ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

 КТ „Подкрепа“ изразява подкрепата си за увеличението на минималната работна заплата на 710 лв., като сме длъжни да подчертаем, че то е крайно недостатъчно. Приетите критерии за този ключов показател за определяне на трудовите възнаграждения гласят, че тя следва да бъде не по-малко от 60% от медианната и не по-малко от 50% от средната работна заплата. Това за България означава не по-малко от 750 лв. В същото време правителството заяви, че в следващите две години ще се присъединим към еврозоната. Това налага да бъдат предприети стъпки за скоростно икономическо и социално сближаване на България с останалите държави от паричния съюз. И съответно да бъде приет план за продължаващо увеличение на минималните възнаграждения, какъвто не открихме в тригодишната средносрочна програма.

В тази връзка настояваме данните за структурата на доходите на физическите лица и в частност тези от труд да станат публични, за да имаме възможност да участваме пълноценно в обсъждането на политиката по доходите. Неприемливо е тази информация да се оповестява, само ако някой депутат поиска данните от министъра на финансите. Като социални партньори следва да имаме достъп до такава информация регулярно.

1. Фискални параметри – очакваният дефицит е в размер на 4,1% с разходите за справяне с негативното въздействие на коронакризата в страната. Отклоненията от заложените в Пакта за стабилност и растеж са очаквани, като Европейската комисия още през 2020 г. позволи на държавите членки да не спазват строгите ограничения. В този смисъл дефицитът не буди никакви опасения. Същото може да се каже и за нарастващия дълг, който остава далеч под Маастрихтските критерии за горна граница 60% от БВП. Въпреки това, натрупаните през годините финансови дефицити в редица публични системи следва да бъдат взети предвид и да се приложат данъчни мерки, които да генерират повече приходи в държавния бюджет, вместо капиталови и текущи разходи да бъдат покривани с нови дългове. В тази връзка ще напомним част от предложенията на КТ „Подкрепа“, която води цялостна кампания и беше част от официално регистрирана в Народното събрание гражданска инициатива:

• въвеждане на необлагаем минимум в размер на минималната работна заплата – под различна форма и размер такъв се прилага във всички държави от Европейския съюз;
• диференцирано ДДС за стоки от първа необходимост – нямаме нужда от намалено ДДС за бира и вино, което се предвижда да продължи да действа и през 2022 г. Намалена ставка за стоки от първа необходимост, лекарства, вода, ел. енергия се прилага в почти всички държави от ЕС, далеч преди да настъпи пандемията;
• синхронизиране на корпоративните данъци с прилаганите в другите европейски държави – напомняме, че през миналата година България подкрепи инициативата за прилагане на минимум 15% данък върху печалбите на големи мултинационални компании. Няма никаква причина тази ставка да не се приложи като стандартен данък веднага, ако не искаме страната ни да остане офшорен остров в рамките на Европейския съюз;
• отчисляване на осигурителни вноски върху целия придобит доход – понастоящем месечните доходи от 100 000 лв. са почти напълно извън обхвата на осигурителната система. Това прави системата несолидарна, въпреки изключителните законови текстове, които я определят като солидарна. Поради прилагания нисък таван на осигуровките, осигурителните фондове губят няколко милиарда лева годишно.

Обръщаме внимание, че докато българските правителства категорично отказват да променят данъчната система и да върнат прогресивното данъчно облагане, което е характерно за всички цивилизовани държави, банките вече прилагат своеобразно прогресивно облагане, като таксуват изключително големите влогове.

2. Мерки срещу кризата в енергийния сектор – 481 млн. лв. бяха отделени за компенсиране на бизнеса през 2021 г. Допълнително бюджетът предвижда 450 млн. лв. по сметка за чужди средства за компенсиране през първо тримесечие на 2022 г. за сметка на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. В следващите части на становището ще опишем проблемите, които нарасналата цена на ел. енергията предизвика в редица обществени системи и които налагат изплащането на още по-високи компенсации, за да се предотврати назряващото социално недоволство. Натискът върху небитовите потребители дойде от отварянето на енергийния сектор на България, което предизвика невиждан ръст на цената на ел. енергията. Въпреки това в тригодишната средносрочна програма е записана заявка за „пълна либерализация на пазарите на електроенергия и газ“ и „защита на уязвимите потребители“. Знаеше се, но вече от няколко месеца виждаме на практика, че всички в България са уязвими потребители – и граждани, и бизнес.

Проблемите очевидно няма да бъдат разрешени в рамките на месец-два и съвсем не се ограничават с негативи върху конкурентоспособността. Завишените сметки се поемат както от публични институции, така и от физически лица, които са избързали да „си изберат“ доставчик на енергия. Студенти в общежития например също се налага да плащат неколкократно по-високи сметки за ток, тъй като общежитията са юридически лица.

Трудно бихме могли да опишем всички организации и всички ситуации, в които енергийната криза поставя битови и небитови потребители пред избора да спрат да плащат сметките си за електричество. Кризата няма да се разреши, като се отпускат епизодични компенсации на тези групи, които успяват да си извоюват повече видимост. Така например значителна част от частния бизнес получава средства за заплати и компенсации за електроенергия, а същевременно са раздадени няколко милиарда под формата на дивиденти. Оказва се, че държавният бюджет – респективно българските граждани, издържат частния бизнес, докато самите те се налага да поемат тежестта на свободния пазар.

Единственото решение за всички – граждани и бизнес, е България да поиска и да получи правото да ограничи износа си на ел. енергия и върне потребителите на регулиран пазар. Всички други мерки са палиативни и крият изключително висок риск от социални брожения.

3. Политики по сектори

• Политика в областта на социалното включване – бюджетът е намален с почти 300 млн. лв. Очевидно е пренасочен към политика в областта на хората с увреждания. Последните наистина имат нужда от по-висок бюджет, но не намираме за ефективно и обосновано парите от едни нуждаещи се да бъдат давани на други нуждаещи се. И двете политики следва да бъдат приоритетни, а след като многократно беше заявено, че има много по-добра събираемост на данъци, финансирането и на бедните, и на хората с увреждания едва ли е проблем.
• Подкрепяме увеличението на помощта за отглеждане на дете до 2-годишна възраст на 710 лв., в същото време трябва да отбележим, че е замразена основната социална помощ – гарантираният минимален доход, на 75 лв. Замразена за поредна година е и еднократната помощ за майка-студентка на 2880 лв., която всъщност замества майчинството.
• Въпреки енергийните трусове, не се предвиждат допълнителни средства за целевата помощ за отопление в рамките на тригодишната програма. Не е заложена и помощ за енергийно бедни домакинства, която е нужна и в момента, но с прилагането на зеления преход, е задължителна, тъй като отказът от изкопаеми горива ще доведе до значителен ръст на дела на домакинствата, които няма да могат да покриват сметките си за ток дори през лятото.
• Намираме заложеното увеличение на стандартите по делегираните от държавата дейности в социалната сфера за недостатъчно. То следва да бъде 40%, като трябва да гарантира 15% увеличение на заплащането на служителите в социалните грижи.
• На стр. 3 от Закона за държавния бюджет е записано, че за изграждане на детски градини и ясли се заделят 80 млн. лв. Докато в тригодишната средносрочна програма (стр. 107) за същите цели сумата вече е 70 млн. лв.
• В проектобюджета на КЕВР са предвидени 70 млн. лв. за изплащане на съдебни обезщетения. Тъй като, според комисията, това са проекти с изплатена инвестиция, смятаме, че тук има огромен корупционен потенциал, който трябва да се разследва, а решенията на съда да бъдат обжалвани пред по-висока инстанция.
• Дискреционните разходи на начислена основа за 2022 г., според мотивите към бюджета, се равняват на 1 715,6 млн. лв. Като вътре са включени със знак минус средствата за компенсиране на небитови крайни клиенти на електрическа енергия за 2021 г. в размер на 1 310 млн. лв. Което означава, че реалният размер на дискреционните разходи е около 3 млрд. лв.
• Изразяваме учудването си, че разходите за закупуване на ваксини, лекарствени продукти и бързи тестове в размер на 416,4 млн. лв. са определени като „мерки за подкрепа на домакинствата“. И всъщност това е основната група разходи от държавния бюджет, която незнайно как се приема, че е насочена към гражданите. Докато 853,2 млн. лв. са определени изключително и само за подпомагане на различни бизнеси. Разходите за ваксини са здравни разходи, не са за подкрепа на домакинствата.

4. Градски транспорт – ще се спрем специално на проблемите в градския транспорт в столицата, тъй като засегнатите в София български граждани са вече 1,4 млн. души, според последното преброяване на населението. Преди две седмици вече алармирахме министъра на финансите и министъра на транспорта за тежкото финансово състояние на дружествата от градския транспорт. След настъпването на пандемията от коронавирус общественият живот замря, бяха затворени бизнеси, училища и детски градини, това доведе до рязък спад на пътникопотока. Вследствие на това общинските предприятия регистрираха спад на приходите през 2020 г. спрямо предходната година с почти 35% или 58 млн. лв. Подобна е ситуацията и през 2021 г. Като тук не са включени компенсациите за доплащане до стойността на абонаментната карта на определени социални групи, при които загубите за 2020 г. са 26,4 млн. лв., а за 2021 г. са 32,4 млн. лв.

Кризата се задълбочи с драстичното увеличение на цените на електроенергията и горивата. Докато през приключилата финансово 2020 г. разходите за енергоносители е в размер на 39,5 млн. лв., по прогнозни разчети за 2022 г. тази сума ще бъде почти 3 пъти по-висока. Ще илюстрираме с конкретни показатели:

• докато през юли 2020 г. цената на електроенергията на „Столичен електротранспорт“ ЕАД е 117,66 лв./MWh, то за последните два месеца на 2021 г. тя вече е 237,27 лв./MWh;
• електроенергията на „Метрополитен“ ЕАД от 95 лв./MWh през юли 2020 г. стигна 441,09 лв./MWh през ноември 2021 г.;
• прогнозната цена за природния газ през 2021 г. беше 26 лв./MWh, реалната стигна 83 лв./MWh;
• прогнозната цена за дизелово гориво за 2021 г. беше 1,40 лв./литър, докато реалната средна цена е 1,61 лв./литър.

За разлика от много други общини, Столична община не може да си позволи да остане без градски транспорт, тъй като голяма част от напускащите другите населени места граждани, се местят именно в София. Евентуално увеличение на цената на превозните документи, особено при настоящия ръст на инфлацията, ще затрудни много работещи граждани да пътуват до работното си място. Ограничаването на интензитета на градския транспорт пък ще накара жителите на града да се пренасочат към личните си автомобили, което би довело до по-значимо замърсяване на околната среда и повишаване на фините прахови частици. Поради всичко това тези два сценария са обществено неприемливи.

КТ „Подкрепа“ настоява вместо това градският транспорт да получи компенсация от държавния бюджет в размер на 178 млн. лв., които да позволят нормалното функциониране на дружествата и изплащане на дължимите трудови възнаграждения на заетите в тях.

5. „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД е държавна компания с висока социална значимост. В предложения проект на бюджет заделените капиталови разходи са изключително ниски и няма да позволят поддържане на подвижния състав дори на нивото, на което се намира понастоящем. След като за пореден път гражданин публикува видео, в което се вижда как навява сняг вътре в пътническите вагони, стандартно неотоплявани, едва ли е необходимо да привеждаме допълнителни аргументи защо капиталовите разходи са ключови, за да се превърне БДЖ в предпочитан начин за пътуване. КТ „Подкрепа“ напомня, че въпреки анонсираните добри намерения за инвестиции в нов подвижен състав чрез НПВУ, средствата не са налични в момента, а текущата поддръжка трябва да се извършва без повече забавяне.

През предходните години капиталовите разходи стигнаха до 39 млн. лв., а за 2022 г. са заложени едва 30,7 млн. лв. КТ „Подкрепа“ счита, че следва да се отделят поне още 5 млн. лв. за тези дейности, за да се поддържа дори това неудовлетворително ниво на пътническата услуга.

Друг притеснителен факт е, че в проекта за бюджет за 2022 г. не са определени целеви средства за запазване на  железопътните превози. Както описахме в нарочно становище до министъра на транспорта и съобщенията преди две седмици, високите цени на енергията, в допълнение към традиционно неблагоприятната позиция на товарния железопътен транспорт, ще доведат до пренасочване на товари от жп транспорта към автомобилния такъв. А това носи екологични, социални, инфраструктурни и други рискове за България.

6. Земеделие и гори – изразяваме подкрепата си за заделянето на 29,3 млн. лв. годишно за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, възложена на „Напоителни системи“ ЕАД. Остават нерешени проблемите на други две ключови за държавата институции, които са в период на трансформация и това рефлектира върху тяхната устойчивост:
7. Държавна агенция по горите – с подписаното коалиционно споразумение между управляващите партии беше взето решение за образуване на Държавна агенция по горите на пряко подчинение на Министерски съвет. Настояваме това да се случи още през януари месец 2022 г. и да бъде предвиден бюджет в размер на 59 484 000 лв. В това число:

–    за персонал – 41 309 000 лв.

–    за издръжка – 15 000 000 лв.

–    за капиталови разходи – 3 175 000 лв.

1. Държавна агенция по безопасност на храните – също така на основание подписаното коалиционно споразумение беше взето решение за преминаване на Българската агенция по безопасност на храните на пряко подчинение на Министерски съвет. Това също следва да се случи от януари 2022 г. с обособен бюджет в размер на 161 250 260 лв. В това число :

• за персонал – 73 803 460 лв.
• за издръжка – 25 113 600 лв.
• за капиталови разходи – 17 478 800 лв.
• за администрирани разходи – 44 854 400 лв.

7. Служители на правителството – трябва да отбележим, че след анонсираното 15% редуциране на броя на държавните служители, неколкократно в проекта на държавен бюджет е записано, че няма да се спазва §16, ал. 1 и 2 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за администрацията, които всъщност ограничават нарастването на броя на държавните служители. КТ „Подкрепа“ изразява категоричната си подкрепа за тази стъпка, тъй като нееднократно сме заявявали, че е невъзможно да се налага контрол за спазването на законодателството без достатъчно и добре заплатени държавни служители. Приветстваме и увеличението на броя на заетите в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с 200 служители, макар и все още броят им да не е достатъчен, това е стъпка в правилната посока.

Простото увеличение на броя на заетите е необходимо, но недостатъчно условие за качествена и ефективно извършвана дейност. През 2021 г. в голяма част от държавната администрация не бе реализирано увеличение на работните заплати и липсата на увеличение през 2022 г. при сложната епидемична обстановка, повишаването на цените и нарастващата инфлация ще бъде акт на пренебрежение към труда им. Поради това настояваме в Закона за държавния бюджет 2022 да бъде предвидено увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал“ за част от второстепенните разпоредители към Министерството на труда и социалната политика, а именно АСП, АЗ и ГИТ.

В предложения ни бюджет е предвидено увеличение на възнагражденията в съдебната система, където те и понастоящем са най-високи. Но не е заложено актуализиране на заплатите в други структури, свързани с правосъдната система, които традиционно са по-ниски. В тази връзка настояваме:

• За Агенция по вписванията да се заложи увеличение с минимум 15% в перо „разходи за персонал” спрямо 2021 г.;
• За Министерство на правосъдието да се заложи увеличение с 10% в перо „разходи за персонал” спрямо 2021 г. за дирекции „Канцелария“, „Електронно правосъдие и регистри“, „Българско гражданство“ и „Взаимодействие със съдебната власт“ за увеличаване на основните месечни заплати на служителите от цитираните дирекции.

КТ „Подкрепа“ смята, че Законът за държавния бюджет 2022 ще бъде значително по-обоснован и устойчив, ако бъдат отразени всички направени от нас бележки. В случай, че заплатите не бъдат актуализирани, финансовият удар от енергийната криза ще се поеме изключително от домакинствата, разполагаемите доходи на гражданите на най-бедната държава в ЕС ще бъдат редуцирани значително. Бедността и неравенствата в страната са една от основните бариери пред планираното от правителство влизане в еврозоната. Българските граждани и българският бизнес се нуждаят от спешно нормализиране на цената на електроенергията, което може да се случи само чрез ограничаване на износа ѝ и връщането на юридическите лица на регулирания пазар.

Проблемите не търпят отлагане. А бъркането все по-дълбоко в държавния бюджет за компенсации може само да доведе до още по-голяма концентрация на богатство в ръцете на шепа представители на бизнеса, докато голяма част от фирмите фалират, редом с българските граждани. Отговорността за високите цени и инфлацията може да не е на настоящото правителство, но решенията са в неговите ръце.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“