разходите за превенция остават сред най-ниските в ЕС. Увеличаването на дела на разходите, отделени за първична и превантивна грижа, би подпомогнало ранната диагностика, по-ефективно управление на хронични заболявания и по-ниски дългосрочни разходи. Това също така би намалило броя на пациентите, които се насочват към частна грижа поради времето на изчакване или ограниченията на квотите за насочване.

Препоръката на Европейската комисия от последния Доклад за България е повече от ясна – „Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, чрез преразпределяне на ресурсите от болничната помощ към доболничната, първична и превантивна грижа; справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в цялата страна; и намаляване на размера на плащанията от „джоба“ на пациента.“

Достъпът до здравни услуги продължава да бъде затруднен поради недостиг на персонал, неравномерно разпределение на лечебните заведения и здравните специалисти, както и високи вноски от джоба на пациента и ограничена амбулаторна грижа. Подобряването на достъпа до здравни услуги беше една от препоръките на ЕК за България за 2025 г. Предизвикателствата са свързани със застаряващото население и се усложняват от сериозния и нарастващ недостиг на здравни специалисти, особено медицински сестри, които са разпределени неравномерно из страната. Застаряващата здравна работна сила добавя допълнителен натиск: 20% от медицинските сестри все още работят след пенсионна възраст през 2023 г. Достъпът до здравеопазване е допълнително ограничен за 11-12% от населението, което няма здравно осигуряване. България има най-висок дял на разходите за здравеопазване от собствен джоб в ЕС – 35,5% през 2023 г., което е 2,5 пъти повече от средното за ЕС. Делът на частните разходи за амбулаторни услуги е 43%, почти два пъти над средното за ЕС.

Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС – 15%. От тях за болнична помощ – 9 %, извънболнична медицинска помощ – 15 %, фармацевтични продукти – 68 %, дентална помощ – 5 %, други – 4 %. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.

Лошо е състоянието на общинското здравеопазване и на част от областните многопрофилни болници. Необходими са инвестиции и медицински специалисти. С цел гарантиране достъпността на здравната услуга, е добре да се направи пътна карта, с която да се създадат защитени болници, с гарантиран бюджет, позволяващ извършването на нужните за съответния район здравни грижи. Незабавно трябва да се предприемат мерки за създаване на защитени лечебни заведения (общините са в най-голям риск), според нуждите в съответния район и за гарантирана достъпност до здравна грижа.

Продължава да не се намира решение за огромния недостиг на медицински сестри, като основната причина е много ниското ниво на заплащане.

Вече са непренебрежими въпросите и лобизма, свързани с големия брой разрешителни за откриване на лечебни заведения и възможността да сключват договори с НЗОК, като така дефакто ограниченият ресурс се разпределя на все повече субекти и оттам се създават предпоставки за влошаване на качеството на здравната грижа.

Голяма част от средствата на НЗОК се харчат за медикаменти и материали, цените на които са много по-високи спрямо средноевропейските и е необходима ревизия на подобни лоши практики. Налице е неравнопоставеност и между държавни и общински болници от една страна и частните от друга, по отношение на доставките им. Държавните и общинските прилагат обществени поръчки, а частните – не. Принципът трябва да е един и същ – общественият ресурс не трябва да се харчи на тъмно.

Политиката и нормативните изисквания по отношение на ценообразуването на лекарствата се нуждае от прозрачност и най-вече от справедливи цена при първоначална регистрация и при последваща промяна в цената на съответното лекарство или медицински продукт. Често срещана практика е при определяне на цената на едро да не се вземат предвид търговските отстъпки и така цената да се завиши до около 6 пъти.

Предвид че този бюджет се прави набързо и по средата на годината, е допустимо да не прозират дългосрочни политики, но този бюджет е длъжен да положи пътя към преодоляване на натрупаните недостатъци в системата.

КТ „Подкрепа“ настоява за допълнително увеличение от 17% (допълнителни 8,1 млн. евро) на разходите за персонал, за да се компенсира ниското увеличение за тази година (5%), натрупаната за 2025 г. инфлация и прогнозната инфлация за 2026 г. и, най-вече, да се гарантира работният капацитет на НЗОК, особено при нарастващите злоупотреби със средства на НЗОК. Допълнителното увеличение на разходите за персонал представлява 0,15% от проектобюджета на НЗОК. В предложения проект разходите за персонал и издръжката представляват 1,2% от бюджета. При така заложените ниски разходи за управление, контрол и осъществяване на дейността, не може да се очаква повишаване на ефективността и качеството на работа на НЗОК. Приемливото равнище е около 1,5%, като така ще се гарантира постигане на целите и ефективност на дейностите.

В Доклада на европейската комисия от 2026 година е направена и следната препоръка – „Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;“

КТ „Подкрепа“ подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.

Уважаеми г-н Проданов,

Уважаеми г-н Ангелов,

КТ „Подкрепа“ настоява за спешно изготвяне на нова пътна карта за общественото здравеопазване и осигуряване, създаване на статут на защитени болници (общински и национални), ревизиране на броя на болниците, сключващи договор с НЗОК, анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване“ на здравната каса, и др., предвид провала на системата пациент-пари, който води до все повече „обосновани“ разходи, насърчава корупцията в системата и влошава достъпа и качеството на здравната услуга.

КТ „Подкрепа“ настоява за:

• Допълнително увеличение от 17% на разходите за персонал (допълнителни 8,1 млн.евро). Така общо разходи за персонал и издръжка ще представляват 1,4% от бюджета на НЗОК;
• Гарантирана достъпност до здравна услуга;
• Преоценка на системата пациент – пари;
• Засилване на контрола върху ползването на обществен ресурс;
• Намаляване на доплащанията от пациента;
• Акцент върху доболничната помощ;
• Програма за привличане на медицински специалисти и подобряване на условията на труд в системата на НЗОК;
• Създаване на защитени болници.