Има европейска директива за определяне на адекватна минимална работна заплата, срокът за чието въвеждане в българското законодателство изтича през тази година. По тази тема е абсурдно някога да постигнем съгласие с работодателите. Но това, което ни обединява и едните, и другите е, че в механизма за определяне на минималната работна заплата трябва да има повече възможности за преговори между нас с работодателите. Тук големият проблем е, ние сме доказали, че сме недоговороспособни. Ако ползваме по-съвременни данни, ще получим други числа, различни от това, което правителството е предвидило като минимална работна заплата. Така че има накъде нещата да се поправят.
На мен не ми изглежда оптимисна ситуацията. Първо, аз не знам доколко политиците са в състояние да излъчат стабилно управление. И второ, очертаващата се конфигурация не е в полза на минималната работна заплата.
Размерът на МРЗ за другата година, трябва да определен през септември тази година. А всички помним какво се случи с бюджета за текущата година- беше приет по никое време. На фона на всичко, което се задава, размерът на минималната работна заплата няма да е най-големият проблем. Политическата нестабилност е изключително вредна за държавата – за индустрия, за бизнес, за сигурност, за здравеопазване, за образование, за всичко.
Идеята е изборите да бъдат сведени до противоборство на твърдите ядра, за меките периферии си измислиха всякакви политически проекти, всякакви герои ходят и говорят как ще оправят нещата.
Тогава когато организация като „Подкрепа“, която е огромна и тежка, ще трябва да участва в политиката – това са решения, които се взимат от нейните върховни органи. Не може, когото на някой му е хрумнало да прави нещо, той да тръгва да го прави ей така през главата на цялата организация. Това е абсурдно! И тъй като беше ясно, че организацията трудно би могла да бъде накарана, то е и невъзможно апропо- не мога да накарам хора с решение на Конфедеративен съвет да гласуват за този или за онзи. Тази схема не работи! Макар в нечия глава тя да съществува.
Миньорите са притеснени за работата си. Това са хора, на които децата учат, хора, които са теглили кредит, за да си свършат една или друга работа. Направили са си жизнения план и изведнъж идва някой и им го обърква. Най-големият проблем е, ако това нещо, за което се говори, се случи. Тук не говорим само за непосредствено заетите в ТЕЦ-овете и мините, които са около 13-14 хиляди човека, а говорим и за цялата верига за доставки, по която са над 120 хиляди души.
Цялото интервю на президента на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов в „Денят ON AIR“, може да видите ТУК.
Източник: „Денят ON AIR“
