ДО
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
МИНИСТЪР НА ТРАНСПОРТА
ИНФОРМАЦИОННИТЕ ТЕХНОЛОГИИ
И СЪОБЩЕНИЯТА
С Т А Н О В И Щ Е
Относно: Проект на План за възстановяване и устойчивост на Република България по отношение на транспортната и цифровата свързаност
В СТЪЛБ 3 на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) „Свързана България – са планирани разходи в размер на 2 675.1 млн. лв.
На представяне на конференция на МТИТС бе представено по-детайлно виждане за осъществяването на инвестициите в транспорта, като в нас възникнаха някои опасения.
В частта си – Цифрова свързаност са заделени 267 705 000 лв., като времето на изпълнение е 2021 г.-2026 г. В анонса за това как ще бъдат изразходвани средствата се посочи Цифровизация в железопътния транспорт чрез модернизация на системите за безопасност и енергийната ефективност по жп направления от основната и широко обхватната TEN-T мрежа, както и внедряването на ERTMS. Като за целта ще продължи изграждането на GSM-R по железопътната мрежа.
GSM-R е морално остаряла технология от началото на 90-те години с несъвместими характеристики на съвременните изисквания за обмен на данни и др. Тя ще се спре от производство след около 5 години и ще се предлага поддържане до към 2030 г., а до 2035 г. окончателно ще излезе от употреба.
Още през 2012 г. UIC (International Union of Railways) започва първите проучвания за наследник на GSM-R, подходящо наречен Future Rail Mobile Communications System (FRMCS), като първата глобална конференция FRMCS се проведе през май 2019 г. в Париж, седалище на UIC.
През 1994 г. стандартът ETSI GSM е избран от UIC за носител на първата цифрова железопътна радиокомуникационна система. Нуждите на железниците бяха отразени в специални спецификации, наречени EIRENE, включително функционални и системни аспекти. Тези спецификации бяха подсилени като GSM-R в рамките на международните стандарти ETSI/3GPP.
Първото оперативно внедряване на GSM-R, насочено към настройката на тази нова технология, стартира през 1999 г. Паралелно с това директивите на ЕС официално приеха GSM-R като основа за мобилна комуникация между влак и коловоз за глас (влаково радио) и данни за контрол, управление и сигнализация (ETCS), с цел да се формира световен стандарт, Европейската система за управление на железопътния трафик, вече добре познатата ERTMS.
Някои от ясните цели на ERTMS бяха да създаде пълна хомогенност в европейските железопътни мрежи, да оптимизира глобалните инвестиции за влакови операции и в същото време да гарантира оперативната съвместимост между националните мрежи и търговските превозни средства навсякъде.
GSM-R постигна голям успех не само в Европа, но от една страна нуждите на железниците непрекъснато се развиват, а от друга страна развитието на телекомуникационните стандарти остава в зависимост от циклите на развитие на телекомуникационната индустрия, като краят на подкрепата за GSM-R се планира до 2030 г.
Усиленото изграждане на новата мрежа от FRMCS , която е с технология 5G (GSM-R e 2G), из Европа вече започва. Въпросът е защо трябва да изливаме стотици милиони левове за доставка и монтаж на една морално остаряла система? Също може да има затруднения с доставката на оборудването от компаниите спечелили търга, причината е че се очаква да се спре от производство през 2025г.
И докато предвидените 188 млн. лв. за „Преустройство и рехабилитация на ключови гарови комплекси и изграждане на интермодален терминал – Горна Оряховица”, за нас е стъпка в правилната посока, да се възобновят единичните превози по железницата чрез инвестиране в гаровите комплекси и създавайки условия на спедиторите и превозвачите да формират товари, то отново възникват въпроси по отношение на т.н. „Осигуряване на устойчива транспортна свързаност и услуга чрез закупуване на енергийно ефективен и комфортен подвижен жп състав”, където е предвидено доставката и закупуването на нов ПЖПС. Ще бъдат закупени 20 електромотрисни влака за средни и дълги разстояния за подобряване на конкурентоспособността на железопътния транспорт в сравнение с другите видове транспорт и създаване на предпоставки за прехвърляне на пътници от автомобилния към железопътния транспорт, което би довело до по-ниски емисии на парникови газове, т.е. до намаляване на общото отрицателното въздействие на транспорта върху околната среда. Предвидено е 20% национално съфинансиране, което ще бъде осигурено със заемни средства. Общият планиран ресурс е 320 млн. лв. (256 млн. лв. за сметка на Инструмента за възстановяване и устойчивост) с период на изпълнение 2021-2024 г. Не стана ясно дали е предвидено новия ПЖПС да е снабден с бордово оборудване за ETCS, като неразделна част за ERTMS, защото се оказа, че при покупката на 10 броя нови локомотиви през 2020 г. такова не е включено, а само е предвидено „като възможност за допълнително оборудване”! Още по –обезпокояващ факт е съгласно Нормативите за ЖП транспорт в България ПЖПС, който не е снабден с ETCS не може да се движи със скорости по-големи от 130 км/ч.
Поради тези причини КТ „Подкрепа” настоява за по-обстоен преглед и дебат по отношение на това в какво и как да се вложат инвестициите предвидени в НПВУ.