ДО
Г-Н ГЕОРГИ ГЬОКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ТРУДА, СОЦИАЛНАТА И
ДЕМОГРАФСКАТА ПОЛИТИКА КЪМ НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

УВАЖАЕМИ Г-Н ГЬОКОВ,

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

КТ „Подкрепа“ се запозна със ЗИД на ЗТМТМ № 48-254-01-7, внесен от Надежда Йорданова и група народни представители. Материята е сложна, законопроектът прави предложения за промени в редица други закони като Закона за чужденците в Република България, Закона за българските лични документи и Закона за насърчаване на заетостта. Вносителите твърдят, че с проекта транспонират части от Директива 2021/1883/ЕС относно условията и реда за влизане и пребиваване на граждани на трети държави за целите на висококвалифицирана заетост. Обръщаме внимание, че законопроекти, които засягат трудови и осигурителни отношения трябва да бъдат обсъдени със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество, което не беше направено. Вероятно вносителите са пропуснали, че директивите на Европейския съюз се транспонират също след обстойно обсъждане със социалните партньори, поради което форсират приемането на изключително спорни текстове.

Оставяме настрана правописните и съдържателни грешки, които навяват на мисълта, че законопроектът е писан на коляно, но ще обърнем внимание върху друг показателен факт – законопроектът е внесен още в първия ден на конституирането на 48-то Народно събрание. Което основателно поражда въпроса дали някой спонсор не е бил твърде нетърпелив. По същество:

1. Допълнението в чл. 8, ал. 1, т. 1 по същество отменя режимите за привличане на работници по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и Закона за чужденците. Според редакцията, е достатъчно да бъде подадено заявление за издаване на „Синя карта“, а такова може да се подаде и самостоятелно от лицето, което изключва какъвто и да е контрол от страна на държавните институции.
2. Допълнителните текстове в чл. 17, ал. 2 включват нови определения за „висока професионална квалификация“. Такава ще се зачита включително след предоставяне на документ, издаден от настоящи и бивши работодатели. Работодателите могат да издават каквито си решат документи, но те не доказват никаква квалификация, тъй като работодателите не са образователни институции. С тези поправки по същество като висококвалифицирани кадри могат да се представят хора с каквото и да е образование и професионален опит.

Вносителите предвиждат и намаление на минималните изисквания за трудово възнаграждение от 1,5 на 1,3 пъти средната работна заплата в България. След като се твърди, че са ни нужни висококвалифицирани кадри, какво налага възнаграждението да се редуцира?

Впрочем фактът, че в проектозакона е объркан членът на закона (посочен е чл. 1, докато реално се коментира чл. 17) сочи, че той е писан на коляно, без вникване в материята. И това би могло да се коригира при широко обществено обсъждане, каквото народните представители очевидно всячески се стремят да избегнат.

3. Редакцията и измененията в два члена повдигат основателен въпрос: Недостиг на българския пазар ли е проблемът, който адресират те или стимулират търговията с работна ръка в посока Западна Европа?

• чл. 18б предвижда притежателят на „Синя карта на Европейския съюз“ да може да бъде командирован в държава членка на ЕС за срок до 90 дни;
• в чл.20, ал.1 е заложено намаляване на минималния срок за заетост в България на лицето получило „Синя карта на ЕС“.

По този начин лицето, което трябва да допринесе за намаляване на дефицита на работна ръка в България, всъщност много бързо може да се пренасочи към други държави в рамките на Съюза.

4. Чл. 21а дава възможност на лицето да извършва дейност на свободна практика на територията на България, успоредно с евентуалната висококвалифицирана заетост. Като тази дейност е дефинирана като такава с „допълнителен характер“. В мотивите не можахме да открием какво, според вносителите, е „допълнителен характер“. Отваря се едно широко поле за тълкувание, за развиване на различен тип дейности, които не са с трудовоправен характер, следователно регламентацията им трябва да се уреди в друга законова норма, не в ЗТМТМ.
5. Както вече споменахме, законопроектът внася промени и в редица други закони, които понякога са противоречиви. Приема се, че Агенцията по заетостта трябва да изпрати искане за коригиране на нередовни документи в срок от 3 дни и ако не го направи, се счита, че документите са редовни. Намалява се и срокът за предоставяне на писмено становище на Агенция по заетостта от 14 дни на 7 дни. Напомняме, че сроковете вече бяха намалени и последващо редуциране ще доведе до липса на какъвто и да е контрол, поради кадрова невъзможност на АЗ да обработи всички документи.

Вносителите, които през цялата предизборна кампания не спряха да повтарят, че се борят за „правова държава“, са игнорирали ред нормативни актове, започвайки от Кодекса на труда и свършвайки с Правилника за организацията и дейността на съветите за тристранно сътрудничество. Този законопроект отваря широко вратите за внос на работници във всички сектори, за намаление на трудовите възнаграждения, а това неизбежно ще нанесе допълнителни щети върху и така тежката демографска ситуация в България. Проектът ще способства за емиграцията на българите в търсене на по-високо платени работни места и по никакъв начин не допринася за задържането им в страната, каквато загриженост демонстрираха всички партии в предизборната кампания.

КТ „Подкрепа“ категорично не приема нито подходът, който безпардонно игнорира социалния диалог в страната, нито конкретните, писани на коляно текстове, които в допълнение показват непознаване на материята. Призоваваме вносителите да оттеглят законопроекта, за да бъде прецизиран.