ДО
Г-ЖА ЛЮДМИЛА ПЕТКОВА
ЗАМ. МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
МИНИСТЪР НА ФИНАНСИТЕ
И ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАЦИОНАЛНИЯ СЪВЕТ ЗА
ТРИСТРАННО СЪТРУДНИЧЕСТВО

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

В предложените ни за обсъждане Проект на Закон за бюджета на НЗОК за 2025 г., Проект на Закон за бюджета на ДОО за 2025 г., Проект на Закон за Държавния бюджет на Република България за 2025 г, Актуализираната средносрочна годишна прогноза за периода 2025-2028 година и придружаващите ги документи, въпреки изключително краткия краен срок за запознаване, обсъждане и изготвяне на мотивирано становище, КТ „Подкрепа“ изразява следното

 

СТАНОВИЩЕ

 

І. ОБЩИ БЕЛЕЖКИ

Европейската комисия и Българското правителство обявиха и следователно трябва да IE стремят да провеждат политики за справяне с подоходните неравенства, борбата срещу бедността и социалното изключване, за достъпно и качествено здравеопазване и образование, и не последно място – справяне с демографската криза.

В средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2028 година, както и в конкретните проекти за бюджети на НЗОК, ДОО и за Държавния бюджет на Република България за 2025 г., както и предложените изменения и допълнения на данъчните закони, не може да се идентифицира еднозначно провеждането на декларираните политики и тяхната устойчивост във времето.

Липсват адекватни икономически политики, приоритизиране на икономически отрасли, в които България традиционно е силна, защитаващи и водещи до висок растеж на икономиката и създаване на нови работни места. Необходим е и анализ, и цел, относно мястото на България в икономиката на региона, ЕС, при отчитане на начални рецесионни процеси и извън ЕС, съобразени с местните дадености, както и с икономическите тенденции  и най-вече военните конфликти и нестабилност близо да България.

Проектите предлагат еднократни мерки, които водят до временен ефект върху приходната част от бюджета. Не става ясно и как предложението за еднократни мерки кореспондира с чл.26, ал.2 от Закона за публичните финанси ((2) По-висок ръст на разходите спрямо този по ал. 1 се допуска при извънредни обстоятелства по чл. 24, ал. 3 или при компенсиране с допълнителни мерки, водещи до увеличаване на бюджетните приходи. Допълнителните мерки следва да водят до устойчиво нарастване на приходите и да нямат еднократен характер.), според който мерките следва да имат устойчив характер. Прогнозната оценка на ефекта от дискреционните мерки, предлагащи данъчна „амнистия“ изглеждат твърде оптимистично, като очакваният ефект от тях“ е 5,15 млрд.лв., което прави около 40 млрд.лв. данъчна основа.

В сравнение с предишните обсъждания, прави впечатление, че са отпаднали облагането на свръхпечалбите на кредитните институции, увеличението на ставката за хазартните игри и облагането на вредните храни. Не е ясно с какви мотиви са отпаднали и с какви други приходи са компенсирани.

В заключение, налице е обоснован риск от неизпълнение на приходната част от бюджета, което с голяма доза вероятност ще доведе до неговото актуализиране през 2025 година.

КТ „Подкрепа“ ще подкрепи по принцип направените предложения за проекти на бюджети на НЗОК, ДОО и Държавния бюджет, както и на предложените изменения, касаещи приходната част, с доста изключения поради една основна причина – България трябва да има бюджет. В случай, че не се приемат бюджетите за 2025 г., се появяват други рискове, които могат да имат по-тежки последствия за работещите, икономиката, социалните плащания и пенсиите.

КТ „Подкрепа“ предлага устойчиви политики по отношение на борбата срещу бедността и социалното изключване, достойното заплащане на труда, насърчаване на раждаемостта и паралелно промени в данъчното и осигурителното законодателство, компенсиращи разходната част, в контекста на обявените общоевропейски и национални политики.

 

ІІ. По проекта на бюджет на НЗОК за 2025 г.

Проектът на бюджет на НЗОК изглежда е изготвен на исторически принцип. Липсват политики и реформи за справяне с основни предизвикателства в системата на здравеопазването, като постоянно нарастващия брой лечебни заведения, липсата на достатъчно квалифициран медицински персонал, ниското заплащане на труда, концентрация на услугата в големите населени места, занемарени общински болници, високите цени на лекарства, медицински изделия и консумативи, и др., което поставя в риск здравето на хората.

Напомняме, че все още няма подписан КТД за сектор здравеопазване, което допълнително влошава състоянието на работещите в системата, възнагражденията остават ниски спрямо отговорността и натоварването на хората, които се грижат за здравето на нацията, особено за медицинските сестри и младите лекари.

Според доклад на ОИСР доплащането в системата е 34%, при средно за ЕС – 15%. От тях за  болнична помощ – 9 %, извънболнична медицинска помощ – 15 %, фармацевтични продукти – 68 %, дентална помощ – 5 %, Други – 4 %. Прави впечатление, че лекарствените продукти са над 2/3 от доплащанията.

Здравноосигурителна политика 2025-2028

КТ „Подкрепа“ подкрепя предложението за запазване размера на вноската – 8%.

 

ІІІ. По проекта на бюджет на ДОО за 2025 г.

Провежданата политика чрез бюджета на ДОО не създава условия и не подпомага борбата срещу бедността и социалното изключване, като най-голямата група на хора в риск от бедност са пенсионерите – 35,3%, децата – 33,9%, по данни на НСИ за 2023 година, както и за справяне с демографската криза.

Замразяването на съществени плащания, без да се вземе предвид увеличението на минималната работна заплата, увеличението на средния осигурителен доход, натрупаната инфлация за периода и необходимостта от изпреварващо повишаване на доходите на най-високо рисковите групи от обществото, като:

  • минималния дневен размер на обезщетението за безработица – 18,00 лв. и максималният дневен размер – 107,14 лв. за целия период до 2028 г. включително;
  • размера на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
  • паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – 780 лв. за целия период до 2028 г. включително;
  • размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице – 540 лв. за целия прогнозен период;

ще остави България отново на последно място в Европейския съюз.

Увеличението на максималния осигурителен доход с 10% отново е някакъв компромис, тъй като средният осигурителен доход нараства с 13,5% на годишна база.

Пренебрегва се и императивната разпоредба на §6 от Кодекса за социално осигуряване, с който е регламентирано, че максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, което прави размер на максималния осигурителен доход от 8 500лв.

Не се вижда и намек за тенденция за достигане на този размер в рамките на средносрочната прогноза, напротив, законът ще продължи да се нарушава.

Всички данни сочат, че действащата осигурителна система, не издържа на демографската криза, ниския максимален осигурителен праг, настоящата осигурителна основа, нивото на заплащане на труда и сивата икономика. Средното нарастване на дефицита в системата е около 0,5 млрд.лв. на година. За 2025 година трансферът вече ще е над 11 млрд.лв.

Осигурителна политика 2025-2028 г.

КТ „Подкрепа“ подкрепя по принцип планираното увеличение на размера на осигурителните вноски за Фонд „Пенсии“, при условие че не е за сметка на работещия и максималният осигурителен доход до 2028 година достигне 8 500 лв.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя замразяването на минималния осигурителен доход за периода. Минималният осигурителен доход следва да е равен на минималната работна заплата.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложеното увеличение на максималния осигурителен доход, тъй като противоречи на разпоредбата на §6 от Кодекса за социално осигуряване.

 

ІV. По проекта на Държавен бюджет за 2025 г.

  1. Приходни мерки

От проекта са отпаднали – увеличението на данъците върху хазартните игри, облагането на свръхпечалбите на банките и облагането на вредните храни, без да са посочени мотиви.

В Проекта не се споменава поетия ангажимент за рекултивация на освободените от въгледобив терени на „Марица – Изток“ ЕАД, съгласно Решение от 25 април на Народното събрание, което предвижда 1 млрд.лв., да бъдат предоставяни за 4 години, т.е. по 250 млн.лв. на година.

КТ „Подкрепа“ не подкрепя въвеждането на данък върху добива на подземни богатства, защото ще се нанесат преки значителни вреди върху сектора, нивото на заплащане на труда, както и допълнително ще се утежни незавидната ситуация с мините в България и допълнително ще оскъпи производството на електроенергия от въглищните ни централи на фона на много високите цени на електроенергията на Балканите и провежданата „зелена“ политика в разрез с националните интереси за диверсификация и поддържане на собствени независими източници на енергия.

Подкрепяме възстановяването на 20%-та ставка по ЗДДС за ресторантьорството.

Предлагаме увеличаването на ставката за брашното и хляба по ЗДДС да се направи поетапно, предвид че това са основни хранителни продукти, които не могат да бъдат заменени и увеличената цена може да влоши чувствително бюджета на домакинствата.

По принцип подкрепяме повишението на акцизните ставки на тютюневите изделия, както и на алкохолните напитки.

По отношение на предложенията за „данъчна амнистия“:

  • Заплащането без лихви (опрощаване на лихвите) за установени или декларирани публични задължения, включително на местни данъци и такси, КТ „Подкрепа“ подкрепя по принцип предложението. Обръщаме внимание, че в ДОПК съществуват ред и условия за отсрочване и разсрочване на публични задължения.
  • Деклариране на укрити данъци и заплащане на 15%-ов данък върху декларираните суми. КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложението. Причините са, че няма как да се установи произходът на средствата. Подобен инструмент е в полза на черната икономика, включително престъпността. Нанася се удар върху редовните данъкоплатци. Създава се прецедент, които може да стимулира недекларирането на данъци и осигуровки.

 

  1. Разходна политика

КТ „Подкрепа“ подкрепя по принцип предложените мерки, като обръща отново внимание, че България изостава в борбата срещу бедността и социалното изключване.

Не подкрепя:

  • Предложеното ниско увеличение на разходите за възнаграждения в бюджетната сфера в размер на 10%, тъй като в това увеличение се съдържа и ръстът на минималната работна заплата;
  • Намаляването на парите за висше образование, което ще доведе до влошаване на качеството;
  • Недостатъчното актуализиране на средствата, предложени за обезпечаване на делегираните от държавата дейности, предвид че нивата на заплащане на труда са ниски и стандартите не са съобразени с нивата на заплащане на пазара на труда.
  • Непредоставянето на целеви субсидии за капиталови разходи на общините, което ще доведе до невъзможност за изграждане или поддържане на местна инфраструктура.

Подкрепя:

  • Увеличението на минималната работна заплата;
  • Актуализирането на пенсиите по „Швейцарското правило“;
  • Актуализирането на възнагражденията в системата на отбраната, вътрешните работи и педагогическия състав за средното и основното образование;

Подкрепя по принцип

  • Намалението на средствата за издръжка на министерства и ведомства, стига да не доведат до невъзможност за изпълнение на държавни функции;

 

  1. Предложения на КТ „Подкрепа“

 

Приходни мерки.

  1. ЗКПО
    1. Увеличаване на данъка върху дивидентите на 10%, изравняване на подоходните данъци (сега е 5%).
    2. Увеличаване на данъка върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни за ЕС лица на 15% (сега 0%).
    3. Облагане на лихви, авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранни юридически лица на 20% (сега 0%).
    4. Увеличаване на данъка върху хазартните игри на 25% (сега 15%) отпаднало предложение на МФ.
    5. Въвеждане на окончателен данък върху финансови трансфери извън България в размер на 2%.
  2. ЗДДФЛ
    1. Въвеждане на прогресивно облагане със скала на три етажа:
      1. Необлагаем минимум равен на МРЗ
      2. Запазване на ефективната ставка от 10% за средните работни заплати до максималния осигурителен доход;
  • Облагане на доходите над максималния осигурителен доход с по-висока ставка.
  1. ЗМДТ.
    1. Местен данък богатство – облагане на съвкупното имущество на лице над определен праг.
  2. Осигурителна система
    1. Увеличаване на максималния осигурителен доход на 8 500 лв.
    2. Увеличаване на обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст, както и паричното обезщетение за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) – равно на минималната работна заплата.
    3. Увеличаване на размера на еднократната помощ при смърт на осигурено лице с ръста на средния осигурителен доход;
    4. Възстановяване на съотношението 60:40 – работодател/работник при изчисляване на дължимостта на осигурителните вноски.
    5. Разширяване на обхвата на осигурителния доход, като се включат и доходи от капитал.

 

Разходни мерки:

  1. Актуализиране на размера на социалните плащания, съобразно ръста на средната работна заплата/минималната работна заплата.
  2. Актуализиране на размера на изплащаните обезщетения от НОИ, съобразно ръста на средния осигурителен доход, особено плащанията за майчинство и отглеждане на дете.
  3. Увеличение с 15% на разходите за възнаграждения в бюджетния сектор.
  4. Обезпечаване на 0,9% от БВП за висшето образование.
  5. Реформа в сектор здравеопазване, с цел оптимизиране на разходите в системата и гарантиране на достойно заплащане на труда.

 

 

 

 

С УВАЖЕНИЕ:

ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“