КТ „Подкрепа“ беше част от работната група по съставяне на Законопроекта за хората с увреждания, в рамките на която под предлог, че се правят „реформи“, бяха направени множество опити за подкопаване на вече извоювани права на хората с увреждания. Благодарение на нас от финалния текст на проекта беше заличено предложението за премахване на защитата от уволнение на тази уязвима група български граждани. Познавайки добре лобисткия натиск, чрез който се прокарват мизантропски промени между първо и второ четене, ние очаквахме, че корпоративните интереси ще намерят подизпълнители, които да предложат хората с увреждания да не се ползват с трудова закрила.

Предложенията с вх. № 854-04-185 по същество са две:

• да отпаднат квотите за наемане на хора с увреждания, заложени в чл. 40 на законопроекта;
• да отпадне защитата от уволнение на тази специфична група работници.

1. КТ „Подкрепа“ се обявява категорично против приемането на тези внезапно хрумнали на парламентарните „патриоти“ идеи. Квотите са най-логичната законова стъпка, когато целите – поне декларираните такива, са да се дадат повече възможности за социална, обществена и трудова интеграция на хората с увреждания. Такъв подход е характерен за множество цивилизовани държави. Не само – той е характерен и за България. Квоти са определени в държавните структури. За тези, които не са имали повод да се запознаят с аналогичния текст, който е част от чл. 9а на Закона за държавния служител, го извеждаме тук:

Определяне на длъжности за хора с трайни увреждания

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 108 от 2008 г.) (1) Органът по назначаването определя за хора с трайни увреждания най-малко:

1. две на сто от общия брой на длъжностите за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала над 50 души;
2. една длъжност за заемане по служебно правоотношение в администрация с обща численост на персонала от 26 до 50 души;
3. (нова – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г.) едно на сто от общия брой на длъжностите за:

а) държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи;

б) държавните служители по чл. 43, ал. 1, т. 2 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност“;

в) държавните служители по чл. 19е, ал. 1, т. 2 от Закона за специалните разузнавателни средства.

Както можете да забележите, докато частният бизнес с персонал под 50 души е освободен от задължението за изпълнение на квотите, то държавните структури имат отговорност да назначават хора с увреждания. Успоредно с това сме длъжни да отбележим, че манипулативните твърдения на работодателски среди, че ще бъде засегнат малкия  бизнес, нямат нищо общо с истината. Така формулираните квоти в проекта на Закон за хората с увреждания се отнасят само за предприятия с над 50 наети лица. Това всъщност са най-големите работодатели. По същество квотата засяга едва 1,3% от всички нефинансови предприятия в България! Много е жалко, ако едрият бизнес се плаши от фалити и икономически трусове, само защото трябва да даде шанс на 2 (две) лица с увреждания. Още по-жалко е, че обяснява егоистичните си лобистки напъни със „загриженост за малките и семейни фирми“.

1. II. Още по-възмутително обаче е второто предложение: за отпадане на защитата за хора с увреждания 50 и над 50 на сто, на работници с онкологични или професионални заболявания. Напълно здрави и с много по-големи възможности за самозащита работници са подлагани на експлоатация, работодателски произвол, самоволно орязване на заплати, които се изплащат под формата на бонуси и пр. Фактът, че на хората с увреждания им се налага да ползват болничи значително по-често, отколкото на здрав работник, е неприемлив за работодателите. Това е и причината да не бъдат наемани или да бъдат принуждавани да напускат майки на малки деца, които също по-често ползват отпуск по болест – малките деца се разболяват често, докато не изградят имунитет. Затова от тази защита се ползва и тази група работници и служители. Без законова закрила най-уязвимите групи работници – хората с увреждания, ще бъдат подложени на злоупотреби и натиск от страна на работодателите. Години наред КТ „Подкрепа“ отстоява последователно позицията за запазване на тази защита, въпреки огромния натиск за нейното премахване.

През март-април 2018 година, по повод усърдните опити да бъдат отнети инвалидните пенсии на големи групи български граждани,  съвместно с национално представителните организации на и за хората с увреждания проведохме анкета за социално-икономическото състояние на хората с увреждания. Включиха се 333 български граждани с някаква степен инвалидност. 59,5% от тях са срещали пряка или прикрита дискриминация при кандидатстване за работа. 75% от интервюираните са работили, а 61% са с над 5 години трудов стаж. Това не са хора, които не търсят работа. В голямата си част не са и хора без образование и квалификация.

Хората с увреждани свидетелстват, че работодателите или направо отказват да наемат хората с увреждания, или задават въпроси дали човекът ще ползва много болнични. Ето това е причината за дискриминацията – често на тези уязвими работници им се налага да ползват отпуск по болест, защото имат здравословни проблеми. Тъкмо поради това законодателят е предвидил защита срещу своеволно уволнение на хората с увреждания.

Уважаеми дами и господа народни представители,

Ако приемете тези мракобесни предложения на „обединените патриоти“, хората с увреждания ще бъдат наемани и изхвърляни от работа при първия отпуск по болест. Това ще ги демотивира и през колкото и мотивационни курсове да преминат към Агенцията по заетостта, те вече няма да си търсят работа. Или ще потърсят спасение в по-цивилизованите държави. Надяваме се, не търсите подобен ефект.

КТ „Подкрепа“ подчертава, че докато законодателните усилия са насочени срещу правата и интересите на работещите български граждани, то демографската картина няма да бъде променена и на косъм. Няма да има кой да работи в онези 1,3% от българските предприятия, а мастити бизнесмени няма да има и на кого да продават стоките и услугите си.

КТ „Подкрепа“ се противопоставя и ще продължава да се противопоставя всячески на бодрите стъпки, с които вървим като държава към такова злощастно бъдеще.