На 3 декември се отбелязва Международният ден на хората с увреждания

Хората с увреждания ще продължат да бъдат в неравностойно положение на работното място и непропорционално засегнати от бедността, освен ако Европейската комисия не превърне своите насоки за работодателите в правила, заявяват синдикатите преди утрешния Международен ден за правата на хората с увреждания.

Тази дата е обявена официално от Генералната асамблея на ООН през 1992 г. Държавите, които членуват в ООН и международните организации, са призовани да отбелязват този ден като провеждат мероприятия за интегрирането на хората с увреждания в обществото. От 2002 г. активностите, съпътстващи датата, преминават и под определено мото.

Статистика на ЕС показва, че само 51% от хората с увреждания имат трудова заетост, в сравнение със 75% за общото население, а 29% от тях живеят в риск от бедност, в сравнение с 18% сред общото население. Европейската комисия публикува „Стратегия за правата на хората с увреждания“, която включва пакет за подобряване на резултатите на хората с увреждания на пазара на труда. Той включва инициативи за разумни условия на труд и промяна на практиките за наемане на работа. Положителните мерки в плана обаче са само насоки и следователно разчитат на добрата воля на работодателите.

Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) призовава ЕС да представи обвързващи инициативи за подобряване условията на труд и живот на хората с увреждания:

• Осигуряване на разумни условия на труд;
• Задържане на хората с увреждания на работното място и предотвратяване на увреждания, свързани с хронични заболявания;
• Алтернативни модели на заетост за хора с увреждания;
• Осигуряване на съвместимост на заплатите и правата за инвалидност;
• Подкрепа за мобилността чрез гарантиране непрекъснатостта на правата за инвалидност спрямо хора с увреждания, които се преместват в друга държава от ЕС с цел труд.

Според ръководството на ЕКП пречките, пред които са изправени хората с увреждания в света на труда, означават, че те живеят „непропорционално“, т.е. в бедност. Това е неприемливо и следователно не може да бъде оставено на добрата воля на отделните работодатели. Във време, когато представители на работодателите са определили ​​равното заплащане за жените като „бреме“, ние в синдикатите знаем, че организациите и компаниите няма да направят необходимите промени, освен ако не са законово задължени да го направят.

Поради това синдикатите призовават Комисията да превърне насоките си за работодателите в обвързващи задължения. Правата на хората с увреждания не могат да продължат да бъдат незадължителни.