ДО
Г-Н ЛАЗАР ЛАЗАРОВ
ЗАМЕСТНИК МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ ПО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И СОЦИАЛНИ ПОЛИТИКИ И
МИНИСТЪР НА ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА И
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЛАЗАРОВ,

Във връзка с обсъждането на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 48-254-01-98, внесен от Божидар Божанов и група народни представители, Конфедерация на труда „Подкрепа“ дава следното становище:
КТ „Подкрепа“ не е против процесите на дигитализация на данни, внедряването и използването на модерни технологии във връзка с трудовите правоотношения и принципно подкрепя идеята за създаване на Регистър, който в даден момент да замени обикновенната хартиена трудова книжка с електронна.
Намираме обаче, че в този вид предоставеният проект за изменение и допълнение на Кодекса на труда не гарантира в достатъчна степен възможността за предоставяне на дигиталната информация, свързана с индивидуалните данни на работещите по начин, създаващ правна сигурност за опазване на трудова и осигурителна информация и е наложително да бъде подобрен и преработен.
Изразяваме следните опасения във връзка със законопроекта:
С § 3 от законопроекта се въвежда т. нар. „единен електронен трудов запис, който е официален източник на данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя и се използва за удостоверяване на тези данни и обстоятелства“. За да може този запис да бъде в интерес на страните по трудовото правоотношение трябва да бъдат заложени законодателни промени, гарантиращи яснота и изчерпателност на съдържащата се информация в регистъра; трябва да се регламентират въпроси, свързани със създаването, използването и поддържането на базите данни; срокове за подаване на данни, правото на достъп до регистъра и др. Недопустимо е регламентацията на подобни въпроси да е на ниво Наредба, вместо да има законова основа.
Намираме за съществен пропуск липсата на възможност за корекция в единния електронен трудов запис по повод на съдебно решение или по искане на страните по повод на съдебни или др. актове.
Според чл. 347 КТ “Трудовата книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя“, като именно в качеството си на официален удостоверителен документ може да бъде предмет на съдебен спор по отношение на авторство и съдържание. В новата редакция на чл. 347 КТ от законопроекта е записано, че единният електронен трудов запис е официален източник на данни и обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника или служителя, т.е. не е документ. Липсата на качества на документ на записа би довела до невъзможност за съдебно оспорване на същия по отношение на авторството и съдържанието, до невъзможност за защита на интересите на работниците и служителите. Настояваме да се запазят всички досегашни права, които работещите имат и при електронизацията на данните им в регистъра в бъдеще.
Във връзка с гореизложеното не съществува правна регламентация на възможност и въобще на процедура по спорове във връзка с данни, предмет на единия електронен трудов запис.
Нерешен остава въпросът, свързан с правното положение на трудовите книжки, които ще се водят до сегашния момент. Ако предложените промени станат факт, то новата редакция на чл. 374 от КТ ще се прилага занапред и няма да съществува законодателна норма, според която досегашните трудови книжки ще имат качеството на официален удостоверителен документ. Опасенията ни са, че това би било предпоставка, водеща до невъзможност за упражняване на трудови и осигурителни права на работниците и служителите.
Не приемаме предложението по § 9 от законопроекта, според което се предвижда в чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване да отпадне задължението на осигурителите, прекратили дейността си без правоприемник, да предадат неполучените от осигурените лица трудови книжки в НОИ. Опасенията ни са, че при наличието на некоректни работодатели това би застрашило трудовите и осигурителни права на работещите. Същевременно отпадането на подобно задължение противоречи на Закона за Националния архивен фонд, според който определени документи трябва да се съхраняват за срок от 50 години.
Не на последно място поставяме въпрос, доколко е удачно подобен регистър на трудовите отношения следва да бъде създаден и поддържан от Агенция по заетостта. Според действащото законодателство Агенцията е създадена за изпълнение на държавната политика по насърчаване на заетостта, защита на пазара на труда, професионално ориентиране, обучение на възрастни, за извършване на посреднически услуги по заетостта, за работа с икономически неактивни лица и за проучване и анализиране на трудовите ресурси в страната. Към настоящия момент двата основни регистъра, съдържащи бази с данни свързани с трудовите и осигурителните права се при НОИ и НАП.
В заключение КТ „Подкрепа“ смята, че предложението на създаване на електронен регистър на заетостта трябва да бъде сериозно и задълбочено експертно разгледано, за да се прецени как да се осъществи подобна промяна, без да бъдат засегнати правата на страните по трудовите и осигурителни правоотношения.