Цел:

Целта на настоящото анкетно проучване е да даде обратна връзка към компетентните институции за мнението на служителите от социалните услуги/специализираните институции по важни въпроси и предизвикателства, които стоят в основата за постигане на ефикасно предоставяне на социалните услуги. На база на получените резултати и направените изводи могат да се дефинират предложения за нормативни промени в сферата на  услугите. Така получената и обобщена информация може да бъде полезен източник за формулиране на по-нататъшни цели и приоритети, с оглед подобряване на качество на социалните услуги, а също и условията на труд за работещите специалисти от помагащите професии.

 Обхват:

Проучването обхваща периода февруари – март 2020 г. и е проведено по метода на пряката анкета, като е ориентирано изцяло за членове на КТ “Подкрепа“, упражняващи трудова дейност в социални услуги/специализирани институции. За целта бяха разпространени анкетни карти чрез всички регионални секции на организацията.

Предмет:

Анкетната карта се състои от 16 въпроса, формулирани с цел да се получи ясна и обективна оценка на база най-често срещани отговори и преобладаващо мнение на респондентите. Изследването не може да претендира за представителност, но дава ориентировъчна картина за отношението на работещите в социалните услуги към организацията на работата, нивата на удовлетвореност и причините, които най-често се отразяват на качеството на работата и предоставянето на социалните услуги.

Структура на участвалите в проучването, спрямо основните видове услуги е както следва:

40 %  – специализирани институции;

35 %  – социални услуги в общността;

25 % – социални услуги от резидентен тип.

Обобщение на резултатите и препоръки

1.Коя е социалната услугата, в която работите и населеното място, в което тя се намира?

В изследването се включиха общо 419 участника, заети в сектора на социалните услуги, като броят на анкетираните от областните градове е общо 409 респондента, спрямо 10 анкетирани от малки населени места. По-големият брой на участниците от градовете, вероятно се дължи на по-добре изградената синдикална мрежа от структури в големите градове.  

Социалните услуги, в които се проведе изследването включва почти целия наличен спектър от услуги, представени в трите основни групи: специализирани институции, социални услуги от резидентен тип и социални услуги в общността. Най-голям е делът на участвалите от специализираните институции  – 40%, следван от тези в социалните услуги в общността – 35% и най-малък е броят на участвалите от услугите от резидентен тип – 25%.

 Каква е целевата група потребители, с която работите в социалната услуга?

Преобладаващата част (73%) от анкетираните работещи са заети в социални услуги, обслужващи възрастни хора с  увреждания. Почти равен е делът на представителите от услугите, предоставящи грижа за деца с/без увреждания и най-ниско е процентното съотношение на включилите се в анкетата служители от социалните услуги за деца и семейства в риск и услуги за бездомни хора.

 3.Каква е позицията Ви в социалната услуга?

В диаграмата са представени данни за съотношението на участниците в анкетното проучване, разпределени съобразно спецификата на дейностите, които извършват в социалните услуги, а именно общ персонал – 46% от анкетираните, спрямо 54 % представители на висококвалифицирания персонал в социалните услуги.

Почти равният дял на участвалите в анкетното проучване ни дава възможност да се запознаем с мнението на всяко едно звено от услугата и да измерим общата удовлетвореност на персонала от създадените условия на труд, мнението за необходимостта от допълнителен човешки ресурс, както и да изследваме мерките за подобряване предоставянето на социалните услуги.

4. Вашата възраст е?

Възрастовата карта показва висок ръст на заетост (53%) сред работещите в социалните услуги, попадащи в диапазона от 45 до 60 годишна възраст, спрямо сравнително ниската заетост на по-млади хора на възраст до 30 години (7%). Една четвърт от заетите попадат във възрастовата граница от 30 до 45 години, което би могло да се разглежда като положителна тенденция, ако се приеме, че общият дял на трудово активните работници надвишава 80% от общо заетия персонал.

 5.Какви трудности срещате най-често в работата си?

Резултатите от направеното проучване показват, че емоционалното натоварване оказва най-силно влияние върху работата на персонала (77%), следвано от трудности при работата с потребителите (48%). Разглеждайки двата показателя и тяхното проявление може да бъде направен извод, че е налице липса на достатъчна професионална подготовка, какъвто проблем е отчетен от 22% от анкетираните, и показва нуждата от подкрепа за справяне със стреса на работното място. Показателят „Множество несвойствени за длъжността отговорности“ се нарежда не следващо място със стойност от 36% от общият брой анкетирани и е релевантен отговор на въпроса за наличието на достатъчно квалифицирани кадри, който е изследван във въпрос № 8.

 Анализирайки отговорите и отчитайки предоставената възможност за посочване на повече от един показател, бихме могли да  направим заключение, че значителна част от анкетираните работещи в социалните услуги се нуждаят от професионална подкрепа за преодоляване на т. нар. синдром на прегарянето, който е основен проблем, влияещ върху работещите  подкрепящи професии, сред които се нареждат и тези от социалния сектор.

6. Кои трябва да са трите приоритета за предоставянето на компетентни и умели грижи за хората, ползващи социална услуга?

На поставения въпрос анкетираните са представили множество различни предложения, които групирахме в три основни приоритетни области, с цел да се спази принципа на запитването.

След обобщаване на данните най-висок процент от отговорилите (44%) посочват, че приоритет за предоставяне на компетентни грижи e въвеждането на допълнителни стимули за работниците. В тази категория попадат: повишаване на възнагражденията (28%); повишаване стойността на нощния труд (28%); осигуряване на храна на работното място (15%); допълнителен отпуск (11%); транспорт от и до работното място (11%); преминаване на 7-часов работен ден (7%).   

Приоритетното направление, свързано с интегрираната подкрепа за потребителите се нарежда на второ място с 25%, като в него анкетираните са отбелязали: индивидуален подход и положителна нагласа към потребителите (66%); добро медицинско обслужване и рехабилитация (18%); психологическа подкрепа (7%); повишаване на разходния стандарт на услугата (5%) и други (4%).

На трето място анкетираните са посочили мерки, които са относими към екипността в работата и грижата за персонала. Общият дял на посочилите такива  мерки е 24% от общия брой анкетирани. Сред най-честите предложения се включват: обучение и допълнителна квалификация (36%); повече квалифицирани кадри (29%); увеличаване на персонала и наемане на млади специалисти (20%); провеждане на супервизия (11%) и други (4%).

7. Какъв размер на възнаграждение считате, че следва да получавате за работата, която извършвате и какви допълнителни социални придобивки е необходимо да бъдат осигурени от Вашия работодател за да се чувствате удовлетворени?

Данните, който бяха отчетени при отговорите на този и предходния въпрос, сочат относителна неудовлетвореност от актуалното възнаграждение за полагания труд от работещите в сферата на социалните услуги. Като най-удовлетворително възнаграждение представителите на общия персонал посочват това от 1000 лв. (55%), а сред анкетираните представители на специализирания персонал е очаквано то да бъде 1200 лв. (44%). В диапазона от 1200 до 1500 лв. са отчетени очаквания от 5% от общия и 15% от специализирания персонал, а над тази сума процентното съотношение намалява, съответно с 3% за общия и с 5% за специализирания персонал.

Отговорите, свързани с допълнителните стимули за работещите в сектора на услугите са разгледани и посочени в обобщението на въпрос № 6.

8. Услугата, в която работите, разполага ли с достатъчно квалифицирани кадри за работа по предоставяне на подкрепа? (какъв тип специалисти липсват в социалната услуга/ специализираната институция)

Отговорите, които респондентите посочват отчита мнение, което не би могло да се тълкува еднозначно. Данните, съдържащи се в разширението на поставения въпрос за тип специалисти, които липсват в социалните услуги/специализираните институции ни дава отговори, които допълват стойностите и показват реалната картина в сектора. На поставения основен въпрос 35% от запитаните са отговорили, че в услугите няма достатъчно квалифицирани специалисти и са посочили като недостатъчно осигурени: медицински специалисти (18%), психолози (16%), рехабилитатори (9%), социални работници, логопеди, клинични психолози и педагози (13%). Останалите длъжности, които не са представени в достатъчна степен, според запитаните, се числят към общия персонал (санитари – 16%, болногледачи – 5%, трудотерапевти, детегледачи, счетоводители и др. – 23%) Стойностите показват сравнителна пропорционалност, като се отчита недостиг на специализиран персонал с 66% и на общ с 44%, което от своя страна води до извода, че е налице кадрова необезпеченост в социалните услуги, което неминуемо оказва негативно влияние върху качеството на предоставяната грижа.

9. Имате ли работен план с поставени ясни цели и задачи за грижа, при обслужване на потребителите?

Значителна част от запитаните са отговорили положително на въпроса (81%), като почти изравнени са показателите на отговорилите отрицателно (12%) и тези, които не са изразили мнение (7%). Поради липсата на уточняващ въпрос не би могло да се направи категорично заключение за причините, поради които част от анкетираните са отговорили отрицателно. Допустими са възможностите за липса на работен план, както и вероятност за липса на основни характеристики на изпълнението, което би могло да определя плана като неясен и формален.

 10. Услугата, в която работите прилага ли насочваща методика за работа с потребителите?

Резултатите от отговорите по този въпрос са аналогични на представените по въпрос № 9, който разгледа специфичните изисквания за длъжността в конкретно звено.  Всяка длъжност принципно предопределя изискванията към работния план, който следва да се допълни със специфични и конкретни задължения, произтичащи от сферата и характера на работата.

Изхождайки от разпоредбите на действащата нормативна уредба, която регламентира предоставянето на социални услуги, чрез дефинирането на критерии и стандарти със задължителен характер, високият процент, с който запитаните са отговорили положително (84%), показва познаване за основни норми и предполага тяхното съблюдаване при работата с потребителите.

11. По кои компетенции смятате, че трябва да бъде подпомогнато развитието на специалистите в социалните услуги/специализираните институции.

Представените данни показват сравнително еднакъв процентен резултат. Незначителната разлика в стойностите, свързани с повишаване на уменията за екипност и споделяне на опита (23%), спрямо останалите два показателя, пряко обвързани с изпълнение на задълженията на работещите в социалните услуги „Умения и нагласи за самооценка на собствените качества и дефицити“ (19%) и „Знание на етичните правила и стандарти в професията“ (18%) могат да послужат за ориентир, от гледна точка въвеждането на мерки за подкрепа, свързани с подобряване на организацията на работата, чрез изработване на стандартизирани подходи за работа, заимствани от утвърдени добри практики.

По отношение не другите два показателя, които също са в близки граници, съответно „Познаване на нормативната уредба. Знания за същността, формата и обхвата на социалните услуги“ (18%) и „Нагласи за позитивно общуване в работата с клиенти и умения за работа с „трудни“ клиенти“ (21%) и предвид отчетените високи стойности на затруднения и емоционално натоварване, биха могли да се предвидят подходящи форми за дистанционна подкрепа и провеждане на регулярни супервизии за справяне със стреса на работното място.

12. Организацията, за която работите прилага ли мерки за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, включени в интегрирана политика за превенция, обхващаща организация на работата, внедрени технологии и ергономично оборудване на работните места за всички участници в трудовата дейност?

Почти половината от запитаните (46%) са отговорили положително на поставени въпрос, а 11% са отбелязали, че не се прилагат мерки за осигуряване на безопасни условия на труд. Значителен е и броят на анкетираните, които не са посочили конкретен отговор на основния въпрос, но са отбелязали мнението си в пояснителните въпроси.

Данните, представени в диаграмата сочат незадоволителни и притеснителни стойности от гледна точка осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд, което е съществен рисков фактор за социалния сектор и работещите в него.

13. Какви са основните недостатъци, които има сега действащата система на социални услуги?

Отговорите, които дават респондентите на този въпрос потвърждават и обобщават в значително степен направените по предходните въпроси заключения и извеждат основните недостатъци в сектора на социалните услуги, като на първо място се сочи липсата на финансов ресурс за обезпечаване на всички дейности в услугата и осигуряване на възнаграждение за персонала, отчитайки неговата специфика (52%). На второ място анкетираните са посочили текучеството на квалифицирани  и опитни кадри, което е в пряка връзка с ниските нива на заплащане в сектора (46%). На трето и четвърто място, с незначителна процентна разлика, се нареждат малобройния персонал (34%) и липсата на достатъчно подготвени специалисти (33%). Недоброто управление и липсата на ясни критерии и стандарти за предоставяне на социалните услуги се подреждат на следващо място, съответно с 31% и 23%.

Така представените данни съвсем резонно намират своето отражение и в отговорът на въпроса  „Считате ли, че е необходима нова визия за развитие на социалните услуги?“, където делът на отговорилите утвърдително е 85%.

Изследвайки мнението на сектора, анкетираните бяха приканени да направят свои предложения, чрез които те считат, че системата на социалните услуги би могла да се подобри цялостно. Представените предложения в значителна степен преповтарят установеното с проведената анкета, което от своя страна би могло да се приеме за препотвърждение на необходимостта от промяна.

Предвид изнесените от анкетното проучване данни и с оглед формулиране на конкретни действия за подобряване качество на социалните услуги, в това число и условията на труд за работещите специалисти от помагащите професии, биха могли да се отправят следните препоръки:

1. Да се предвиди разработването на минимални национални стандарти за всеки вид социална услуга, в които ясно, точно и пълно да бъдат дефинирани процесите и резултатите от индивидуалната работа на всеки специалист и условията за нейното извършване. При създаване на стандартите да се предвиди използването на модел за описание, измерване и оценяване на качеството на предоставените дейности за подкрепа, включващ критерий и индикатори (показател) за качество, които да са обвързани с постигането на резултат.
2. Да се предвиди точно дефиниране на видовете социалните услуги и на очакванията за качество, с цел защита на потребителите, предвид все по-голямото търсене на разнообразни форми на подкрепа.
3. Ясно определение за качеството на услугите, чрез което да могат да се идентифицират уменията на работещите, потребността им от допълнителна квалификация и подобряване на работната среда.
4. Ясното дефиниране на социалните услуги, с оглед разработване на нови финансови стандарти, съдържащи стойностни параметри за осигуряване на добра грижа и подобряване условията на труд.
5. Създаване на национална комисия за стандартизация на социалните услуги, която да има водеща роля при развитието на системата за оценяване на качеството. Стандартите да подлежат на периодично преразглеждане с цел включване на нови подходи в работата и утвърждаване на добри практики, включително и чрез консултации и подлагане на критична оценка от страна на професионалната общност.
6. Необходимост от сериозно инвестиране в човешкия капитал, чрез разработване от МТСП, съвместно със Синдикатите на нови регулаторни рамки и форми на социална защита на работещите в сферата на социалните услуги, за:
   • осигуряване на пълно спазване на принципите за приемливи условия на труд в сектора, адаптирани към спецификите на работа с различните целеви групи (лица с психични разстройства, умствена изостаналост, лица с тежки физически увреждания, семейства и деца в риск и др.);
   • недискриминация;
   • социална закрила (въвеждане на намалено работно време и допълнителен платен годишен отпуск на работещите, по-висока категория труд, възможност за защита при  работа при специфичниусловия и рискове);
   • защита на здравето и безопасността;
   • социален диалог, за приемливи възнаграждения и по-специално, равностойно заплащане за равностоен труд, полаган от специалисти в сферите на соц. услуги, здравеопазването и образованието (медицински сестри, рехабилитатори, кинезитерапевти, педагози, възпитатели, психолози, логопеди и др.)

Вижте презентацията ТУК