Европейската комисия се присъедини към нашите синдикални искания като призова държавите-членки да предприемат решителни действия за преодоляване на провалилите се политики за здраве и безопасност при работа, политики, които несъмнено излагат на риск живота на работещите.

През месец април ЕКП публикува свое изследване което показа, че броят на проведените от Инспекциите по труда проверки на безопасността на работното място от 2010 г. досега е спаднал с една пета, като това намаление е до 55% в 17 държави-членки.

В новата си стратегия за здраве и безопасност ЕК призовава държавите-членки да „се справят с тази тенденция на намаляване на броя на проверките от Инспекциите по труда в някои от държавите-членки. ЕК указва също това да се бъде осъществено чрез увеличаване на проверките на работното място.

Същевременно, ЕК най-накрая призова държавите-членки да класифицират Ковид -19 като професионално заболяване, и това стана повече от една година, след като ние, синдикатите, поискахме работниците да получават допълнителна защита срещу вируса. Това е част от един дългоочакван подход към „визия за нула смъртни случаи на работното място“. Тази визия е изключително необходима сега, когато:

– повече от 1 милион от жертвите на Ковид-19 в Европа са се заразили на време на работа;

– всяка година повече от 100 000 души все още умират от ракови заболявания, свързани с работата;

–  броят на злополуките с фатален край на работното място се увеличава.

Срутването на сграда в Антверпен миналата седмица, при която загинаха 5 командировани строителни работници и тежко бяха ранени още 9, доказа още веднъж, че са необходими по-строги изисквания към здравето и безопасността при работа.

Стратегията на Комисията обаче далеч не постига поставените от нея амбициозни цели в следните области:

– поема се ангажимент да бъдат приети задължителни гранични стойности за експозиция за още няколко вещества, причиняващи рак – но не и за всичките 50 приоритетни канцерогенни субстанции на чието влияние работниците в Европа са широко изложени. Понастоящем само 27 такива канцерогенни вещества са обект на ограничения. За съжаление, комбинираното излагане на опасни химикали, което разрушава ендокринната система, както и преразглеждането на обвързващата граница за обща професионална експозиция за дишащите кристален силициев диоксид отсъстват от тази стратегия;

– отсъства законодателна инициатива относно психичното здраве и мускулно-скелетните заболявания – докато работниците наистина се нуждаят от директиви и за двете заболявания;

– не се споменава каквато и да е нужда от приемане на максимално допустими равнища за температурата в работните помещение, а това е много важно в светлината на измененията на климата;

– най-тревожното е, че стратегията има намерение да се променят нивата на защита на самонаетите лица, а това би довело до заплаха за работещите във високорискови индустрии – такива като строителството, където фалшивата самостоятелна заетост е често срещано явление.

Коментирайки стратегията на ЕК, Esther Lynch, заместник-генерален секретар на EКП заяви: „Скандално е, че през последното десетилетие броят на проверките на безопасността на работното място непрекъснато е намалявал. Парадоксално, този брой е бил най-нисък в началото на пандемията, факт, който вероятно е повишил смъртността и е спомогнал за разпространението на болестта. Днес Комисията изпрати силно послание до държавите-членки: тази опасна ситуация повече не може да бъде толерирана. Но ЕК не потвърди тези свои добри намерения с достатъчно активни действия. Топлите думи не са достатъчно добри, когато броят на трудовите злополуки нараства и над 100 000 души умират всяка година от рак, свързан с работата им, и когато ергономичните и психо-социалните рискове за работещите нарастват. Ние се нуждаем от по-строги правила и от правилното им прилагане, за да гарантираме, че всеки може да отиде на работа с увереността, че ще се прибере вкъщи безопасно. В допълнение, здравето и безопасността на труда трябва да бъдат права за всички работници, включително за самонаетите.“