През март месец тази година, Европейският съвет съвместно с държавните и правителствените ръководители на страните-членки на ЕС приеха фундаментални решения за бъдещето на Европейския съюз. Формулираните цели, показват от една страна желание за стабилност и унификация на подходите за нейното постигане, а от друга страна – за съжаление липсва нов адекватен поглед и анализ на глобалната криза, както и визия за инструментите и механизмите, които биха помогнали за справяне с новите коренно различни предизвикателства пред глобалния свят.
В този смисъл считаме:
Първо: Вместо нов подход в икономическата политика за развития в реалния сектор, само се говори за конкурентоспособност, насочена към износа. Това на практика означава, че се нарушават балансите в глобалния пазар и в същото време се неглижира местното производство. В новия глобален свят вече няма как, а и не може да има острови на благоденствието в средата на икономическа пустиня. Не може да се разчита само на износа, без да се държи сметка кой и къде ще купува тези продукти. Таково отношение към икономиката неминуемо ще поражда верига от кризи. Ето защо, конкурентоспособността може да бъде само елемент на икономическото развитие, а не негов локомотив. Всъщност основната цел е достигане на висока производителност при ограничаване на разходите за труд. Социалната цена на подобен подход за България означава замразяване на доходите, които и без това са мизерни, пълна липса на кохезионна политика и запазено място в задния двор на Европа.
Второ: Вместо ефективен за обществото социален диалог и мерки за социална кохезия, всъщност се ограничава националната ни компетентност и отговорност в сферата на труда, заплащането и социалната защита. От една страна се твърди, че се запазва автономността на социалните партньори на колективно трудово договаряне, а от друга се предлага възнагражденията в публичния сектор, декретирани от бюджета да подтискат и ограничават тези в реалния сектор. В този ред на мисли резонен е въпросът, кое е пазарното и икономически обоснованото в този подход.
Трето: Може би следва да посочим, като положително намерението да се положат усилия за:
– Подобряване на образователните системи;
– Насърчаване на научно-развоината дейност;
– Насърчаване на иновациите;
– Развитие на инфраструктурата.
Тези усилия са осъществими само при наличие на растеж, който е основан на заетост и адекватна бизнес среда, особено за МСП. За съжаление, в Пакта под адекватна бизнес среда се има предвид само регулаторната рамка. Този остарял и ограничен подход няма да даде очаквания резултат без:
– Финансова реформа в банковата система, която да ориентира банкирането към реалната икономика;
– Да се преразгледа лихвената политика на банките в посока поевтиняване и улесняване достъпа на кредитен ресурс особено за МСП.
Четвърто: От особена важност насърчаването на заетостта, съчетано с реформиране на пазара на труда и намаляването на недекларираната трудова заетост. Считаме, че основната цел на Лисабонската стратегия за учене през целия живот, следва да бъде основополагаща за развитие на заетостта. За съжаление, в рамките на тази цел се поставят несъвместими условия, от една страна, намаляване на данъци от трудова заетост, а от друга – запазване на данъчните приходи, като цяло. Това на практика означава увеличаване на дисонанса между преките и косвени данъци. Особеностите в договореностите по ЕМС (Европейски механизъм за стабилност) са, че преките данъци са национална отговорност, а косвените са в рамките на фискалната стабилност, рамкирана от ЕМС.
Пето: За повишаване устойчивостта на публичните финанси се акцентира на:
– Устойчивостта на пенсиите;
– Разходите за здравеопазване;
– Социалните придобивки.
Подобна позиция по принцип е правилна, стига да не се дължи на:
– Рестрикции в полза на макроикономическото равновесие и фискалната стабилност;
– Дерогиране на права;
– Затруднен достъп до пенсии;
– Замразяване на доходи.
Това, което изисква пактът Евро плюс от присъединилите се към него страни, вече е направено в България по отношение на пенсионната система и затова предупреждаваме, че всеки опит да се влошат параметрите на вече договорената пенсионна реформа в посока рестрикции, достъп и замразяване на доходи, ще срещне решителен отпор от КТ „Подкрепа“.
Шесто: Финансовото участие на България в ЕМС е свързано със сериозен ресурс, което считаме, че е извън възможностите на страната.

На основание изложеното КТ „Подкрепа“ изразява следното становище:
Решението за влизането на България в пакта Евро плюс и финансовото участие в ЕМС, не следва да бъде еднолично без:
1. сериозни консултации със социалните партньори, тъй като засяга жизненото равнище на населението и посяга на автономността на бипартитния диалог и колективното трудово договаряне, което по същество е дерогиране на права, закрепени от директиви на МОТ, Европейската социална харта и други международни договорености.
2. Разчети за финансовите възможности на България, която е най-бедна в ЕС, а трябва да бъде донор на най-богатите страни в Еврозоната, без тя самата да има реална възможност да ползва тези средства при нужда от ЕМС, тъй като:
– България не е член на Еврозоната и скоро няма да бъде, а ЕМС е създаден за страните членки в нея;
– Решенията в ЕМС се вземат по особен начин – уж единодушно, но гласовете на въздържалите се не препятстват вземането на решение;
– В редките случаи, когато държава извън Еврозоната поиска помощ, това трябва да мине през процедура на одобрение от МВФ.
3. България обаче ежегодно ще внася поетия финансов ангажимент в ЕМС, а освен това в случай, че е санкционирана в рамките на Пакта за стабилност, парите от санкциите пак ще постъпват в ЕМС, ето защо считаме, че докато не станем членове на Еврозоната следва да поемаме само политически ангажимент към Евро плюс така, както направи Полша.
4. КТ „Подкрепа“ категорично се противопоставя на по-задълбочено либерализиране на трудовия пазар в посока гъвкавост, съобразно препоръките на Пакта.
5. За нас е недопустимо, замразяването и свиването на доходите, тъй и като сега е надминат критичният минимум на поносимост и 70 % от населението тъне в крайна мизерия.
6. КТ „Подкрепа“ предупреждава, че постигнатите договорености в пенсионната реформа са предел на възможностите и всеки опит за рестрикции в доходите от пенсии и утежняване условията за достъп до тях ще създаде хаос в пенсионната система, ще подкопае доверието в нея и ще създаде хранителна среда на сивата икономика.
7. КТ „Подкрепа“ напомня, че очаква положителни резултати от предложенията на двете представителни синдикални организации за растеж на доходите.

На основание изложеното, КТ „Подкрепа“ предлага следното:
Да се проведе спешна среща в НСТС за намиране възможност за дерогиране финансовия ангажимент на страната към Евро плюс.
КТ „Подкрепа“ предупреждава българския парламент, че при ратификация на финансовия ангажимент към ЕМС ще ползва всички позволени от закона средства, за да предотврати риска от финансова и социална дестабилизация на страната.