Сравнението с колегите от Европа е много важно, с другите образователни системи, защото сякаш у нас има вече очакване и дори вяра, че сме достигнали до едни европейски нива, а то категорично не е така. Много е трудно едно пряко сравнение със страни от средния ешелон. Ние обикновено обичаме да се сравняваме с най-високо платените учители – като Люксембург, като Франция, като Германия, а всъщност трябва да погледнем по-скоро балканската част или страни, които по някакъв начин приличат на нас.

Като цяло парите за образование в България намаляват. Ще ми се да кажа, че това не е европейски процес, но по-скоро и там се наблюдава такава тенденция, макар че в България нещата се случват много по-драстично и много по-брутално. Ако да кажем в някои страни като Словения едно намаляване от 2–3% е много осезателно, при нас много често намаляването е в много повече проценти като пари от БВП за образование. В момента виждаме, че парите ще станат по-малко, макар че на база инфлацията и на база по-големия размер на брутния обществен продукт, те ще изглеждат малко повече. И всъщност малко повече ще изглеждат и по-високи заплатите на учителите – със 7.5% увеличение.

Анализите показват, че учителската заплата в момента е малко над 107% от средната брутна работна заплата за страната, а с новото увеличение ще е около 110% – далеч от 125%, които са записани в Колективния трудов договор и в предизборните програми на всички политически партии.

Това формиране на парите за образование е ревелантно на всички останали политики как ще се случват и как ще бъдат подредени по приоритети.

Безспорно нарастват броят на СТЕМ кабинетите, нарастват технологиите, които влизат като възможности. Паралелно с това обаче, на другия полюс намалява влиянието на учителя, на неговия авторитет. Най-странният, по-скоро негативен процес е, че за съжаление – приносът на българското образование вече не се измерва спрямо качеството на образованието и резултатите на учениците, а според неговата стойност като безплатна социална услуга.

Дори вчера видяхме подобен пример – началници съветваха училищата да организират дейности в рамките на целия ден, което е чудесно и това е една голяма помощ към родителите, но основното призвание на учителя някак си се измества от това да обучава, да възпитава, във всички съпътстващи дейности. А те са всъщност в десетки пъти повече от основното призвание – авторитета на учителя. Важна е социалната услуга, но по-важно е, че детето ще получи своето образование и възпитание, за да бъде адекватно в живота.

Друг е въпросът какви искаме да станат нашите деца, защото се борим за Зелена Европа, но забравяме какви деца ще формираме, защото от тях ще зависи каква ще бъде Европа и светът, а не от това каква физическа среда ще оставим.

От Синдикат „Образование“ многократно сме казвали, че оценката по дисциплина, е само един детайл, който в рамките на всичко останало би могъл да помогне.

В навечерието на Деня на народните будители призовавам младите педагози да опитат учителската професия. След като той е учил за учител и вече може да бъде такъв, той в сърцето си го е решил, това го е преодолял. И всъщност той може да дава призванието „Образование“, да дарява с любов всичко това, което е портфолио на съвременното образование – обучение, възпитание, и децата да ги прави от по-лоши по-добри. Това е нещо, което си заслужава. Добрата новина е, че се повишава броят на младите учители. Голяма част от тях не издържат и не остават, но им пожелавам да намерят сили да останат, защото със сигурност заедно можем да променим образованието към по-добро и държавата към по-добро чрез образованието.

Интервюто на Ясен Вакашински с Юлиян Петров за „Хоризонт“ на БНР можете да чуете ТУК.

Източник: БНР