Увеличените възнагражденията на преподавателите във висшите училища създават предпоставка за привличане на млади хора и за академичен растеж, и на този етап няма основания за притеснения. Това каза пред bTV Radio доцент Валери Апостолов –  председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“ и преподавател в Университета за национално и световно стопанство. На откриването на новата академична година в Софийския университет, днес министърът на образованието Галин Цоков отбеляза, че през последните 6 месеца заедно с ректорите и синдикатите са осигурени 230 милиона лева за повишаване на заплатите на преподавателите.

„През пролетта заради ниските заплати висшите училища бяха в стачна готовност, имаше напрежение сред преподавателите, системата беше поставена пред сериозен срив, тъй като нямаше млади специалисти, желаещи да започнат в университетите. Двата национални синдиката „Подкрепа“ и КНСБ направиха редица срещи с министъра на образованието, с финансовия министър, с премиера, с парламентарно представените политически сили, и средствата, които тогава към този момент бяха забавени, както и допълнителни средства, бяха осигурени„, кометира доц. Валери Апостолов.

„Успоредно с това беше променен и Законът за висшето образование, който обвързваше заплатите като отношение със средната работна заплата, и асистентската заплата в момента съгласно закона и средната работна заплата  за страната стана 2516 лева. Парите реално бяха осигурени през юли и август със съдействието и активната работа на синдикатите и министъра на образованието. МОН на практика разпредели средствата, като това разпределение беше обвързано с качество, при това разпределение беше създадено напрежение от 18 висши училища, защото така предложената методика за тези висши училища не даваше възможност за увеличаване на средствата за средната работна заплата за следващите години. Когато говорим, че 18 университета от 33 държавни имат притеснение, това означава, че методиката не е напълно съобразена за покриване на разходите за трудови възнаграждения, възложени по закона за висшето образование изисквания за начална работна заплата по академични длъжност“, обясни той.

„Допълнителната субсидия, която предложи МОН, над определената по закона за висшето образование, беше за временна подпрека в рамките на няколко години в зависимост от комплексната оценка за качеството на обучението. Ректорите на тези 18 университета отказаха да подпишат споразумение. След срещата им с министър Цоков се уточни, че това споразумение ще отпадне. На този етап аз считам, че няма основание за притеснение и твърдения за фалити.“, заяви доц. Апостолов.

„Всичко висши училища имат увеличение, но то е различно в зависимост от показателите комплексна оценка. Необходимо е висшите училища с по-ниски показаталети, да започнах реформи. Искам да споделя с вас и друго – новата методика не е напълно обективна, но за целта е нужно МОН да направи работна група с представители от всишите училища по отделните направления, и в частност – синдикатите. Няма спор, че трябва да се върви финансиране спрямо качеството„, допълни още той.

„Ние имаме крещяща нужда от кадри, а пазарът на труда, който като всеки пазар, се регулира от търсене и предлагане. Всички знаем какви са цените на услугите, които всеки от нас потребява. Нямаме кадри. Къде са нашите техникуми? Ние трябва да направим цялостна концепция за образованието като цяло. И не само за висшето, но и за средното и специално. Бизнесът трябва да върви ръка за ръка със средното и висшето образование. Много от университетите правят своите програми в съответствие с потребностите на пазара на труда“, заяви доц. Валери Апостолов.

Цялото интервю на доц. Валери Апостолов, конфедерален секретар на КТ „Подкрепа“ и председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“, може да чуете ТУК.