СТАНОВИЩЕ

на Конфедерация на труда „Подкрепа“

 

ОТНОСНО: Проект на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2026 г.

 

УВАЖАЕМИ Г-Н ДОНЕВ,

КТ „Подкрепа“ обръща внимание, че провежданата политика чрез Държавния бюджет не създава условия и не подпомага преодоляването на демографската криза, намаляване на подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване и адекватното заплащане на труда.

В този проект е добавен и нов елемент, като едностранно се разпорежда да не се актуализират възнаграждения и се суспендират действащи колективни трудови договори, което е фрапиращо нарушение на правото в Република България.

Основните рискове, които задълбочават кризите в една държава са:

• Липса на целеустременост
• Некомпетентност
• Отчуждаване от нуждите на хората
• Бездействие и корупция.

 

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

КТ „Подкрепа“ отдавна обръща внимание на задълбочаващите се негативни процеси в страната, а вече и Европейската комисия ги констатира, като очакваме да се провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, за създаване на справедлива данъчна и осигурителна система, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, защита на правата на работещите, повишаване обхвата на колективното договаряне и не последно място – справяне с демографската криза.

Съществуваща приходна система не предоставя възможност да се осигуряват качествени обществени услуги. При справедлива данъчна и осигурителна система, бюджетът би бил на излишък, тъй като разликата спрямо средното за ЕС е повече от 9 пр.п., а се говори за дефицит от 5 пр.п.

България е държавата в ЕС с най-нисък дял на приходите от данъци и осигуровки от БВП:

• Приходите за 2024 са 36,1% от БВП, при 46% средно за ЕС.
• Приходите от данъци и осигуровки в България за 2024 г. са 30,5% от БВП, при средно за ЕС – 39,4%.

В настоящия проект се забелязват три основни линии, следващи несправедливата за хората тенденция от последните години в контекста на натрапваното мнение за фискална консолидация, която трябва да се осъществи единствено чрез „агресивно“ съкращаване на разходите, и в частност на разходите за възнаграждения.

Всъщност, удобно се изпуска, че фискалната консолидация има две страни – приходи и разходи. Прокламацията да се свият разходите е неолиберална мантра, водеща до още по-голямо неравенство в обществото, засилване на клиентелизма и лобизма, и създава прекрасна почва за избуяване на корупцията, доказана в живота от последните над 20 години. За съжаление няма никакви реални действия в публичното пространство от политическия елит в посока да се увеличат приходите чрез справедлива и неутрална данъчна система.

Първата ярко открояваща се линия е, че се замразява всичко, което касае живота и работата на хората – възнаграждения, обезщетения, помощи. Директно се казва, че тежестта на грешните управленски решения ще се понесе от работещите, а не от елита и богатите, които косвено или пряко са участвали в управлението на публичните финанси.

Втора линия – рязко се увеличават разходите за инвестиции (капиталови и издръжка).

Трета линия – липсва на наченки за преодоляване на натрупаните с години грешни политики, касаещи качеството и обезпечаването на публичните услуги.

Видимо в проекта не намират отражение дори и препоръките от Доклада на ЕК за България за 2026 г., които за разлика от препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка, ще фигурират до отстраняването или разрешаването им.

Съгласно последния Доклад за България за 2026 година, придружаващ Препоръка за Препоръка на Съвета, относно икономическата, социалната, трудовата, структурната и бюджетната политика на България от 3 юни 2026 г. се констатира и препоръчва (част от препоръките):

„•      Повишаване на капацитета и подобряване на функционирането на публичната администрация, чрез повишаване на нейната привлекателност като работодател и осигуряване на адекватни умения на държавните служители, особено в регионалните и общинските администрации; укрепване на координацията на регионално ниво; и опростяване и цифровизация на процедурите с цел намаляване на административната тежест и подобряване на удобството за ползване на услугите за обществеността и бизнеса;

• Засилване на борбата срещу корупцията, особено за случаи на корупция на високо ниво, както и осигуряване на независимостта и ефективното функциониране на Висшия съдебен съвет като орган за съдебно самоуправление, което е от съществено значение за правилното функциониране както на съдилищата, така и на прокуратурата, като по този начин допринася за стабилна и предвидима икономическа среда, основана на върховенството на закона;
• Повишаване ефективността на регулаторните органи, чрез подобряване на гаранциите за тяхната независимост от участници на пазара и от политически институции; осигуряване на достатъчна експертиза и ресурси; и подновяване на мандатите за повишаване на легитимността им в очите на инвеститорите;
• Увеличаване на инвестициите в инфраструктура за чист транспорт, включително за обществен транспорт, и ускоряване на обновяването на железопътната инфраструктура и свързаност в северните и отдалечените региони;
• Повишаване на ефективността на държавното управление по отношение на управлението на водите и климатичните предизвикателства, чрез ускоряване на инвестициите във водна инфраструктура и подобряване на управлението, използвайки задължителни оценки на риска;
• Ускоряване на социалното сближаване, чрез повишаване на качеството на човешкия капитал и изграждане на квалифицирана работна сила, базирано на развитие на основните умения, чрез насочени обучения и преподаване, както и чрез насърчаване на обучението във висшето образование, особено за студенти в неравностойно положение и в STEM областите;
• Стимулиране на пазара на труда – по-приобщаващ и насърчаващ качеството на работните места чрез увеличаване на възможностите за работа за уязвими групи, включително роми и хора с увреждания, и въвеждане на активни политики на пазара на труда за нископлатени работници;
• Борба с бедността и социалното изключване, чрез разработване на информационна система за идентифициране на енергийно бедни домакинства; преминаване към целева помощ за уязвими домакинства; подобряване на достъпа до интегрирана заетост и социални услуги, включително дългосрочна грижа; и подобряване на ефективността минималната подоходна подкрепа;
• Укрепване на ефективността и достъпността на здравната система, чрез преразпределяне на ресурсите от болничната помощ към доболничната, първична и превантивна грижа; справяне с недостига и неравномерното разпределение на здравните специалисти в цялата страна; и намаляване на размера на плащанията от „джоба“ на пациента.

Други области, в които България би спечелила:

• Повишаване на събираемостта на приходите и подобряване справедливостта на данъчната система, например чрез въвеждане на необлагаем минимум, придружено с по-висока пропорционална данъчна ставка; намаляване на тавана върху паричните транзакции; и увеличаване на приходи в области с неизползван потенциал, като данъци върху имоти, превозни средства, замърсяване и ресурси;“

КТ „Подкрепа от години повтаря, и сме абсолютно убедени, че силна държава и икономика не се изграждат с евтин труд, бедност и социална несигурност.

Конкурентоспособност се постига чрез по-висока производителност, а не чрез евтин труд. Силна икономика и държава се изграждат чрез инвестиции в хората, чрез справедливост, солидарност и защита на обществения интерес.

С предложения проект за Държавен бюджет за 2026 година се предвиждат откровено будещи недоумение промени в данъчната политика в посока облекчения, които касаят единствено тесни бизнес интереси (доходи от капитал – нулеви данъци и амортизации на електроавтомобили), което фактически увеличава допълнително основната тежест за приходи в държавната хазна на средните и ниските доходи (винетни такси, акцизи и др). На практика това още повече привилегирова високодоходните групи и е отказ от социална ангажираност във време на криза и обедняване. Отново не се предприемат действия за премахване на нулевите данъци при източника, което позволява легално изтичане на финансов ресурс, изработен в страната към трети държави и би подпомогнало дефицитът да бъде под 3%.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2026-2028 година, както и в конкретните проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и на Държавния бюджет на Република България за 2026 г., както и предложените изменения и допълнения на данъчните закони, не може да се идентифицира провеждането на предизборно декларираните политики и тяхната устойчивост във времето. Напротив честта за пълнене на бюджета е оставена на работещите. Те и без това пълнят 2/3 от хазната.

Липсват адекватни и устойчиви икономически политики, приоритизиране на икономически отрасли, в които България традиционно е силна, защитаващи и водещи до висок растеж на икономиката, създаване на нови работни места и повишаване на благосъстоянието на работещите.

Липсват адекватни и устойчиви данъчни, социални и осигурителни политики, и политика по доходите. Замразени са възнаграждения, данъчни облекчения за физически лица, социални помощи, включително по Закона за семейните помощи и осигурителни обезщетения за отглеждане на дете, безработица и др, което в условията на криза и растяща инфлация изправя домакинствата пред сериозни предизвикателства и създава условия за ръстящо напрежение.

КТ „Подкрепа“ ще продължи да настоява за изравняване на правата на държавните служители с тези по трудови правоотношения, включително възстановяването на клас прослужено време, което може да се постигне чрез отмяна на Закона за държавния служител, планирано мъдро в рамките на една до две календарни години.

Повишаването, а не замразяването на доходите на работещите в публичния сектор е критично, предвид натрупаната инфлация и спада в жизнения стандарт.

Категорично препоръчваме да не се предприемат действия за замразяване на възнагражденията в условия на висока инфлация и едностранно спиране на действието на КТД, в разрез с правото и договорената цел за постигане на покритие от 30% от работещите в рамките на няколко години.

КТД може да се изменя и допълва по ред и условия, които важат за всяка от страните. Няма изключение за Държавата, като страна по договор, да денонсира, спира или изменя вече договорено. Притеснително е посланието, което се отправя с подобно поведение към обществото и как то кореспондира с изявленията за възстановяване на върховенството на закона?

бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. (стр. 8):

„Не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор.“

„Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г.:

• За 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31.12.2025 г. в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна[O1.1] каса за 2026 г. В тази връзка не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ – длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор (ако се приложат механизмите, ефектът е допълнителни разходи в индикативен размер от 564,7 млн. евро за 2026 г.);“

Стр. 11 – Краткосрочни разходни мерки за фискална консолидация през 2026 г.:

• За 2026 г. е приложена еднократна индексация за всички бюджетни организации от 5% увеличение на индивидуалните работни заплати, достигнати към 31.12.2025 г. в изпълнение на чл. 3, ал. 2, изречение трето от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г. В тази връзка не се разчита увеличение на разходите за персонал (в т.ч. за т.нар. „изборни длъжности“ – длъжностите, които се заемат въз основа на избор), по механизми, политики и нормативни разпоредби, свързани с определяне, преизчисляване или индексация на възнагражденията на база ръста на средната брутна работна заплата/минимална работна заплата или чрез колективен трудов договор (ако се приложат механизмите, ефектът е допълнителни разходи в индикативен размер от 564,7 млн. евро за 2026 г.);

Катастрофично е състоянието на демографията и е обезпокояващо непредлагането на конкретни мерки за насърчаването на раждаемостта и отглеждането на дете до 2 годишна възраст. Продължава с години отлагането на намиране на формула за определяне на адекватна минимална работна заплата. Не се прилагат адекватни политики за увеличаване на ниските пенсии, а не просто пропорционално увеличение, което още повече отваря ножицата между ниските и високите пенсии. Отново са замразени осигурителните обезщетенията и помощи за безработица, отглеждане на дете, раждане и др., при увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Замразени са данъчните облекчения за деца и помощите за по Закона за семейните помощи, включително за деца с увреждания.

Категорично против предложените промени в чл.355 от Кодекса на труда, с което се отнемат правата на работещите.

 

КТ „Подкрепа“ държи и ще отстоява следното:

Направените по-долу констатации и препоръки се базират на обявените публично посоки за промяна в държавното управление, за справедливост, борба с корупцията и просперитет.

Тези препоръки и констатации от години се повторят от КТ „Подкрепа“, но не е налице чуваемост или се отхвърлят с несвързани с действителността неолиберални теоретични послания, водещи не до просперитет, а до постепенно изоставане, задлъжняване, влошени публични услуги и демографска катастрофа. Особено тежко е положението с данъчно-осигурителната система, която според този проект, ще продължи да облагодетелства капитала и високите доходи, а сметката за лошите управленски решения ще се плаща основно от хората на труда.

 

1. Доходи, минимална работна заплата и колективно трудово договаряне.

КТ „Подкрепа“ няма да приеме работещите бедни да се превръщат в норма за българската икономика. Настояваме за ускорено нарастване на доходите, адекватност на минималната работна заплата и гарантиране на възнаграждения, позволяващи достоен живот. Изискваме да се спазва договореното разширяване на колективното трудово договаряне във всички икономически дейности и прекратяване на практиките, при които печалбите растат за сметка на труда.

Разходите за труд на единици остават сред най-ниските в ЕС. Освен това, въпреки че минималната работна заплата също се увеличи значително, нямаше значимо намаление на високия дял на бедността на работниците или нископлатените работници, както и на нивото на заетостта. Ниското ниво на ангажираност в социалния диалог и колективното договаряне допринася за липсата на напредък по въпросите, свързани с качеството на работните места и заплащането на труда.

2. Фискална и данъчно-осигурителна политика

Настояваме за край на несправедливия модел, при който тежестта на кризите и „пълненето на бюджета“ се прехвърля върху хората на труда. Необходима е данъчна и осигурителна система, основана на принципа на солидарността, неутралността и справедливостта – освобождаване на най-ниските доходи от данъчно облагане, по-висок принос от най-високите доходи и постепенно премахване или значително увеличаване на тавана на осигурителния доход. Недопустимо е работещите, майките и децата, и пенсионерите да плащат цената на социалното неравенство и лошите управленски решения.

• Фискалната консолидация, чрез бюджетните политики да обхване и приходната част на бюджета – прогресивно облагане, данък върху богатството, увеличаване на данъците при източника, премахване на осигурителния таван.
• Премахване на нулевите и ниските ставки по ЗКПО за данъците при източника, които позволяват износ на капитал, произведен в България навън без стотинка да влезе в бюджета. Тук допълнителните приходи могат да достигнат над 4 млрд.евро.
• Преразглеждане на данъчните режими за хазартна дейност в посока рязко увеличаване на данъчната тежест. Борбата с хазартната зависимост, която е пряко свързана с прането на пари, престъпността и сивата и черната икономика трябва да е в основните приоритети на държавата.
• Създаване на фонд за управление на кризи за подпомагане на домакинствата и предприятията за запазване на работните места (икономическо премостване) в условията на засилващи се природни явления и геополитически кризи.
• Разширяване на мерките за социална защита на най-уязвимите групи: деца, пенсионери, безработни и работещи на минимална заплата.
• Осигурителни обезщетения, съобразно осигурителния принос – при раждане и отглеждане на дете, при безработица и др.
• Измененията, гласувани миналата година в полза на частните пенсионни фондове прехвърлят целия риск от управлението на обществен ресурс върху осигурените лица и тази несправедливост трябва да се поправи незабавно.
• Спиране на „легалните кражби“ от НЗОК и преразглеждане на нормативната уредба за легално ценообразуване на цените на лекарствата.

 

3. Администрация в полза на хората

КТ „Подкрепа“ е против механичното съкращаване на служители под лозунга за реформи. Всяка промяна в администрацията следва да бъде основана на реален анализ и да гарантира запазване на качеството на публичните услуги. Настояваме за достойно заплащане на държавните служители и работещите в администрацията, които осигуряват функционирането на държавата и общините.

Големият брой министерства (първостепенни разпоредители с бюджет), както и големия брой агенции не са необходими на обществото. Трябва да се направи преглед и да се спре роенето на юридически лица, като се намери мястото им в съответното министерство.

Изравняване на правата на работещите в държавната администрация с тези по трудови правоотношения, включително възстановяване на клас прослужено време, чрез отмяна на Закона за държавния служител.

Да, съществуват свободни работни места, но трябва анализ защо няма кандидати. В преобладаваща си част незаетите места не са заети, поради неатрактивното заплащане на труда, условията на труд и др.

Не се прави и опит с настоящия проект и в прогнозата да се намери адекватно решение на диспропорциите в заплащането на труда, което е катализатор на вътрешно напрежение в системите и демотивира работния процес.

 

4. Енергетика, въгледобив и БЕХ – елемент на националната сигурност

Категорично се противопоставяме на закриването на предприятия и работни места в енергетиката без осигурени адекватна енергийна алтернатива, гарантиране на заетост и доходи и опазване на националната сигурност при все по-нарастващи нужди от електроенерия. България не може да жертва своята енергийна сигурност и цели региони в името на прибързани решения. Настояваме за защита на комплекса „Марица-изток“ (балансираща мощност), на държавните енергийни предприятия и на всички работещи в сектора до изграждане на реални икономически алтернативи.

Предлага се в прогнозата да се либерализира пазара на ел.енергия за домакинствата. Едва ли това е правилен подход в настоящите условия и към настоящия момент, предвид енергийната несигурност, растящите цени на енергията, субсидирането на бизнеса за сметките за електроенергия и не на последно място обедняването.

Бързото инвестиране и нарастване на ВЕИ ще доведе до дебалансиране на енергийната система. Друг дефект е унищожаването на плодородни земи, чрез манипулиране на данните за категорията на земята, за което трябва да се сезират правоохранителните органи.

 

5. Цени и инфлация – борба със спекулата и картелите

Недопустимо е кризите да се използват като оправдание за спекула и необосновано повишаване на цените. Настояваме за засилен държавен контрол върху пазарите на стоки и услуги от първа необходимост, активни действия срещу картели и злоупотреби с господстващо положение, както и за ефективна защита на потребителите срещу необосновано поскъпване.

Настояваме за засилен контрол върху качеството на стоките и услугите, тъй като цените растат, а спекулантите предлагат все по-ниско качество. Храните трябва да са приоритет на Правителството, защото увреждат здравето и особено това на децата. Статистиката сочи ръст на редица заболявания при децата, които не са били отчитани през предходните десетилетия.

Естествено държавният контрол се осъществява от държавните служители, които няма как да бъдат ефективни, когато дейността е финансово и материално необезпечена.

 

6. Пенсионна система

Настояваме за пенсии, които гарантират достоен живот, а не оцеляване. Българските пенсионери не могат повече да бъдат най-бедните в Европейския съюз. Изискваме промяна на пенсионния модел, нова формула за определяне на обезщетения и пенсии, съобразно осигурителния принос, адекватно повишаване на пенсиите, съобразено с ръста на осигурителния доход и цените, премахване на диспропорциите при отпуснатите пенсии, както и съхраняване на солидарния характер на държавното обществено осигуряване.

7. Демографска политика

Демографската катастрофа е пряко следствие от ниските доходи, несигурността и липсата на перспектива. Настояваме за национална политика за подкрепа на младите семейства, достъпни жилища, достъп да качествени обществени услуги и ускорено развитие на регионите. България не може повече да губи своите млади хора.

8. Здравеопазване

Здравето не е стока, здравето е обществено благо, а не търговска дейност и печалби. Настояваме за достъпно и качествено здравеопазване за всички граждани независимо от мястото, на което живеят. Изискваме поемане от НЗОК на жизненоважните лекарства и терапии, ограничаване на доплащането от пациентите и спешни мерки за повишаване на възнагражденията на медицинските специалисти, преодоляване на кадровата криза в сектора и агресивна борба с корупцията и източването на НЗОК. Настояваме за нова пътна карта за общественото здравеопазване и осигуряване, създаване на статут на защитени болници (общински и национални), ревизиране на броя на болниците, сключващи договор с НЗОК, анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване“ на здравната каса, и др.

Фокусът върху децата и детските ясли отново е невидим. Липсата на медицински специалисти води до закриване на яслени групи, а с този проект отново не се предлага ръст на делегираните бюджети за детско и училищно здравеопазване. Резултатът е стрес за родителите – кой да гледа децата, въпреки ниската раждаемост.

Не се акцентира върху жизненоважните дейности, осъществявани от Министерство на здравеопазването – акредитация и условия за акредитация на лечебни заведения, политика по възнагражденията за медицински сестри и специалисти, затягане контрола върху постоянно повишаващите се регистрираните цени на лекарствата, изготвяне на актуални регистри на хора с хронични и тежки заболявания и т.н. Действията на Министерство на здравеопазването пряко влияят върху цените на лекарствата, източването на НЗОК, заплащането на труда, достъпността и качеството на здравните услуги.

Необходима е обществено приемлива промяна в модела (пациент-пари) за финансиране на здравните услуги, тъй като той все повече доказва, че води до изкривяване на смисъла и целта на здравеопазването. Създава условия и изкривява пациентското досие, надписват се услуги, които не са осъществени и при последваща хоспитализация дава абсолютно невярна информация за вземане на решения от лекаря, което е престъпно отношение към здравето и живота на човека. Фокусът вече е печалба, а не здравна грижа.

9. Образование

Без учители няма бъдеще. Настояваме за продължаване на политиката по увеличение на възнагражденията в образованието, привличане на млади специалисти и преодоляване на недостига на педагогически кадри. Българската държава трябва да гарантира качествено образование за всяко дете и реална връзка между образованието и пазара на труда.

Настояваме за нова пътна карта за общественото образование, създаване на статут на защитени училища (общински и национални), анализ за преодоляване на дефектите в системата, водещи до „източване“ на обществения ресурс.

Необходима е обществено приемлива промяна в модела (ученик-пари), тъй като той с времето все повече доказва, че води до изкривяване на смисъла и целта на образованието и ясно се вижда влошеното качество на услугата. Това създава предпоставки в средносрочен и дългосрочен план да се стигне до съответното ниво на неграмотност и некомпетентност, което ще се отрази и в икономиката на страната. Системата ученик-пари създава условия и изкривява учителското поведение в посока опазване на „прихода“, а не натрупване на съответното ниво знания в ученика или студента. Фокусът вече е печалба, а не качествено образование.

Липсва ясна визия за нуждите на пазара от съответните специалисти в различни области, както и предвиждане за бъдещето, така че учебните програми (средно и висше образование) да отговарят на бъдещето.

Няма и логична и функционална връзка със състоянието на демографията – броя на завършващите средно образование и броя на държавната поръчка във висшето образование.

10. Транспорт

Общественият транспорт е обществена нужда, а не търговска дейност. Настояваме за устойчив план за развитите на обществения транспорт в посока достъпност и качество на държавно и общинско нива, обезпечено финансиране, модернизация на инфраструктурата и повишаване на възнагражденията в сектора. Недопустимо е цели населени места да остават без транспортна свързаност и достъп до основни услуги и стоки.

Липсват политики за свързване на морски, въздушен, железопътен и пътен транспорт, които от години страдат от намесата на недоброжелатели в полза на отделни търговски субекти. Липсва карта на пътната система и как тя би могла да улесни търговския трафик изток-запад.

Увеличението на таксите (винетки и тол) ще доведе до допълнително увеличение на цените на стоките и услугите, съответно до ръст на инфлацията.

11. Борба срещу бедността и социалното изключване

България е с най-високите нива в ЕС за хора в риск от бедност и социално изключване: деца – 33,1% (ЕС – 24,3%); възрастни хора (над 65 години) – 35,3% (ЕС – 18,8%); хора с увреждания – 42,3%; домакинства в селата – 40,8%, в градовете – 20,9%; безработни – 69,4% (ЕС – 66,3%).

Липсват устойчиви политики, както подоходни (заплати, пенсии), така и социални политики (доход плюс социални доплащания трябва да достигнат до 80% от издръжката на живота), няма и намек за промяна към справедлива данъчна и осигурителна система, която да намали подоходните неравенства.

Бюджетът на Министерство на труда и социалната политика е функция на фискалната консолидация, а не на нуждите. Определянето на линията на бедност и на социалната пенсия не кореспондират с издръжката на живота.

Това е резултативна величина от грешната и несправедлива данъчна и осигурителна политика, която не позволява държавата да играе ефективна преразпределителна роля, като със своите инструменти подпомага намаляването на бедността.

Програмите за повишаване на уменията и връзката с реалната икономика все още не са достатъчно ефективни и то поради причината, че българската икономика все още е с ниска производителност и не се осъзнава нуждата от целеви инвестиции в наука, технологии и хора.

Високата бедност и неравенството в доходите, съчетани с ограничен достъп до услуги и здравеопазване, възпрепятстват социалната справедливост.

12. Други области

Икономически и геополитически предизвикателства – необходим е анализ и цел, относно мястото на България в икономиката на региона и ЕС, при отчитане на рецесионни процеси в ЕС и България (спад в индустриалното производства), съобразени с местните дадености, както и с икономическите тенденции, непредвидимата и бързо променяща се политика на САЩ и най-вече военните конфликти и нестабилност близо до България.

Замразяват се основните заплати на държавни органи, обвързани нормативно със средната работна заплата в страната, като същите се обвързват със заплатата на народен представител, което не води до съществени икономии в бюджета, отбелязваме че България е държавата в ЕС с най-голяма разлика между МРЗ и заплата на народен представител. Не се пипат допълнителните плащания към основните им заплати.

За поредна година се повишава изпреварващо акциза на тютюневите изделия.

Капиталовата програма е свръхамбициозна – очаква се да се усвоят над 7 млрд.евро до края на годината.

В проекта не се намира политика по отношение на състоянието на Български пощи ЕАД.

Българският червен кръст е поредната жертва на „орязване“ на бюджета.

Постоянни протести в едно от предприятията на военно-промишления комплекс не дават положителен резултат, свързан с адекватното му управление.

Расте броя на закритите предприятия и работни места, не са изследвани причини и няма програма за противодействие.

Борбата с бедствията и авариите, въпреки нарасналата честота и големината на пораженията също се неглижират. Липсва адекватна политика за управление на водите.

ПРИХОДНИ МЕРКИ В СРЕДНОСРОЧЕН ПЛАН

КТ „Подкрепа“ предлага промяна, насочена към устойчивост на бюджета и постигане на следните цели:

• Справедливо, неутрално и пропорционално на доходите данъчно облагане – прогресивен данък върху доходите и необлагаем минимум;
• Изравняване на данъчно осигурителната тежест при доходи от труд и капитал с цел премахване на легитимно намаляване на дължими данъци и осигуровки и изкривяване на пазара на труда.
• Преустановяване на практиката износът на добавена стойност от България да се облага с нулева ставка и нито стотинка да не остава в Държавата;
• Постепенно увеличаване на максималния осигурителен доход на две стъпки до достигане на 4 346 евро., съгласно разпоредбата на § 6. от Кодекса за социално осигуряване или увеличение с ръста на средния осигурителен доход;
• Разширяване на осигурителната база, като се включат и доходите от капитал, тъй като облагането с осигурителни вноски само на доходите от труд е вид дискриминация, тъй като осигурителната система у нас работи на солидарен принцип.

КТ „Подкрепа“ предлага въвеждане на прогресивно облагане на доходите на физическите лица и освобождаване от данък на ниските доходи.

КТ „Подкрепа“ предлага изравняване на данъчноосигурителната тежест за доходи от труд и при разпределение на дивиденти и ликвидационни дялове, както и за премахване на нулевите ставки за данъка при източника, което ще донесе допълнителни около 4 млрд.евро., ще се спре източването на БВП, ще стимулира инвестициите в местната икономика и стопански оборот.

Действащата приходна система е с ниски данъчни ставки, с висока тежест върху труда и ниски данъчни приходи от имущество. Данъчните приходи на България са сравнително ниски спрямо БВП, с продължаваща силна зависимост от данъци върху потреблението. Приходите за 2024 са 36,1% от БВП, при 46% средно за ЕС. Приходите от данъци и осигуровки в България за 2024 г. са 30,5% от БВП, при средно за ЕС – 39,4%.

Разликата в относителния дял на приходите е близо 10 пр.п. по-ниско, като в същото време се говори за огромен дефицит и рязане на разходи за сметка на работещите, вместо фискалната политика да се фокусира върху несправедливото данъчно облагане.

Пропорционалния корпоративен данък с ниска ставка (10%) не дава възможност за стимулиране на конкретни инвестиционни политики.

Пропорционалната 10%-на ставка данъка върху доходите на физическите лица ограничава възможността за преразпределение и не води до намаляване на неравенствата. България е единствената държава членка, където високодоходните (167% от средната заплата) имат малко по-нисък дял от доходите си, като платени данъци в сравнение с нискодоходните (тези, които получават 50% от средната заплата). Освен това, през 2025 г. ефективната данъчна ставка беше много по-висока при най-ниския квантил на дохода (27%), отколкото при най-високите доходи (15%).

Продължаващият натиск върху бюджетните разходи, без промяна в приходната част няма решение в посока балансиран бюджет. Продължава да нараства и държавния дълг като дял от БВП, с който се запълва недостига, генериран от недостатъчно приходи, базирани на нереформираната данъчно-осигурителна система, която освен това, засилва и подоходните неравенства. Борбата срещу сивата и черната икономика трудно може да се оцени, предвид че оценките за размера и варират от 10 до 35% от БВП.

Според ЕК България има голяма сенчеста икономика, а данъчната администрация среща трудности при събирането на данъци. Последните оценки сочат, че сенчестата икономика представлява почти 35% от БВП на страната. Разликата в данък върху доходите на физическите лица от 13,8% и разликата при вноските в социалното осигуряване от 16,5% показват значително недеклариране на реалните доходи. Високите ефективни данъчни ставки върху ниските доходи могат да насърчат поддеклариране или дори недеклариране на доходите изобщо.

Данъчната система има сравнително нисък капацитет за допълнително повишаване на събираемостта, което е недостатъчно, предвид действащото законодателство (несправедлива система) и бързо нарастващите разходи.

Да се предлага агресивно намаляване на разходите за обществени услуги и персонал, вместо да се върви в посока справедлива и неутрална данъчна и осигурителна система може да има ефект до 1 година, след което влошаването ще продължи, до достигане на критични неуправляеми нива. Дефицитите растат, налице е демографска катастрофа, икономиката е с ниска производителност, липсва държавна дългосрочна стратегия за развитие на страната в контекста на всички натрупани и натрупващи се естествени и изкуствени пречки, създавани основно от грешни политически решения в полза на един или друг кръг от субекти.

Обръщаме внимание че 2/3 от приходите в хазната се генерират от работещите, като с най-висок дял са данъците върху потреблението – близо 43% (средно в ЕС – 27%). В същото време поради пропорционалния данък върху доходите от 10% приходите като дял са 37%, при средно за ЕС – 52%.

Фискалната консолидация не е инструмент за обслужване на елитите, а държавен инструмент за постигане на баланс на интересите в обществото, ако е налице волята държавността да се съобрази максимално неутрално и справедливо с нуждите на работещите, капитала, хората в риск от бедност, майките и децата, и пенсионерите в България.

Недостатъчната приходна част създава и други дефекти, като най-важният от тях е, че България няма възможност да се фокусира върху разходите, стимулиращи растежа.

Търсенето на устойчиво решение за постигане на балансиран бюджет, като постепенно се намали дефицита в краткосрочен план (3-5години) задължително преминава през реформа в приходите.

 

Конкретните приходни мерки за постигане на балансиран бюджет са:

1. ЗКПО (корпоративни данъци, Приложение № 1):
   1. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, с цел изравняване на подоходните данъци (сега е 5%). Допълнителен приход от 40 млн.евро.
   2. Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 10% (сега 0%). Допълнителен приход от поне 1 000 млн.евро.
   3. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
   4. Повишаване на ставката на данъка и при източника за доходи с източник страната от 10% на 35% към чуждестранни лица в офшорни зони за лихви, неустойки, обезщетения, авторски и лицензионни възнаграждения и услуги от всякакво естество.
   5. Преразглеждане на нулевите ставки на данъка върху финансови трансфери и сделките с финансови инструменти.
   6. Увеличаване на данъка върху хазартните игри от 15 % на 35% по ЗКПО, при които залогът за участие е чрез цената на телефонна или друга електронна съобщителна услуга.

Мотиви:

Налице е различна данъчна тежест на паричните потоци, излизащи от предприятията, което кара фирмите легално да оптимизират данъчните си задължения, насочвайки парите по пътя с най-ниска данъчна тежест, като това води до съществени загуби за бюджета на страната. Стандартните форми за износ на капитали е през лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, дивиденти и ликвидационни дялове. Така не се заплащат никакви осигурителни вноски, губят се приходи от корпоративен данък, тъй като масово ставката за данъчно облагане е нула, но най фрапираща е ставката от 10% за неустойки и обезщетения, изплащани от местно лице към офшорни фирми.

Например ако е сключен договор между местна фирма и офшорна фирма и договорът съдържа клаузи за прилични обезщетения и неустойки при неизпълнение и договорът не е изпълнен, то самото обезщетение или неустойка, изплатено от местната на офшорната фирма ще се обложи с данък при източника с 10%. Налице е директна загуба за бюджета от преки данъци и осигурителни вноски, като същевременно се изнася брутен продукт извън страната. Косвено тези пари не участват във вътрешния оборот или ако е фиктивното изнасяне, то засилва сивия сектор в страната.

Облагането с данък при източника на авторски и лицензионни възнаграждения, услуги, доходи от финансови инструменти и лихви ще намали износа на БВП и ще насочи парите към страната или към бюджета.

Изравняването на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци е с цел обезсмисляне на икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%).

 

2. ЗДДФЛ (данъци върху доходите на физическите лица, Приложение №2):
   1. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
      1. Актуализиране с поне 20% на данъчните облекчения за деца;
      2. Необлагаем минимум равен поне на МРЗ (справедливо е да е равен на издръжката на живота).

• Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход.

1. Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка, с цел запазване на данъчно-осигурителната тежест за всички доходи над средните.
2. Въвеждане на семейно облагане на доходите с цел подпомагане на работещи семейства с деца.

Мотиви:

Възстановяването на прогресивното облагане е правилна стъпка към намаляване на подоходните неравенства, оставяйки по -голям разполагаем доход на хората с най-ниски доходи.

Необлагаемият минимум при Минималната работна заплата (МРЗ) от 620,20 евро за 2026 година и общо осигурителни вноски в размер на 13,78% (без промяна в осигуровките) при необлагаем минимум в лицата ще останат на разположение 53,47 евро., което за най-ниските доходи е значителна сума.

Прогресивната скала води до изравняване на данъчно-осигурителната тежест при преките данъци и допълнително обезсмисля икономически легалните решения за избягване плащането и на осигурителни вноски, като се отчита тежестта върху облагаемите с осигуровки доходи (22,4%). При действащата система за ДДФЛ и осигуровки, след като доходът премине максималния осигурителен доход, данъчно-осигурителната тежест започва плавно да намалява като се приближава за високите доходи до 10%. За доходи около 12 000 лв. общата тежест вече е 13%, което е с около 10 пр.п. по-малко спрямо доход равен на максималния осигурителен доход.

Пропорционалният данък и максималният осигурителен доход облагодетелстват високите доходи, като основната тежест се понася от средните и ниските доходи. Имаме 50% ръст на работещите бедни, последните години от 8% стигат до 11,8%. Паралелно 48% от домакинствата са под линията на бедност, без социалните трансфери, което е огромно число (виж по-горе данните за бедност и риск от социално изключване).

Естествено и следващият показател е стряскащ – България е с най-високият дял на децата, изложени на риск от бедност в ЕС, като от 2016 година до днес делът на тези деца расте. Това е и основният мотив да се въведе семейно облагане, като се отчита семейният доход и необлагаемият минимум да е във функция от броя на членовете в семейството.

3. ЗМДТ (местни данъци):
   1. Актуализиране на данъчните оценки на недвижимите имоти, като се внимава да не стигне до автоматично увеличение на годишния данък върху недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци. Възможен е вариант при който новите данъчни оценки да се прилагат единствено и само при разпореждане с недвижимо имущество.
   2. Въвеждане на местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.

Мотиви:

Огромният ръст на цените на недвижимите имоти и нарастването на сделките с тях в страната налагат актуализиране на значително изостаналите от пазара данъчни оценки. Общините губят приходи от сделките, защото масовата практика е да не се изповядват сделки върху договорена цена, а върху данъчна оценка.

Бумът в покупките на недвижими имоти и нарастващите подоходни неравенства налагат въвеждането на европейската практика за облагане на съвкупното имущество над определен праг. Ако приемем, че е нормално притежаването на до три недвижими имота, с най-високите данъчни оценки, то над този праг би следвало да се въведе годишен данък със ставка от 0,5%.

От друга страна това ще засили възможностите на общините за инвестиции в остарялата инфраструктура на населените места.

Проектът предлагат еднократни мерки, които водят до незначителен ефект върху приходната част от бюджета.

 

ІІ. По проекта на Държавен бюджет за 2026 г.

1. Приходни мерки

Данъчната политика не се променя с леки изключения и продължава да създава и засилва подоходните неравенства, не е съобразена с икономическите и социалните дадености, демографската криза, грижата за децата, работещите бедни и децата в риск от бедност и социално изключване.

Проектът замразява данъчните облекчения за деца и семейните помощи по Закона за семейните помощи.

В същото време финансовият капитал продължава да получава допълнителни данъчни облекчения и няма и намек за намаляване на подоходните неравенства през заявената данъчна и осигурителна политика, като ще отваря все повече ножицата в доходите между богати и бедни.

2. Разходна политика

КТ „Подкрепа“ обръща отново внимание, че България изостава в борбата срещу бедността и социалното изключване и справянето с демографската криза.

Предлага да се преразгледат според икономическите и социалните условия:

• Предложеното замразяване на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера и спиране на изпълнението на КТД от държавата;
• Недостатъчното актуализиране на средствата, предложени за обезпечаване на делегираните от държавата дейности, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда;
• Замразяването на данъчните облекчения за деца, семейните обезщетения за деца по Закона за семейните помощи;
• Недостатъчните субсидии за транспорта.
• Амбициозна капиталова програма.

Подкрепя:

• Увеличението на минималната работна заплата;
• Актуализиране на минималните осигурителни прагове по икономически дейности;
• Актуализирането на пенсиите по „Швейцарското правило“.

Уважаеми г-н Донев,

След направения анализ КТ „ Подкрепа“ се въздържа от категорична подкрепи за проекта на Държавен бюджет за 2026 година и прави следните предложения, с които надявам се, ще се съгласите, предвид предизборно заявените политики и послания в областта на доходите, борбата срещу бедността и социалното изключване и преодоляването на демографската криза.

 

КОНКРЕТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ

КТ „Подкрепа“ предлага да се увеличат разходите за персонал, така че да се постигне средно увеличение от 7,6%, което да компенсира поне натрупаната инфлация за периода.

Настояваме за актуализиране на сумите по Закона за семейните помощи с ръста на линията на бедност – 13,6%.

Настояваме размера на месечната помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от Закона за семейни помощи за деца за родители (осиновители), семейства на роднини или близки и доброволни приемни семейства, при които са настанени деца с трайни увреждания, за 2026 г. да се увеличи с поне 25%, предвид постоянно нарастващите разходи на семействата за медикаменти, лечение, рехабилитация и други жизненонеобходими дейности при отглеждане на тези деца.

Настояваме за актуализиране на сумите, касаещи максималния размер на присъдената издръжка, която се изплаща от държавата по чл. 152, ал. 1 от Семейния кодекс, за 2026 г. с ръста на минималната работна заплата – 12,6%, съгласно гореизложените мотиви.

При средно увеличение на разходите за персонал в проекта на Държавен бюджет за 2026 година от 3,2%, се наблюдава значително над средното увеличение на средствата за Фискалния съвет спрямо 2025 г от 124,8 хил. евро, се предлага 479 хил.евро, което е ръст от 8%. В същото време разходите на Министерския съвет се намаляват с 2,2% (от 124,8 млн.евро за 2025 г. на 122 млн.евро за 2026 г.)

Въпреки тежкото състояние на обществения транспорт не виждаме стъпки за преодоляване.

Не можем еднозначно да определим при какви критерии са изчислявани сумите, представляващи делегирани от държавата дейности, тъй като те пряко се отнасят както за образованието, така и за детското и училищно здравеопазване.

КТ „Подкрепа“ настоява за адекватно актуализиране на сумите за делегираните от държавата дейности, така че да се постигне средно увеличение на разходите за възнаграждения, особено в детското и училищното здравеопазване с поне 13,6% процента, спрямо 2025 година.

Да се актуализират сумите за данъчни облекчения за деца с ръста на минималната работна заплата – 12,6%.

Категорично против сме промяната в чл.355 на Кодекса на труда, с което се отнемат права на работещите.

Изравняване на правата на работещите по трудови и служебни правоотношения, чрез отмяна на Закона за държавния служител.

 

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ

ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“