Писмо на генералния секретар на ЕКП Джон Монкс до държавните глави и председателите на правителства
Пиша ви от името на Европейската конфедерация на профсъюзите, за да ви предупредим за строгите ограничителни режими и програми, които в момента се прилагат в по-голяма или по-малка степен в повечето страни от Европейския съюз и които са резултат от силен натиск на пазара.
Нашето мнение е, че тази паника, предизвикана от натиска на пазара, ще попречи на все още стартиращото и несигурно възстановяване и ще предизвика сериозен риск от общоевропейска рецесия. Подобна политика на икономии и драстични съкращения бе прилагана и от президента Хувър и неговите европейски привърженици през 1931 г., а резултатът от нея бяха катастрофалните последици, за които всички сме чували.
Ние питаме: откъде ще дойде бъдещият растеж на Европа? По принцип не всички държави имат възможност да разчитат на своя износ. Именно, за да се стимулира европейският растеж, е нужно Планът за възстановяване на ЕС да инвестира един процент от БВП в индустриалните политики и изследвания, целящи постигане на една „по-зелена“ икономика.
Нужни са ни нови източници на финансиране, например данъкът за облагане на финансови транзакции (или т.нар. „данък на Робин Худ“), които да осигурят значително количесто нови средства и едновременно с това ние трябва да овладеем намаляването на националните дефицити за по-дълъг и по-реалистичен период от време. Това би следвало да включва осигуряване на реална финансова помощ за затруднените страни-членки, а не безсмислено изразходване на средства за поддържане на нереалистични нива на лихвените проценти и безсмислено приложение на прекалено строга икономическа дисциплина.
За момента кризата бе овладяна от страните-членки чрез политика, понижаваща търсенето, а именно – намаляване на заплати, работни места и пенсии. Да се очаква Европа сама да отбележи растеж и да избегне социална дезорганизация в тежките условия на криза е глупаво и безрасъдно, и ние искрено се надяваме, че на предстоящата Среща на върха на ЕС ще подкрепите стратегиите, стимулиращи растежа и развитието, а не само стратегиите за изход от кризата и за справяне с дълговете.