По отношение на работата от разстояние, дадохме положително становище. Нещо повече, от 2020 г., когато беше пандемията от Ковид, нашето становище беше, че трябва да се осигури такава възможност за държавната администрация, а съответно да стане и привлекателно място за работа за по-младото поколение. По отношение на текстовете за интегритет, по скоро негативна е нашата оценка. Аргументът за толкова бързо приемане на тези промени в закона, са някакви пари в Плана за възстановяване и устойчивост. Категорично това не може да бъде аргумент, с който да се правят кардинални промени в законодателството.

Не е ясно по какъв начин ще се извършват и какво ще е съдържанието на тестовете за интегритет на държавните служители. Ясно е, че това ще бъде възложено на Института за публична администрация, който ще трябва да организира провеждането на тези тестове. Като трябва да обърнем внимание, че в него към момента работят 28 души, които ще се налага да организират и провеждат тестовете на десетки хиляди, тъй като обхватът на въпросните длъжности, които са с висок риск е твърде голям. Трябва да се обърне внимание, че в това влизат и всички работници и служители в държавната администрация, които имат контролни функции. Друг интересен момент от проекта на закон за изменение на закона за държавния служител е, че всички, които вече са назначени няма да преминават такъв тест, както и всички, които в момента са в конкурсна процедура и ще бъдат назначени, както и тези, които предстои да бъдат назначени до 1 декември, защото законът ще влезе в сила и текстовете ще влязат в сила от 1 декември. Това създава сериозен елемент на дискриминация по отношение на еднаква категория работници и служители, постъпили обаче по различно време, а и практически, ако целта на тези текстове е да предотвратят корупционния риск, то по какъв начин изключваме този риск към вече назначените служители на тези позиции.

Корупцията никога не започва от ниските нива. Корупцията винаги започва от високите нива. И в тази връзка се чудя по какъв начин депутатите, министрите, зам.-министрите, началниците на кабинетите, които биха могли да упражнят определен натиск върху конкретни служители в държавната администрация, също ще докажат своята неподатливост към корупция и защо те също няма да преминат към своя тест.

Другото притеснително нещо е тези промени да не се превърнат в инструмент, в бухалка срещу неудобните държавни служители, тъй като има негативен опит и със сега действащата Наредба за служителите в държавната администрация. Там има оценки, на база на които може да се получи увеличение на работната заплата, но ако получиш лоша оценка, която не е обоснована на никакви критерии, могат да те уволнят от работа. Практиката показва, че тази наредба се използва именно като инструмент за натиск.

От САС „Подкрепа“ не сме против това да се въвеждат подобни текстове в държавната администрация, напротив – самите работници и служители го оценяват като позитивна мярка, но стига тя да е направена по начин, по който да работи ефективно и да не се използва като инструмент за натиск, както и да се елеминира всякакъв субективизъм. А с така предложените текстове не е така.

Единственото, което може да се направи е президентът да наложи вето и да го върне за преразглеждане. Но ние ще се въздържим от такъв апел към момента, с оглед на това, че промените, касаещи дистанционната работа вървят успоредно с останалите текстове. Но в следващите няколко месеца, и в периода, в който започне да се прилага тази част от закона ние ще следим стриктно изпълнението му и ще търсим възможност да покажем слабите страни на закона, и да настояваме той да бъде променен, ако това се наложи.

В работната група за МРЗ участваха представители на КТ „Подкрепа“, аз не съм била част от тези разговори.  Това, което мога да кажа е, че беше изключително негативно замразяването на текста, който беше валиден до момента, касаещ МРЗ. Това даде възможност на работодателите да бъдат в привилегирована преговорна позиция, и всъщност всяка заплата минимална оттук насетне, която по новия механизъм сочи, че ще бъде по-ниска от тази, която показва, че трябва да бъде по стария механизъм, би била в ущърб на работещите. България трайно е на дъното по заплащане на труда в ЕС, и докато работодателите продължават да обясняват колко високи са заплатите в България и как ние живеем богато и охолно, няма да има никаква промяна в положителен аспект. Заплатите трябва да растат с много по-високи темпове от настоящите. Опасявам се, че новата минимална работна заплата ще бъде доста по-ниска и в ущърб на работещите. Трябва да има единна национална минимална работна заплата за страната, след което може да се договарят по-високи размери над минимума.

Цялото интервю на Кремена Атанасова може да чуете ТУК.

Източник: БНР, Бургас