Искат до 2-3 седмици да има готов проект на закон, с който да се измени Кодексът на труда и в който да се препише частта, която касае минималната работна заплата.

Но тъй като механизмът трябва да се разработи в подзаконов акт, към момента ние нямаме постигнато съгласие, нито има предложение от Министерството на труда за това какъв да бъде механизмът. И работодателите, и синдикатите са изпратили свои предложения. Нашето становище е, че трябва едновременно да се свършат двете неща, тъй като исторически погледнато сме свидетели на това, че закон се променя, но след това подзаконовите актове се забавят много дълго време. В случая говорим за тежка политическа ситуация, виждаме какво се случва всеки ден. Имаме несигурност какво ще стане след юни, какво ще стане при процедурите по приемане на следващия бюджет. Никой не може да гарантира кое накъде ще тръгне. Затова настояваме всичко да се приеме и одобри от социалните партньори и чак тогава да се бърза и да правят каквито и да било изменения в нормативната уредба.

В текста има 4 параметри и по тях трябва да се постигне съгласие от социалните партньори и държавата. Какви индикатори да сложим и те с каква тежест да участват, за да може правилно да се изчислява минималната работна заплата и оттук нататък да се върви към промяна на законодателството. 

Ако само се смени законът и се сложат просто едни текстове, че това са 4-те елемента от директивата за адекватните минимални работни заплати, по-нататък нещата може и да зациклят и поставят под риск определянето на МРЗ за следващата или следващите години. 

Ако няма приет механизъм, старата формула трябва да продължи да работи.

Има предложения – повече от 4. Очакваме да ги разгледаме едно по едно. Трябва да изчистим индикаторите и тежест на индикатора, който влияе върху ръста на МРЗ. Към момента нямаме постигнато съгласие по нито един индикатор.

Надявам се да се намери балансът. Голямата въпросителна е методологията за измерване на издръжката на живот, която трябва да се обсъди доста добре с участието на НСИ.