Реакцията на пандемията с Covid-19 е най-големият акт на глобална човешка солидарност, който светът е виждал, тъй като хората се отказват от граждански права и рискуват поминъка си, за да спасят живота. Обаче, под прикритието на мерките за справяне с пандемията на коронавируса, много държави напредват в плановете си да неутрализират правата на работещите.
Над половината държави (56%) в глобалното проучване на Международната конфедерация на профсъюзите (МКП) дават информация, че през последните няколко месеца правителствата им са ограничили правата на човека, както и правото на труд – под прикритието на отговор спрямо пандемията с Covid-19.
Това V-то глобално изследване, свързано с Covid-19 и организирано от МКП, е с участието на 121 профсъюза от 95 държави, включително 17 страни от Г-20 и 33 от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и е проведено между 22 – 25 юни тази година. Резултатите и констатациите му показват, че тези атаки са в добавка към разпадането на социалния договор.
„Демократичните права, доверието и отчетността са съществените градивни елементи на новия икономически модел, от който светът се нуждае, докато се възстановява от шока при пандемията с Covid-19“, заяви Шарън Бъроу, генерален секретар на МКП. „Устойчивата глобална икономика трябва да бъде изградена върху един нов социален договор: нов ангажимент относно правата на работещите, подновени инвестиции в съответствие с върховенство на закона, и основани на демокрацията на работното място. Това са основите на бъдещето, в което никого няма да изоставяме.“
Откакто Световната здравна организация (СЗО) обяви Covid-19 за глобална пандемия през март 2020 г., синдикатите активно предприемат преговори с цел подкрепа на работещите. Почти 2/3 (60 държави) заявиха, че синдикатите в тяхната страна са успели да осигурят допълнителна подкрепа на работещите като част от отговорите на правителството или работодателите на пандемията. Тази помощ най-често е под формата на социална закрила – включително платен отпуск по болест, подпомагане на доходите, здравеопазване.
„Въпреки тези придобивки за работещите, кризата с Covid-19 разкри брутално линиите на разлом поради глобалните различия между онези, които имат универсална социална закрила, включително здравна, както и подкрепа за доходите си, и тези, които ги нямат. В твърде много от най-бедните страни – работещите, както във формалния, така и в неофициалния сектор, са изправени пред избора да останат вкъщи и да гледат как семействата им гладуват или да се опитват да си намерят работа. Това създава до голяма степен реален риск от коронавирус за техния живот и този на всички в общността им. Глобалният фонд за социална закрила ще има нужда от $37,8 млрд. през първите пет години, за да запълни пропуските във финансирането, и за да бъдат покрити Целите за устойчиво развитие 1.3 в страни с ниски доходи “, каза Шарън Бъроу.
Кризата в здравеопазването при развитието на Covid-19 сега подхранва безработицата в мащаб, който беше невъобразим само преди месеци. Предизвикателството е в това да се инициира възстановяване, което да изгражда социалния договор между правителствата и обществата – основан на устойчивост, за да издържи на по-нататъшни сътресения. Докато по-голямата част от държавите (81%) информираха, че техните управници подготвят план за икономическо възстановяване като част от отговора си на пандемията с Covid-19, 42% от страните смятат, че правителствата им реагират зле на нуждите на засегнатите от вируса работещи и 60% от отговорилите на това проучване смятат, че работодателите имат лоша реакция във връзка с нуждите на работещите.
„Плановете за икономическо рестартиране на един взаимозависим свят ще изискват национално и глобално финансиране за възстановяване и устойчивост, които могат да бъдат осъществени и поддържани само въз основа на социалния диалог, както и чрез възстановяване на доверието в демократичните принципи, и една широкообхватна реформа с участието на максималeн брой общества и нации“, заяви още Шарън Бъроу.