ДО:
Г-ЖА НАТАЛИЯ КИСЕЛОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

Г-ЖА ТЕМЕНУЖКА ПЕТКОВА
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ

УВАЖАЕМА Г-ЖО КИСЕЛОВА,

УВАЖАЕМИ Г-Н ЖЕЛЯЗКОВ,

УВАЖАЕМА Г-ЖО ПЕТКОВА,

КТ „Подкрепа“ с голямо безпокойство следи процедурата по приемане на бюджетите за 2025 г. и изразяваните публично притеснения от официални лица за овладяване на дефицита, нивото на разходите и политиката по приходите, поради следните причини:

• Обявената дата за внасяне на проекта на бюджета за 2025 година в Министерския съвет – 14 февруари създава предпоставки за напрегнатост, недостатъчно време за обстойно запознаване и изготвяне на аргументирани становища, съответно вероятност от грешки;
• Успоредно трябва да е извървяна процедурата в Националния съвет за тристранно сътрудничество, да са одобрени от управителните тела осигурителните бюджети на НОИ и НЗОК, преди внасяне на проектите на бюджети в Министерския съвет и съответните доклади към тях, отчитайки и нормативното изискване, че така нареченият удължителен закон за бюджета има действие до 31 март 2025 г.;
• Намаляването на дефицита от 18 млрд.лв. до 3% от БВП (12 млрд.лв.), без да са обявени и обсъдени реалистични приходни и разходни политики за текущата година и в средносрочен план, с които ще се постигне 3% дефицит и най-вече за чия сметка (по думите на министъра на финансите от 24 януари 2025 г. не се предвиждат промени в данъчната система). В същото време няма публични изявления относно параметрите, касаещи задължителните осигурителни отношения;
• Налице е неяснота в политиката по доходите – гарантиране повишаването на възнагражденията на работещите на фона на значително увеличените цени на основни стоки и услуги от 1 януари 2025 г.;

Във връзка с гореизложеното КТ „Подкрепа“ предлага:

1.Незабавно, но не по-късно от 29 януари 2025 г. да започнат консултации в комисиите към Националния съвет за тристранно сътрудничество, на база основни положения, политики и предложения на министерство на финансите, НОИ и НЗОК, които да залегнат в проектите на закони за бюджетите им за 2025 г., включително необходимостта от изменения и допълнения в други нормативни актове;

2. Предвид нивото на приходите и разходите и за постигане на социална и обществена справедливост, и поемане на обществена отговорност от най-високодоходните групи, съобразени с бързопроменящите се икономически и социални условия, и засилващите се подоходни и икономически неравенства:

a. промяна на данъчната политика – въвеждане на необлагаем минимум, запазване на данъчно-осигурителната тежест на средните доходи;

b. промяна в осигурителната политика – актуализиране на минималния и максималния осигурителни доходи, разширяване на осигурителната основа, актуализиране на размерите на обезщетенията, особено за отглеждане на дете и при безработица;

c. адекватна политика по доходите, отчитайки факта, че все още ДАМРЗ не е транспонирана:

1. 1. • Анализ и актуализиране на размера на минималната работна заплата, във връзка с рязкото поскъпване на основни стоки и услуги от 1 януари на текущата година;
      • Гарантиране на ръст на възнагражденията на работещите в обществения сектор, включително и в делегираните дейности поне с 10%, при спазване на нормативните изисквания и подписаните колективни трудови договори;
      • Гарантиране на ръст на възнагражденията на работещите в държавните предприятия поне с 10%, при спазване на нормативните изисквания и подписаните колективни трудови договори;

3. Политики по заетостта – недопускане на съкращения в обществения сектор и държавните предприятия, и активна политика по насърчаване на заетостта.
4. Социална политика, с цел адекватно актуализиране на размерите и условията, свързани с правата за получаване и размерите на социалните помощи и социалните пенсии, включително политиките за преодоляване на бедността (енергийна, водна, транспортна, по европейски критерии за фрагментация) и неравенствата;
5. Политики, свързани с енергийния преход, ефекти върху цените, стандарта на домакинствата, енергийната бедност и конкурентоспособността на българската икономика.
6. В срок до 5 февруари да се представи на членовете на НСТС проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година, както и проектите на Закони за Държавното обществено осигуряване и за НЗОК, заедно с докладите към тях;
7. НСТС да проведе заседание не по-късно от 12 февруари 2025 г.
8. Проектът на Закон за държавния бюджет на Република България за 2025 година да се одобри от Министерския съвет и да се внесе в Народното събрание, най-късно до 14 февруари 2025 година, за да има достатъчно време за задълбочено разглеждане в комисиите, в пленарна зала, включително изслушване на мнението на социалните партньори и достатъчно време за предложения между двете заседания.
9. Проектът на закон за бюджета за 2025 година следва да бъде приет до 20 март 2025 година, като се гарантира че няма да се влезе в процедура по приемане на нов удължителен закон.
10. Необходимо е изготвяне на подзаконовите актове (Постановлението за изпълнение на Държавния бюджет и други) и съгласуването им да е приключило до 3 дни от приемането на бюджетите за 2025 г. от Народното събрание, така че към 31 март 2025 г. всички актове да са приети, обнародвани и влезли в сила.

Обръщаме внимание, че последните проучвания за 2024 година сочат задълбочаване на подоходните и икономическите неравенства, които важат с пълна сила и за България:

„Богатството на милиардерите е нараснало три пъти по-бързо през 2024 г., отколкото през 2023 г. Сега се очакват поне петима билионери в рамките на едно десетилетие. Междувременно броят на хората, живеещи в бедност, почти не се е променил от 1990 г. насам. Неравенството е извън контрол.

Нашият най-нов годишен доклад за неравенството „Takers Not Makers“ изследва как повечето богатства на милиардерите се вземат, а не се спечелят – като 60% идват или от наследство, роднинство или монополна власт. Освен това нашият дълбоко неравен свят остава колониален в много отношения. Има дълга история на колониално господство, което до голяма степен е облагодетелствало най-богатите хора. Тази система все още извлича богатство от Глобалния Юг към супербогатите 1% в Глобалния Север със скорост от 30 милиона долара на час. Това трябва да се обърне.“[1]

„Нарастването на икономическото неравенство в САЩ е свързано с няколко фактора. Те включват, без конкретен ред, технологичните промени, глобализацията, упадъка на синдикатите и намаляващата стойност на минималната заплата. Каквито и да са причините, непрекъснатото нарастване на неравенството от 1980 г. насам предизвиква безпокойство сред членове на обществеността, изследователи, политици и политици.

Една от причините за безпокойството е, че хората в по-ниските стъпала на икономическата стълбица може да изпитат намалени икономически възможности и мобилност в лицето на нарастващото неравенство, феномен, наричан Голямата крива на Гетсби. Други подчертават отрицателното въздействие на неравенството, свързани с политическите нагласи на хората в неравностойно положение, върху географската сегрегация по доходи и върху самия икономически растеж. Въпросът с неравенствата може да има и друго решение, тъй като противоположна гледна точка предполага, че неравенството в доходите не вреди на икономическите възможности.“[2]

КТ „ Подкрепа“ апелира към незабавно активиране на работата на работните групи и комисии, поради блокирания към днешна дата социален диалог и растящото напрежение сред хората, свързани с и не само:

• Приемане на устойчиви средносрочни политики по доходите, заетостта, инвестициите;
• Транспонирането на Директивата за адекватните минимални работни заплати;
• Насърчаване разширяването на обхвата на колективното договаряне, с цел обхващане на 80% от наетите лица;
• Справедлива данъчна политика, съобразена с целите, прокламирани от ЕС и приети от България за борба срещу бедността и преодоляване на подоходните неравенства;
• Необходимостта от преглед и приемане на политики, свързани с преодоляването на дефицитите в осигурителните системи;
• Изследване на причините и намиране на решения, водещи до нормализиране на свръхвисоките цени на електроенергията в региона;
• Отлагане на либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители поне с 3 години;
• Преглед на зелените политики от гледна точки интересите на българския народ и местната икономика;
• Анализ на състоянието на реалната икономика, както и причините за затваряне на предприятия през последните години. Намиране и прилагане на решения, включително чрез държавни инструменти за опазване на производствените мощности и работните места.

С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“

[1] https://www.oxfam.org/en/takers-not-makers-unjust-poverty-and-unearned-wealth-colonialism

[2] https://www.pewresearch.org/social-trends/2020/01/09/trends-in-income-and-wealth-inequality/