Резолюция, приета от Изпълнителния комитет на 2-3 Декември 2014.
Новият председател на Европейската комисия призна липсата на социална справедливост в европейските политики и обеща нов подход, който да възстанови доверието на гражданите. Една от областите, в които е изключително важно да бъдат предприети спешни действия, е здравето и безопасността на работниците. Предишната комисия намали защитата на работещите като намали административната тежест и предложи за преразглеждане Директивата за здраве и безопасност при работа. Данните показват, че условията на труд в Европа се влошават непрекъснато, работниците страдат най-много от това, но ЕКП е наясно, че положително разрешение на този въпрос няма да има, поне до края на 2016.
Европейският парламент, ЕКП и тристранният Консултативен комитет по безопасност и здраве при работа в Европейската комисия (ACSHW) в свои резолюции от 2011 г. и 2013 г. призоваха комисията да изготви европейска стратегия, която да постави измерими цели, задължителни графици и задължения за периодична оценка на изпълнението. На второ място, призоваха ЕК за повиши усилията си за подобряване на дейността на Инспекциите по труда и за конкретни мерки с цел ограничаване на психосоциалните рискове на работното място. За съжаление, приетата от Европейската комисия Стратегическа рамка за здравословни и безопасни условия на труд за периода 2014-2020 г., не се съобрази с препоръките от Парламента, исканията на ЕКП и съветите на ACSHW, които призоваха за по-активни мерки за ЗБР за Европа.
ЕКП настоява за повече усилия с цел подобряване на условията на труд в Европа. Същевременно ЕКП е на мнение, че Стратегическа рамка на ЕС 2014-2016 не осигурява по-добра защита на работниците при трудови злополуки и професионални болести, а по-скоро има за цел да подпомогне възстановяването й от икономическата криза, като в допълнение ЕКП посочва, че тя не предлага реални действия. ЕКП изразява дълбоката си загриженост относно влошаването на условията на труд и нарастващите неравенства между и в рамките на държавите-членки.
Комисията до сега се опитваше да не приема нови законодателни предложения в областта на безопасността и здравето с мотива, че е необходимо да бъде завършена оценката на цялото законодателство на ЕС по въпроса. В резултат бяха блокирани няколко законодателни предложения, включително и тези, които работодателите и работниците подкрепиха. Например, разпоредбите относно заетостта във фризьорски салони, предложенията за канцерогените и мутагенни вещества, европейското споразумение за вътрешното корабоплаване и други.
Поради тези причини, новата комисия трябва да разработи подходяща стратегия, да стартира реални действия, насочени към защита на живота и здравето на работниците в Европа. Това трябва да се осъществи чрез тристранен диалог с новата Европейска комисия, като се засили сътрудничеството между работодатели и работници, особено в малките и средни предприятия, като също така се засили ролята на Инспекциите по труда.
На държавите-членки трябва да се предоставят ясни насоки за разработване на националните им стратегии за БЗР в сътрудничество със социалните партньори. Изпълнението на тези стратегии трябва да се наблюдава и прилага от Инспекцията по труда. Въпреки това, тези стратегии не трябва да изместват задължителните законодателни разпоредби на ЕС.
Това е особено важно за основните сфери на дейност като мускулно-скелетни болести, превенцията на професионални ракови заболявания, опазване на репродуктивното здраве от токсични вещества, химически рискове, включително нови материали и химически разрушители на хормоналната система, както и въпроси, свързани с пола, произтичащи от експозицията на вредни вещества, стратегии за превенция, диагностика и признаване на професионалните болести.
ЕКП припомня разпоредбата на член 153 от Споразумението от Лисабон: с цел да се постигне хармонизиране на условията на труд, основното средство за действие на ЕС е приемането на Директиви, които да указват положителни действия за създаване на устойчиви работни места.
Специално внимание и конкретни политически действия трябва да бъдат насочени също към формите на несигурна заетост, която увеличава психосоциалните рискови фактори, а те пък водят до значителни неблагоприятни последици за човешкото здраве, включително до по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт. Също така полът трябва да бъде отчитан при извършване на оценките за риска на работното място. В тази връзка повишаването на квалификацията на представителите по ЗБУТ е от съществено значение.
ЕК трябва да се справи с проблема за преодоляване на психосоциалните рискове. Потенциалните последствия от психосоциалните тежести (натиск, изолация и загуба на социална подкрепа, новите комуникационни технологии, гъвкавото работно време, задачите със спешни срокове, преструктуриранията на предприятията и т.н.) са най-разнородни. Те включват сърдечно-съдови заболявания, мускулно-скелетни заболявания, кожни проблеми, самоубийство, проблеми с колегите, със семейството и в социалните мрежи, както и повишен риск от насилие, придружен с тежки последици за физическо и психическо здраве. В средносрочен план предприятията ще търпят загуби от чести отсъствия поради дълги заболявания и в този смисъл оборотът и производителността им ще се намаляват.
Всички тези важни въпроси не бяха отчетени от предишната Европейска комисия, която не успя напълно да приложи демократични принципи при изготвянето на политика за професионалното здраве и безопасност в Европа, като по този начин наруши множество фундаментални европейски споразумения.
ЕКП призовава новата комисия да разработи и приеме устойчива стратегия за професионално здраве и безопасност в Европа. Данните показват, че в момента условията на труд в Европа са влошени. От тази гледна точка безплодните и безкрайни дискусии за намаляване на административната тежест на законодателството за здраве и безопасност при работа трябва да бъдат прекратени. Законодателствена „промяна“ означава формулиране на най-добрите възможни правила, за да се отговори на новите и нововъзникващите рискове в защита на здравето на работниците. Това означава преформулиране на съществуващото законодателство в модерна, съвременна рамка. Поради това в Европа спешно са необходими четири конкретни действия:
ЕКП призовава Комисията да започне веднага амбициозна инициатива за установяване на задължителни европейски граници за продължително излагане на токсични вещества. За момента на европейско равнище задължителни гранични стойности за излагане на работниците са наложени само за три канцерогенни вещества, докато работниците са изложени на въздействието на няколко стотин такива канцерогени и мутагени. По-специално жените, които много често са изложени на разнороден коктейл от вещества, както на работното място така и в дома. Това увеличава риска дори и за жизнеспособността на тяхното потомство.
В новата стратегическа рамка не се предвиждат инициативи за подобряване на съществуващото законодателство с цел предотвратяване излагането на работниците на канцерогени и мутагени. Това следва да бъде приоритет за ЕС. Повече от 30 милиона работници в Европа са изложени на канцерогенни и мутагенни вещества, те са изложени на тях над нивата, които се считат за приемливи и повече от 100 000 души умират всяка година от заболявания, свързани с работата.
Предложението, направено от няколко държави-членки, в Европейският съюз да се установят 50 задължителни гранични стойности за излагане на канцерогенни вещества на работното място, е подкрепено от ЕКП. Ако този списък се разработи на основа на съществуващите най-добри правни стандарти в държавите-членки за всяко вещество, това ще даде възможност за по-бързо действие и ще изключи конкуренцията между държавите членки, в случаите, при които те прилагат по-ниски стандарти за безопасност на работниците.
Освен това, ЕКП настоява за незабавно включване на отровните вещества в обхвата на Директивата за канцерогенните и мутагенните субстанции поради тежестта и необратимостта на ефекта им върху здравето на работниците (особено за бременните жени). Всъщност, докато Комисията иска да се забрани позлатяването, някой държави-членки вече са решили да включат в своето национално законодателство забрана за излагане на отровни вещества като ги признават за канцерогенни и мутагенни.
В много отношения трите съществуващи Директиви относно мускулно-скелетните смущения (вибрации, товаро-разтоварните дейности и работата с видеодисплеи) са остарели и следователно трябва да бъдат трансформирани в модерно, приложимо законодателство. Процесът на разработване на цялостна, нова директива относно мускулно-скелетните смущения трябва да бъде иницииран от ЕК.
Огромните проблеми в Европа, свързани с психосоциалните рискове във връзка с влошаването условията на труд и безопасността и здравето при работа, повече не могат да бъдат пренебрегвани. Проблемът не може да се контролира само с извън законодателни инструменти. Необходими са спешни законодателни мерки за борба с тези рискове, които скоро ще достигнат епидемични размери.
Изпълнителният комитет призовава Европейския синдикален институт да си сътрудничи директно с Консултативен комитет по безопасност и здраве при работа в Европейската комисия (ACSHW) за изготвяне на списък с 50 вещества със задължителни гранични стойности за експозиция при работа.
Изпълнителният комитет ще организира, заедно с Международната конфедерация на профсъюзите, на 28 април 2015 Ден на общи действия. Всички организации-членки на ЕКП ще бъдат активно включени в тези дейности, както и ще бъдат поканени да лобират по тези въпроси пред своите правителства.