По повод Международния ден за равно заплащане, 18 септември, синдикатите призовават Европейската комисия да предприеме правни действия срещу 22-те страни членки, които не са въвели в националното си законодателство Директивата относно прозрачността на заплащането (Директива (ЕС) 2023/970).
На страните членки беше предоставен срок от три години – вместо обичайните две – за транспониране на директивата, която забранява клаузите за конфиденциалност на възнагражденията в договорите и подпомага синдикатите при договарянето на справедливо заплащане. Въпреки това, повече от 100 дни след изтичането на удължения срок през юни, едва пет държави-членки са завършили процеса по въвеждане на директивата: Италия, Малта, Литва, Гърция и Словакия. Сред 22-те страни членки, които се бавят, има такива като Германия, Австрия, Хърватия, Унгария и Люксембург, които дори не са публикували официални проекти на законодателни актове.
672 евро на година
Дори държавите-членки, които отбелязват напредък, не спазват собствените си срокове: очакваше се Нидерландия да приключи с транспонирането до края на годината, но сега се предвиждат допълнителни забавяния. В резултат на това работещите жени плащат висока цена. Проучване на Европейския синдикален институт (ETUI) показва, че при прилагане на директивата, средностатистическата работеща жена би имала с 672 евро по-висок годишен доход.
В речта си за състоянието на Съюза, председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен заяви, че ще се противопостави на опитите за подкопаване на принципа за равно заплащане. Това е ясен сигнал, че ЕК няма да отстъпи пред натиска на бизнес групи, определили прозрачността на заплащането като „регулаторна тежест“. Въпреки това, до момента Комисията не е предприела процедури за нарушение срещу тези, които не са приключили с транспонирането – и то при положение че вече са заведени съдебни искове срещу страни членки за неизпълнение на изискванията по директиви със срокове за транспониране, изтичащи на по-късен етап.
Според Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), въпросната директива е крайно необходима, за да се гарантира, че решенията относно възнагражденията вече няма да се взимат при закрити врати – в управителни съвети, доминирани от мъже. Извеждането на тези решения наяве ще разкрие предразсъдъците и би помогнало на синдикатите и техните членове от женски пол да договарят равно заплащане.
Разходите за въвеждане на прозрачност на заплащането са незначителни за предприятията, които ще трябва да ги приложат, но цената на забавянето е огромна за жените на пазара на труда: 672 евро спрямо ситуацията, в която директивата вече би действала, и 3 800 евро годишно спрямо хипотезата за пълна липса на разлика в заплащането между половете.
Председателят на ЕК отправи много силно послание тази седмица, относно значението на борбата за равно заплащане. Ето защо, по повод Международния ден за равно заплащане, синдикатите призовават Комисията да започне процедури за нарушение срещу страните членки, които не са спазили удължения срок за въвеждане на въпросната директива в националното си законодателство. Работещите жени не са чакали просто 100 дни страните членки да изпълнят задълженията си за равно заплащане – те чакат вече близо 70 години. Принципът за равно заплащане за равен труд е залегнал в европейските договори още от 1957 г. и работещите жени очакват той най-после да стане реалност.