Конфедерацията на труда „Подкрепа“ категорично не приема и отхвърля като цяло предложения от Българската стопанска камара (БСК) пакет от 28 законодателни мерки. Под благородните намерения за „намаляване на административната тежест и увеличаване на заетостта“, тези мерки са опит за грубо и брутално погазване на трудовите и осигурителните права на работещите. Считаме, че непремерените действия на БСК са изключително опасни за социалния и гражданския мир в страната, защото са в пълно противоречие с европейската теза за намаляване на работното време и увеличаване на постоянната трудова заетост и размера на отпуските.

Като абсурдни окачествяваме следните предложения:
– въвеждане на верижни срочни договори с удължаване на тяхната максимална продължителност, което фактически означава поставяне на работниците в абсолютна подчиненост. Подобна практика беше отхвърлена още през 90-те години, защото лишава работниците от възможността да се борят за достойно заплащане, за социални придобивки и елиминира правото им на стачки и синдикално сдружаване;
– създаване на възможност на работодателите пряко да си разменят, като предмети, специалисти и да търгуват със стоката работната сила, което е в интерес единствено на работодателите;
– искането за либерализация на нормативната уредба на Агенцията за временна заетост всъщност означава премахване на тавана на броя на временно заетите, което е удар по синдикалното движение, както и либерализиране на трудовите договори на временно заетите в ущърб на техните права. Невярно е твърдението, че България е страна с най-големи ограничения в ЕС. Напротив – в редица страни-членки се наблюдава отлив от временната заетост и въвеждане на допълнителни ограничения за това.

Игнорирайки дълбоката демографска криза в България се предлага нейното задълбочаване посредством:
– отнемане правото на платен годишен отпуск на майките за периода, в който са били по майчинство. В условията на остра демографска криза е недопустимо да се засягат по какъвто и да е начин правата на работещата майка. Би било по-логично да се помисли за въвеждането на стимули и услуги, които биха накарали майките да предпочетат да се върнат по-рано на работа, а не да се отнемат законови права.
– предложението за намаляване възрастта на наетите деца от 16 на 15 години съдържа две опасности: едната е, че започването на работа в тази възраст е вредно за тяхното развитие и втората – по-голяма опасност е, че се иска да бъдат отменени изискванията за условията на труд и работните места, на които те ще работят, което също е вредно за тяхното здраве. При условията на висок дял на отпадналите от училище и увеличаващата се неграмотност е абсолютно недопустимо да се предлага намаляване възрастта за наемане на работа и да се облекчава режимът за наемане на лица в учебна възраст;
Не можем да се съгласим и с предложенията, с които на практика се разширява делът на сивата икономика и нелоялна конкуренция като:
– увеличаването на срока за въвеждане на намалено работно време от 3 на 6 месеца, което на практика означава договори на 4 часа, работа на 8 часа и заобикаляне на данъчната и осигурителната система. Постоянният стремеж на работодателите по икономически причини да увеличават периодите за сумирано изчисляване на работното време не кореспондира с фунцията, заради която сумираното изчисляване беше въведено, а именно – организацията на труда в непрекъсваеми производства;
– увеличаване на срока за сумарно изчисляване на работното време от 6 месеца на 12 месеца, което на практика директно игнорира фактическото полагане на извънреден труд и неговото заплащане, също е в ущърб на работниците и тяхното здраве.
Независимо, че България е на последно място по ниво на доходи и на първо място по броя на работещите бедни се предлага допълнително орязване на доходи и задълбочаване на мизерията, чрез:
– ликвидиране на допълнителното възнаграждение за професионален опит и стаж, като се твърди, че работодателят трудно може да прецени сходния характер на работа от записите в трудовата книжка. Допълнителното трудово възнаграждение за стаж и опит е логична последица от увеличения капацитет на работника, който капацитет така или иначе се използва от работодателя. В трудовото право не съществува принцип „за заплащане за постигнат резултат“. Несъстоятелни са и твърденията на работодателите, че същият или сходен характер на работа е труден да се прецени, защото националният класификатор на професиите и длъжностите дава тази възможност.
– има предложение да се отнеме правото на правителството да определя допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения, извън регламентираните в КТ. Определено считаме, че социалната функция на държавата я задължава да може да определя такива допълнителни трудови възнаграждения и обезщетения.
– предлага се отмяната на обезщетението при пенсиониране, без да си дават сметка, че хората работили 10 и повече години за дадена фирма имат принос в нейното развитие.

В предложения пакет от мерки могат да се идентифицират като приемливи въвеждане на електронната трудова книжка и създаването на трудови съдилища. Приемаме принципно идеята за електронна трудова книжка и електронно досие, стига това да гарантира сигурността на данните и да не налага задължение за работника и служителя да борави с информационни и комуникационни технологии.
Въвеждането на специализирани трудови съдилища за разглеждане на индивидуални трудови спорове е отдавнашно предложение на КТ „Подкрепа“. Важно е тези съдилища да решат някои от ключовите проблеми на това производство – бързина, компетентност. Предложението за въвеждане на задължителна предварителна процедура за разрешаване на спора е оксиморон. Предлагаме тази процедура да бъде възможност, а не задължение, и да се гарантира бързината на протичането и компетентността на решаващите органи.

Считаме, че се изисква внимателно и задълбочено анализиране на всички фактори, водещи до намаляване на административната и регулаторната тежест, но само ако не се засягат по никакъв начин трудовите права на работниците и служителите, и е част от добре обоснована стратегия, разработена в сътрудничество и след консултации със синдикатите.