Доходите на работещите със сигурност не трябва да допускат човек да работи и да е беден. Това заяви пред БНР главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.

„Тези числа устройват правителството по една проста причина – те намаляват разходите в бюджета за социални помощи, макар че не всекис е възползва от това си право. Това нещо е свързано изцяло с икономическата политика, която води държавата и съответно бизнесът. За да говорим за това, че ние прогресираме, трябва да се направи нещо по въпроса по отношение на самата икономика“, добави още Кацарчев.

„Най-простият измерител за това дали едно общество се развива добре е демографията, но както виждаме – тя не се развива много добре. Ние сме намалели с 1/3 спрямо 1990 година, което показва, че тенденциите не са добри. Вторият фактор е подоходните неравенствата, които се наблюдават в държавата. Т.е. имаме много малка прослойка, които прибират достатъчно пари, и останалите, които за съжаление не получават достатъчно доходи, така че да живеят нормално. Тук също няма индикация за справяне с подоходите неравенства през данъчно-осигурителната политика, независимо от призивите на международните финансови институции за промяна в данъчно-осигурителния модел“, коментира той.

Според него не можем да изградим стабилна средна класа в държавата, която да има стабилни и прилични доходи. По думите му това е въпрос на политики.

„Тези политики не могат да се случат в рамките на няколко часа. Необходима е дългосрочна визия за развитието на държавата, но и последователност и устойчивост на модела, който би се приел. Трябва да се правят корекции според бързо променящата са геополитическа и икономическа среда, но би трябвало ние да се стремим по някакъв начин да развиваме държавата в добрата посока – не става по начина, по който ние икономисваме. Ние се опитваме да икономисваме 30 години през реформи и постоянно през няколко години затягаме едни колани, което, както се вижда, не води до нещо по-добро“, отбеляза Кацарчев в интервю за предаването „Преди всички“.

Той смята, че първата стъпка, която трябва да се направи, е по-справедливо данъчно облагане и осигурителна тежест и поемане на кръста от по-богатите хора.

Икономистът цитира данни, според които 1/3 от работодателите извършват плащания „под масата“ и регистрират хората официално на минимална работна заплата.

А за минималната работна заплата предложи:

„Ако правителството не желае да увеличи минималната работна заплата до нивото от 692 евро, може да компенсира разликата в нетния доход, като въведе необлагаем минимум за тази заплата и по този начин това ще бъде компенсирано като покупателна способност“.

„Надяваме се правителството да прояви здрав разум и да не оставя работещите бедни да нарастват и да намери начин да компенсира това нещо“, каза той. По думите му общественият интерес би трябвало да е водещ по отношение на правителството „Има една симбиоза между властта и работодателите, които не искат да плащат по-големи заплати, и ние се намираме от другата страна“.

Начинът, по който се изчислява и линията на бедност, и минималната работна заплата не отчита текущата година и следващата година като прогнозни данни, а те се базират на данни от миналото, коментира Кацарчев. „Ситуацията е динамична. Цените продължават да растат. Покупателната способност се свива. Ние отдавна настояваме, че при изчисляването на тези размери трябва да се взема предвид поне прогнозната инфлация за текущата и следващата година, за да има някаква адекватност на тази сума и хората да запазят покупателна способност“.

Ако линията на бедност е адекватна и съответните социални помощи са адекватни, т.е. най-нискодоходните групи могат да бъдат компенсирани, без да има специална мярка за горивата, изтъкна още Атанас Кацарчев и добави:

„Засега обаче, ако линията на бедност остане ниска, това означа, че трябва да бъдат включени още групи, които да бъдат компенсирани по определени критерии, което не работи добре. Затова ние настояваме да имаме нормална линия на бедност и съответно през МТСП, социалните помощи да отговарят на нуждите на хората“. „Целта не е да създаваме бедни, които после да подпомагаме, а поне тези хора, които работят, да не влизат в категорията „бедни“.

Цялото интервю на Атанас Кацарчев, главен икономист на КТ „Подкрепа“, за БНР може да чуете ТУК.

Снимка: БНР