КНСБ и КТ „Подкрепа“ са сериозно обезпокоени, че реализацията на редица мерки от антикризисния план на правителството (27.07.2009 – 27.04.2010) все още се бави, а работата по някои от тях дори не е започнала или пък е в начален стадий на осъществяване.
Същевременно, изнесените наскоро данни за степента на усвояване на средствата от структурните фондове на ЕС показва, че все още не е постигнат пробив в това отношение. Поради това респективно се забавя и реализацията на поредицата инфраструктурни проекти, заложени в програмата. Необходимо е да се извърши обстоен преглед на причините за критично ниското усвояване на средствата от еврофондовете, тъй като те са основен източник за финансиране на голяма част от антикризисните мерки.
Считаме за необходимо националната антикризисна програма да се ревизира и обогати, като се фокусира към мерки с краткосрочен и дългосрочен характер за изход от кризата и реализирането на нов модел на устойчив растеж.

Актуализацията на програмата цели:
– осъществяването на постоянен мониторинг и оценка на въздействието на антикризисните политики и действия;
– преодоляване на пречките от бюрократично-административен и процедурен характер при усвояването на средствата от европейските фондове;
– рязко нарастване на реалните плащания с източник европейските фондове за развитие на българската икономика и общество;
– намаляване на междуфирмената задлъжнялост, спиране на увеличаването на размера на дължими, но неразплатени заплати за положен труд;
– намаляване на разходите по обслужване на нови кредити за бизнеса и облекчаване на условията за кредитиране от страна на търговските банки;
– насърчаване на частната инициатива и отговорност;
– гарантиране на социална сигурност, недопускане намаляване на нетния разполагаем доход на домакинствата и спад в жизнения стандарт на населението.
– разширяване на борбата със сивата икономика, избягване на нерегламентираните плащания, невнасянето на данъци и осигурителни вноски, вкл. и чрез разпростиране на отрасловите и браншови колективни трудови договори.

Затова КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват за реализирането на нови антикризисни политики и мерки, като:
1. Спешно създаване и незабавно привеждане в работен режим на Антикризисен съвет към министър-председателя чрез преобразуване на работната група към НСТС в изпълнение на т. 22 от раздел V на „Икономически мерки за възстановяване на българската икономика (27 юли 2009 г. – 27 април 2010 г.)“ с участието и на поканени от премиера институции и личности. Във връзка с това:
– Антикризисният съвет следва да извършва текущ мониторинг на социалноикономическата ситуация и да предлага нови или подобряване на прилаганите мерки;
– рязко да се засили ефективността от работата на Съветите за социално сътрудничество в отрасловите министерства и разработването на браншови антикризисни мерки;
– финансово да се обезпечи дейността на НСИ за по-оперативното проследяване на отраженията на кризата, в т.ч реалната безработица, неизплатени заплати и др. чрез осигуряване на индикативна и прогностична информация за ранно предупреждение относно промените в стопанската конюнктура.

2. Постигане на надпартиен общоинституционален консенсус и единодействие за прелом в политиката по усвояването на средствата от оперативните програми на ЕС. Този подход предполага:
– административни, институционални и структурни промени в управлението и контрола по разходването на средствата;
– подобряване достъпа на бенефициенти до финансовите източници и използване на възможностите за финансиране на антикризисни мерки чрез фондовете на ЕС.

3. Преустановяване натрупването на неразплатени задължения на бюджета към реалния сектор, изчистване на дълга на държавата към фирмите, особено към малките и средни предприятия. Тази мярка следва да се допълни с:
– отказ от политиката на преразглеждане, предоговаряне и сконтиране на размера на задълженията на бюджета към изпълнители на дейности и доставчици на стоки и услуги;
– при доказани и документирани измами и отклонения от пазарни цени на сключени договори решително прекратяване на корупционните практики и действия с цел опазване на обществения интерес;
– създаване на публичен регистър на задълженията на бюджета;
– договорите за изпълнение на обществени поръчки да включват клаузи за плащане в срок до 15 дни след приемането на доставката (услугата).

4. Насърчаване на кредитирането, в т.ч. чрез Българската банка за развитие, укрепване на държавния Гаранционен фонд за обезпечаване на кредити (приоритетно за малкия и среден предприемачески бизнес) и привличане на инвестиционен капитал. В тази област е необходимо:
– разширяване на достъпа до кредитиране и предприемане на действия за поевтиняване на кредитния ресурс;
– увеличаване капитала на Българската банка за развитие с поне 500 млн. лв.;
– използване на регулаторни механизми от страна на държавата за облекчаване на условията за кредитиране на търговските банки;
– рязка промяна на политиката за привличане на чужди инвеститори чрез решително премахване бюрократичните и административни пречки и корупционни практики на всички нива;

5. Активна намеса на държавата за:
– обстоен преглед на предприятията, застрашени от затваряне поради несъответствие с екологични изисквания на ЕС и разработване на мерки за държавна подкрепа;
– създаване на единна институционална рамка за управление на държавната собственост и държавното участие в икономиката, както и за събиране на държавните вземания;
– решителна крачка напред в областта на продажбата на миноритарни държавни дялове в атрактивни дружества.

6. Специална защита и подпомагане (пряко и косвено) на ниско- и средно- доходните български домакинства от изпадане в задлъжнялост и липса на достатъчно средства, отказ от политика на повишаване на държавно регулирани или монополни цени на услуги от обществен интерес. Тази защита може да включва:
– подпомагане на населението с цел стимулиране на потреблението чрез използване на добри световни и европейски практики;
– използване на временен мораториум и разсрочване на някои задължителни вноски и ипотечни кредити, лихвени ваканции;
– осигуряването на допълнителни социални трансфери, облекчаване на достъпа до обществени услуги, приспадане на разходи от данъчната основа и др.

7. Актуализация на активната политика на пазара на труда и бюджетните средства за реализацията на мерките за насърчаване на заетостта. По-адекватна защита на уязвимите групи на пазара на труда може да се постигне чрез:
– разширяване на стимулите за квалификация, преквалификация и последваща заетост;
– достигане поне на миналогодишните нива на средствата за субсидирана заетост и за компенсиране на загубен доход при непълно работно време;
– разширяване на покритието на гарантираните доходи при загуба на работното място (премахване на горната граница за обезщетението при безработица и определянето му като 60% от загубения осигурителен доход).
В тази връзка предлагаме неотложен старт на тристранни преговори за сключване на национален пакт за заетост в духа на приетия на Конференцията на МОТ през 2009 г. основополагащ документ.

8. Преосмисляне на рестриктивния подход към политиката на доходите и още от второто полугодие на настоящата година реализирането на политика на доходите, гарантираща постепенно повишаване на вътрешното потребление и жизнения стандарт на населението. Конкретните механизми на тази политика са:
– повишаване на минималната работна заплата за страната и обвързването й чрез подходящ механизъм с прага на бедност (понастоящем нетната минимална заплата от 187 лв. е далеч под прага на бедност, определен на 211 лв.);
– официалната национална линия на бедност да бъде основен критерий за целите на социалното подпомагане и актуализиране на социалните помощи;
– увеличаване на броя и обхвата на ваучерите за хранене като механизъм за допълване на реалните доходи; рязко разширяване прилагането на ваучерите в бюджетния сектор, при това – извън средствата за СБКО.

От реализирането на тези антикризни мерки очакваме да се получат резултати в следните направления:
 постепенно съживяване на икономиката и подобряване условията на труд и качеството на живот в България;
 увеличаване на финансовия кредитен ресурс за бизнеса, особено за инвестиционни цели;
 спасяване на фирми, изпаднали в състояние на кредитор на бюджета;
 инвестиционно оживление и обновление, инвестиции в екология, нови технологии;
 преструктуриране на бизнеса и насърчаване на експорта;
 преструктуриране и подобряване на параметрите на заетостта;
 подобряване на конкурентоспособността на бизнеса и на човешкия капитал;
 подобряване качеството на инфраструктурата и публичните услуги;
 повишаване на приходите от данъци;
 повишаване на платежоспособното търсене и потребление.

Въпреки че нямат пряко отношение към антикризисната програма, не можем да избегнем два изключително болезнени за нашето общество проблема реформите в здравната и пенсионната системи. В условията на криза те придобиват особена острота. КНСБ и КТ „Подкрепа“ настояват за:
Широко обсъждане и преосмисляне на подхода към структурните промени в здравеопазването. Недопустимо е да се стигне до срив в системата за достъп и оказване на болнична помощ, до отказ от здравно обслужване по финансови причини, до разпиляване на материалните активи и човешкия ресурс в системата. Необходимо е засилване ролята и функциите на държавата извън фондовете на задължителното здравно осигуряване чрез целенасочени публични инвестиции за реформа преди, а не след преструктуриране на здравеопазването. От актуализиране се нуждае и лекарствената политика. Единствено защитата на правото и обезпечаването на достъп до качествено здравеопазване на всеки български гражданин може да върне доверието на обществото, на пациентите и изпълнителите на медицински услуги в системата на здравеопазване, а в резултат от това да се повиши здравният статус на нацията, производителността и качеството на живот на хората.
Внимателно обмисляне, прецизиране и времево разполагане на решенията в областта на пенсионните права на българските граждани. Според нас, краткосрочните, финансово и бюджетно удобни промени в условия на криза, биха ощетили дългосрочно големи групи от работещи. От изключителна важност при решаването на проблема е съобразяването на правото на пенсия с промените в структурата на заетостта и получаваните доходи от труд, както и обвързването на осигурителните вноски с размера на получаваните пенсии. Недопустима е всякаква по-нататъшна политика на намаляване на пенсионната вноска, нещо повече с цел оздравяване и стабилизиране на системата е необходимо възстановяване на нейния размер от преди 2010 г. Допълнителни усилия правителството следва да насочи към защита депозитите на частните пенсионни фондове в търговските банки за гарантиране устойчивостта на втория и третия стълб на пенсионното осигуряване. Единствено тези мерки могат да доведат в дългосрочен план до постигане на равнища на заместващ доход от пенсия в съответствие с европейските стандарти, стимулиране на активния трудов живот и достоен живот след пенсиониране на българските граждани.

В период на криза именно държавата е тази, която следва да поеме най-голямата отговорност, за да компенсира спада в частното търсене и да гарантира социалната сигурност на своите граждани. Припомняме, че макроикономическите мерки, провеждани от правителствата в други държави, целят поддържане на инвестиционния процес, стимулиране на потреблението, респ. вътрешното търсене, целенасочени действия на пазара на труда за съхраняване на заетостта и защита на доходите и жизнения стандарт на населението.
С новата антикризисна програма трябва се постигне еднопосочност на предприеманите мерки в трите основни направления за въздействие: икономическа политика за подкрепа и преструктуриране на бизнеса и последващо нарастване на продуктивната заетост; социална политика постигане на социална защита на доходите /заплати, пенсии, помощи, обезщетения при безработица/, стимулиране на активно поведение и подкрепа на хората за адаптиране към променящата се конюктура на трудовия пазар и институционална политика промяна и адаптиране на регулациите с оглед балансиране на работодателската свобода със социалната сигурност, като подход, приложим за по-справедливото разпределение на тежестите от кризата.
Крайно наложително е правителството да предприеме спешни действия за подготовката и приемането на комплексна антикризисна програма (с период на действие до 2 години), съобразена с практиката в други държави и с предложенията на социалните партньори. Антикризисните мерки, както подходите и механизмите за реформиране на важни обществени сектори, трябва да станат част от едно Национално споразумение между социалните партньори с хоризонт до 2013 г.