ДО
Г-Н АСЕН ВАСИЛЕВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ Г-Н ВАСИЛЕВ,

КТ „Подкрепа“ оценява направените стъпки за увеличение на пенсионните плащания, обезщетенията за безработица и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Част от тези решения трябваше да бъдат взети преди години. Такъв е случаят с уеднаквяването на минималния осигурителен доход за земеделските и тютюнопроизводителите с този за останалите работници от 420 на 710 лв., тъй като понастоящем осигурените лица от тези сектори са лишени от правото да получат нормална пенсия. Същевременно трябва да обърнем внимание на редица дефекти, които не са адресирани и в настоящия бюджет и които биха внесли необходимата справедливост и солидарност в система, която изначално следва да притежава тези характеристики.

1. Минимални осигурителни доходи – работодателските организации от няколко години бойкотират преговорите за определянето им. При тази ситуация правителството е това, което е призвано да се намеси и административно да ги актуализира. Стандартното поведение на управляващите е просто да увеличат МОД, които са с размер под минималната работна заплата, без да правят никакви допълнителни усилия. Масово квалифицирани работници и специалисти, техници и приложни специалисти, ръководители съвсем законно се осигуряват на МРЗ. Настоящото предложение за МОД по икономически дейности и квалификационни групи професии не се отличава с нищо от наложения досега управленски подход.
В резултат от 746 позиции 615 или 82,5% са на нивото на минималната работна заплата. Сами разбирате, че този механизъм за борба със сивата икономика и недекларираната заетост по същество вече не съществува, благодарение на липсата на управленско желание той да бъде прилаган. А доказателствата за това, че обезсилването на този инструмент е всъщност законова санкция за широкото разпространение на практиките на укриване на осигуровки, са видни дори само от таблицата за минимални и средни осигурителни доходи, която получихме от НОИ. В огромната част от позициите средният осигурителен доход е над минималния такъв, като разликата обичайно е в размер на 200-300 процента. Картината сочи, че безспорно компаниите в тези сектори могат и осигуряват служителите си на доходи, далеч над установените от правителството минимални такива. От МОД на нивото на минималната заплата за страната се възползват недобросъвестни работодатели, за да спестяват от осигуровки, лишавайки от осигурителни права в бъдеще своите служители. И правителствата са техен съучастник.
КТ „Подкрепа“ настоява тази порочна практика да бъде преустановена, като за начало всички минимални осигурителни доходи бъдат увеличени поне с ръста на средната работна заплата за страната.

2. Максимален осигурителен доход – в крайна сметка в проекта е заложено увеличение до 3400 лв. КТ „Подкрепа“ застава категорично зад усилията за повишаване на тавана на осигуровките, същевременно не откриваме мотиви и аргументи защо е заложен точно този размер. Очакваме дебати за начина на определяне на максималния осигурителен доход. Намираме този разговор за ключов, тъй като от повишените приходи от осигуровки ще се генерират средства, с които да се увеличи размерът пенсиите допълнително. Напомняме, че през 2015 г. беше приет график за нарастване на коефициента за всяка година осигурителен стаж, като той трябваше да стигне 1,5. Този график беше скоростно замразен и дори след последното преизчисляване на пенсиите, коефициентът е едва 1,35.
Когато високите доходи са амнистирани през замразяване или минимално увеличение на тавана на осигуровките, няма възможност да се увеличават пенсиите и е удобно това да се обяснява с неблагоприятна демографска структура, но всъщност е резултат от нежелание да се отчисляват осигуровки от най-високите доходи. А както е видно от бюджета, само увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв. плюс прилагането на коефициент 1,35 води до увеличение на разходите за пенсии с над 1,5 млрд. лв. Тези средства могат да дойдат от увеличение на тавана на осигуровките, вместо допълнително да се увеличава зависимостта на фонд „Пенсии“ от държавния бюджет.
Замразяването на максималния осигурителен доход е и в противоречие на заложения в §6 от Преходните и заключителните разпоредби на КСО принцип, който гласи, че максималната пенсия следва да бъде в размер на 40% от максималния осигурителен доход. За да не бъде нарушен за поредна година този принцип, следва или максималната пенсия да бъде намалена до 1360 лв., или максималният осигурителен доход да стане 3750 лв. КТ „Подкрепа“ намира второто решение за значително по-справедливо.

3. Обезщетения за безработица – проектът на Закон за бюджет на ДОО 2022 предвижда увеличение на минималното обезщетение за безработица от 12 на 15 лв. и запазване на тавана на обезщетението на 74,29 лв.
• Минималното обезщетение за безработица следва да е 60% от минималната заплата, като долен праг на осигурителния доход. Това означава месечният размер да бъде 426 лв. След предвиденото увеличение, месечният размер ще бъде около 300 лв., което е далеч под 60%.
КТ „Подкрепа“ счита, че дневният размер на минималното обезщетение за безработица следва да бъде 21 лв.
• Максимално обезщетение за безработица – таванът беше въведен през последните години, за да бъдат ограничени (напълно несправедливо и необосновано) обезщетенията, които български граждани, работили в държави от Европейския съюз, получават в България. Подчертаваме, че в тези случаи средствата се получават от чуждите осигурителни системи, по силата на факта, че българските граждани са се осигурявали там. Впоследствие този таван беше замразен и дори не отговаря на заложените в българския Кодекс за социално осигуряване принципи. За да представлява 60% от максималния осигурителен доход, максималното дневно обезщетение следва да бъде в размер на 97 лв. Понастоящем е с над 20 лв. по-ниско.
КТ „Подкрепа“ смята, че тази несправедливост може и трябва да бъде премахната.

4. Коефициент на заместване на доходите – този показател е ключов за адекватността на изплащаните в страната пенсии, като показва в каква степен пенсиите успяват да заместят загубения доход от труд, който лицето е имало пред настъпване на риска старост. В доклада към бюджета на ДОО е записано, че коефициентът „се очаква да бъде 48,1 на сто, а нетният коефициент на заместване се очаква да достигне 62,0 на сто“. Този коефициент показва значително доближаване до целите, които пенсионната система си е поставила за 70% заместване. В същото време трябва да обърнем внимание, че той е подценен, тъй като не отчита допълнителните пенсионни плащания от частните пенсионни фондове в страната, които през 2021 г. започнаха да изплащат такива на първата по-голяма кохорта осигурени лица. И до момента частните пенсионни фондове нямат задължение да отчитат тези плащания към българските институции по начин, който позволява данните да бъдат интегрирани с тези от НОИ. Всъщност понастоящем никой не знае какви са реалните пенсионни плащания, кой пенсионер има нужда от подпомагане и кой не.
КТ „Подкрепа“ настоява този пропуск да бъде коригиран възможно най-бързо, тъй като в противен случай няма как специалистите да извършват своевременни анализи, а правителството да прилага адекватна пенсионна политика.

Не на последно място обръщаме внимание, че разходите за персонал на НОИ изобщо не са променени. Това няма да даде възможност за никакво актуализиране на заплатите на служителите. Очевидно управляващите не знаят или не оценяват труда и отговорностите, които носят заетите там. Това беше и все още е една от натоварените администрации по време на пандемията от COVID-19. НОИ пое изплащането на добавките към пенсиите, вместо те да бъдат изплащани като социално подпомагане. Впоследствие се наложи спешно да преизчислят всички отпуснати пенсии в страната. Сега ще правят същото, за да неутрализират недостатъците на законовите инициативи, които влязоха в сила в края на 2021 г. Служителите на НОИ са професионалисти, които не могат да бъдат лесно заменени, защото притежават изключително специфични знания за пенсионната система.
КТ „Подкрепа“ настоява в бюджета да бъдат предвидени средства за 15% увеличение на основните заплати на заетите в НОИ през 2022 г.

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“