„Целта, която си поставяме с настоящата конференция, за нас като синдикат на работещите, е изключително важно не само да бъде създаден прозрачен и ясен механизъм за определяне на МРЗ, но и да бъде възприета адекватна методика за нейното актуализиране“. Това заяви Веселин Митов, международен секретар на КТ „Подкрепа“ и вицепрезидент на EZA, по време на откриването на двудневната международна конференция в Централата на синдиката на тема „Транспонирането на Директивата за адекватни минимални заплати в ЕС – ключов фактор за бъдещето на труда: качествена заетост с гарантирано социално осигуряване“.
„Намираме се в интересен, преходен период. Имам предвид евроизборите от 9 юни т.г и всичко, което следва от това. Административно следва нов състав на Европейската комисия, който си отива и друг състав, който се формира в момента и предстои да бъде официализиран до две седмици. От социална и синдикална гледна точка, законодателните инициативи през изтеклите пет години на ЕК частично ни удовлетворяват. Най-важният за нас момент е приетата Директива за адекватните минимални работни заплати. Тази директива дава на европейското синдикално движение историческа възможност за възстановяване и за укрепване на влиянието му чрез подобряване и засилване на колективното договаряне. Намираме се на около четири месеца от крайния срок, който е предвиден за хармонизирането на националните ни законодателства с тази директива. Крайната дата е 15 ноември. След тази дата всички европейски държави ще са законово задължени да защитават и развиват колективното договаряне, особено там, където то покрива под 80% от работещите и където ще се налага да се въвеждат активни национални планове за действие. От това произтича и необходимостта от укрепване и повишаване на капацитета на синдикатите за КТД, премахване на съществуващи пречки за синдикализация и защита от антисиндикални практики, вкл. улеснен достъп на синдикалните лидери до работещите, отпускане на ресурс от страна на ръководствата на предприятията. Всичко това не би могло да се осъществи без другата страна в индустриалните отношения, а именно работодателите, както и тяхното реално желание за ефективно колективно договаряне. Защото това работещите да могат свободно да се организират и договарят справедливо заплащане и справедливи условия на труд, чрез синдикатите, е добре за икономиките, добре за цялото общество и е добре за демокрацията.
Надяваме се конференцията да даде възможност за обмен на практики и позиции между представителните синдикати от седем страни – Франция, Германия, Австрия, Италия, Полша, Румъния и Сърбия. Специален акцент ще бъде поставен на механизмите за актуализиране на МРЗ, както и върху нейното въздействие върху борбата с бедността и социалното изключване. Различията от ЕС могат да бъдат и неговата сила, а адекватните минимални работни заплати – могат да бъдат добър инструмент за ускорено социално сближаване – за тази конвергенция, към която се стремим вече повече от 20 години. За съжаление, в момента успяваме да постигнем конвергенция на цените, но не и конвергенция на доходите и заплатите.
Ние считаме, че приемането на тази директива представлява сериозен социален прогрес и сме сигурни, че той ще бъде съпътстван със съответните предизвикателства, свързани с прилагането на директивата.“
Димитър Манолов, президент на КТ „Подкрепа“: „Когато говорим за минимална работна заплата, ключовата дума е адекватна – как изглежда адекватната МРЗ. В България беше направена една първа стъпка, която е обект на критика, както от нас, така и от страна на работодателите, разбира се – от диаметрално различни гледни точки. В българския закон беше записано, че МРЗ се определя в размер от половината от средната работна заплата за предходната година. Това, което и двете страни не харесваме е, че този запис не ни дава никаква възможност помежду си да направим нещо. Работодателите имат амбицията МРЗ да бъде колкото се може по-малка, нашите амбиции са точно обратните. Но законът не ни е оставил никаква възможност нещо да направим по този въпрос. Българското законодателство не е оставило много сериозни инструменти в ръцете на работниците, с които те да защитават тезата си. Ние знаем, че най-силният работнически инструмент е стачката. Българският закон, който регламентира провеждането на стачки, е поставил поредица от препятствия пред желаещите да организират такива стачки, свеждайки ги до невъзможността за провеждането им в рамките на закона на такива акции.
Следващият голям проблем в България е обхватът и покритието с колективните трудови договори. В България те се сключват на различни нива – на секторно ниво, на ниво предприятия, на ниво общини. Спомням си в края на 90-те години на миналия век, когато за първи път в България въведохме механизма на доказване на представителността на синдикалните и работодателските организации, един от критериите за представителност на синдикатите, беше участието им в колективните трудови договори. По онова време проблемът такъв, какъвто е днес, не стоеше на дневен ред. Но лека полека нещата стигнаха там, където се намираме днес. Следователно, трябва да обърнем особено внимание на системата на колективното трудово договаряне. КТД може да има само там, където има синдикални организации. Отиваме в темата за свободата на сдружаване, която като че ли беше защитена със законов текст през миналата година. Казвам като че ли, защото законът казва, че работодател, който възпрепятства свободата на сдружаване на своите работници и служители, подлежи на наказателна отговорност. Всички ние, които сме синдикалисти, знаем, че това се случва ежедневно, но до момента не ни е известен нито един случай на някого да е потърсена отговорност за такова нещо.“
Смилен Вълов, изпълнителен директор на Агенцията по заетостта: „Един от европейските принципи на социални права казва, че работниците имат право на справедливо възнаграждение, което да осигури достоен стандарт на живот. В тази връзка темата за МРЗ е много актуална и тя трябва да гарантира този достоен стандарт на живот. Транспонирането на директивата е свързано и с преодоляване на значителни предизвикателства, както законодателно, така и свързани с нагласите на бизнеса и хората, които работят срещу минимална заплата. За да се стигне до консенсус е нужн много силен и функциониращ социален диалог и социално партньорство. Не трябва също така да допускаме повишаването на МРЗ да увеличи сивия сектор. Това е основна задача, която ние трябва да предотвратим.“
Зорница Русинова, председател на ИСС: „Цялото законодателство, което принадлежи към Европейския стълб за социални права, е част от един от трите приоритета на Националния ИСС. Ние сме изправени пред доста сериозни предизвикателства не само с оглед на очакванията, които всички ние като европейски граждани имаме от новия ЕП и новата ЕК, но и новият дневен ред, който ще се наложи оттук нататък заради това, че Европа трябва да намери собствения си нов път към по-сериозна конкурентоспособност спрямо останалите икономики. Няма как темата за доходите да не бъде неизмерима част от всичко това. Конференция, като днешната, ще даде възможност да чуем различните гледни точки, да намерим къде са местата, които могат да намерят най-доброто решение.“
Мария Минчева, заместник-председател на БСК: „Темата е важна. Приемането на тази директива беше съпътствано от много противоречиви дискусии. Да се търси единно решение е много трудно, но ние не бягаме от тези дискусии. Когато в България започнахме работа по транспониране на директивата, ние се върнахме доста назад към 90-те години, защото тогава нашето законодателство се трансформира и ние от планова икономика, трябваше да преминем към пазарна икономика. В началото на този процес беше приета една Наредба за договаряне на работната заплата, която не е отменена и до днес. Тя на практика никога не се е прилагала в начина, по който е било предвидено. Тази Наредба предвижда когато се определя МРЗ, това да става по споразумение между работодатели и синдикати. Малко след това е променен Кодексът на труда, където е записано, че МРЗ се определя от МС.
За оставащите четири месеца до края на транспониране на директивата, ние може да постигнем някакви минимални резултати. Ние не сме спрели разговорите със синдикатите. Вървят бавно, но за мен пътят за сближаване на позициите, е в разговорите. Трябва да се търси допирната точка повече, отколкото да се търсят различията, за да вървим към някакво по-добро бъдеще.
Конференцията се организира от КТ „Подкрепа“ и се провежда в рамките на обучителната програма на EZA. В нея участват представители на синдикати от Франция, Германия, Австрия, Италия, Полша, Румъния, Сърбия.
