Приета на заседание на Изпълнителния комитет на 11-12 март 2014 г.
На 21 март 2014 г. Европейският съвет обсъди индустриалната политика, енергетиката и борбата срещу измененията в климата.
На 22 януари 2014 г. Европейската комисия публикува две съобщения, озаглавени „За европейско индустриално възраждане“ и „Политическа рамка относно измененията в климата и енергетиката за периода 2020-2030“.
Целта на настоящата Декларация е да припомни на европейските политически лидери някои от ключовите елементи от позицията на ЕКП по тези въпроси.
ЕКП приветства факта, че въпросите на индустриалната политика, енергетиката и борбата срещу измененията в климата са включени заедно в дневния ред на Съвета. Тези три теми са тясно свързани помежду си и трябва да им се обърне внимание по координиран и последователен начин, по-специално, за да се ограничи рискът от „въглеродните емисии“ за периода след 2020 г. Енергетиката е ключов фактор в индустриалната политика, а производството е гръбнакът на силните и устойчиви икономики. Страните с голяма индустриална база се справиха с кризата, значително по-добре от останалите.
Хармонизирането на приоритетите е важна стъпка за координирането на тези политики, които са от съществено значение за създаването на устойчива и социално справедлива европейска икономика. Въпреки това, ЕКП подчертава, че извън всякакво съмнение е необходимо да се установи взаимна връзка между поддържането на качеството на заетостта в Европа и борбата с измененията в климата. Тези две предизвикателства трябва да бъдат решавани едновременно и с еднаква решимост. Нарастването на случаите, в които наблюдаваме екстремни метеорологични събития ни напомня колко е важно всичко, което се прави да бъде правно обвързано с международни споразумения, това е една универсална и амбициозна цел за конференция през 2015 г. в Париж.
ЕКП настоява „справедливият преход“ да бъде неразделна част от политическата рамка, която ЕС ще приеме, за да организира прехода към икономика с ниски емисии на въглероден двуокис след 2020 г.
Понятието „справедлив преход“, е подкрепяно от синдикалното движение в продължение на много години и има за цел да интегрира изискванията за заетост в европейските и международни политики по отношение на климата – както в количествено, така и в качествено отношение, включително обучение, участие на работниците, социалната защита и синдикални права. ЕКП изразява дълбоко съжаление, че това понятие все още не е интегрирано в европейските политики, въпреки че то вече е част от международните споразумения, които ЕС подписа в Канкун през 2010 г. Приемането на пътна карта за „справедлив преход“ в Европа е от съществено значение за коригиране на настоящата политическа рамка, която драстично пренебрегва трудовите въпроси. При практическото изпълнение на „справедливия преход“ ще бъде от съществено значение да се гарантира, че всички работници ще подкрепят политиките, насочени към повишаване на екологосъобразността на европейската икономика.
ЕКП изразява съжаление за липсата на конкретност по отношение на работните места, младежката заетост и качеството на заетостта в съобщението на Комисията „За европейско индустриално възраждане“. Европейска индустриална политика трябва да постави въпроса за качеството на заетостта в центъра на своите цели, но в текста на съобщението не се посочват никакви гаранции, че предложените мерки ще доведат до създаване на качествени работни места за европейските работници.
Съобщението относно индустриалния ренесанс се фокусира върху политики за укрепване на вътрешния пазар и препоръчва засилване на конкурентоспособността, чрез дерегулация (REFIT) и насърчаване на „благоприятстваща растежа“ публична администрация. Тази ограничителна представа за конкурентоспособността, която заема централно място в политиките за борба с кризата, има ефект на отслабване на основните обществени услуги и предизвикателни регламенти, и се счита в ущърб на конкурентоспособността на бизнеса, особено в областта на професионалното здраве и безопасност. Рeиндустриализацията е основна цел за бъдещето на Европа, но това не трябва да става за сметка на нормативни актове, които защитават работниците и гражданите. Евтината конкурентоспособност въз основа на дерегулация и социален дъмпинг трябва да се замени с конкурентоспособността въз основа на качеството, иновациите и инвестициите. Финансирането на иновациите, научните изследвания и развитието в областта на устойчивите производствени технологии трябва да бъдат спешно и значително увеличени.
Комисията отчасти се занимава със стремежа да базира конкурентоспособността на Европа на качеството, като направи промишлената модернизация – един от основните стълбове на своята политика. В политиката, той подчертава значението на иновациите и новите технологии, и се определят бюджетни линии на разположение на предприятията, държавите-членки и регионите. Този новаторски подход трябва да бъде приветстван. Въпреки това, тези мерки ще успеят, само ако те са подкрепени от амбициозен инвестиционен план и регулаторна рамка, даваща възможност на публичните власти да играят активна роля в промишленото преразпределение, особено чрез политики за държавна помощ, които позволяват развитие и дългосрочното оцеляване на индустриалните проекти в Европа, както и работните места, свързани с тях.
Що се отнася до взаимодействието, то трябва да се развива между политиките за климат и енергетика 2030 г. и индустриалната политика. Европейската конфедерация на профсъюзите е загрижена за растящата пропаст между абсолютно задължителната цел за намаляване на емисиите на парникови газове с 80 до 95% до 2050 г. (в сравнение с нивата от 1990 г.) – от една страна и неадекватността на ресурсите на разположение, от друга страна, които да дадат на европейската икономика технологиите и инфраструктурата, необходими за постигане на прехода към икономика с ниски емисии на въглеродни ресурси. ЕКП смята, че съществува спешна необходимост да се финансират пилотни проекти и технологии с ниски въглеродни емисии в Европа, без които европейската промишленост няма да е в състояние да изпълни набелязаните цели в „Пътната карта за преминаване към конкурентоспособна икономика с ниски въглеродни емисии до 2050 г“.
ЕКП отбелязва предложението на Комисията за намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС с 40% до 2030 г. Липсата на ясни цели за енергийна ефективност е основният недостатък на предложението на Европейската комисия за 2030 г. Като се има предвид енергийната зависимост на ЕС, която внася 55% от енергията, която консумира и високият дял на енергия в производствените разходи, конкурентоспособността на европейската икономика зависи от подобряване на енергийната и ефективност. Освен амбициозни цели в тази област те генерират инвестиции, които създават непреносими работни места в сектори като строителството и транспорта. Следователно ЕКП изразява съжаление, че този ключов въпрос не е бил включен от самото начало в дебата за политиките за климата и енергетиката до 2030 г. Предложената от Комисията цел, която е да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници до 27% от консумираната енергия в Европа до 2030 г., от една страна лишава Европа от съществен стимул за разработване на промишлен сектор, създаващ работни места, а от друга се ограничава потенциалът за устойчиво вътрешно производство на енергия в Европа. ЕКП подкрепя идеята за три задължителни национални цели, но националните обстоятелства трябва да бъдат взети под внимание посериозно.
Европейската рамка позволява икономии от обединяването на ресурси, ЕКП призовава за обща европейска енергийна политика в продължение на много години. Дебатът за енергия не може да бъде ограничен до преследването на конкурентоспособността на ниска цена, както и изборът на енергия в Европа не може да бъде оставен на пазара. Предизвикателствата за доставките, енергийната зависимост, опазването на околната среда и достъпа до енергия изискват политика, основана на по-добро регулиране на пазара, подкрепа и финансиране за обновяване на инфраструктурата, за производството и разпределението на енергия. ЕКП подчертава, че осигуряването на достъп до енергия е жизненоважно изискване на европейската стратегия за реиндустриализация.
ЕКП ще продължи да следи отблизо индустриалната политика, енергетиката и въпросите на климата през следващите месеци и да настоява за справедлив преход за ЕС, неговите граждани и работници. ЕКП изтъква, че е предложила план за инвестиции, устойчив растеж и качествени работни места, озаглавен „Нов път за Европа“, което за пореден път, е необходима предпоставка за изпълнение на индустриалната и енергийната политика и целите на изменението на климата.