ДО:
Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

АКАД. НИКОЛАЙ ДЕНКОВ
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ НА Р БЪЛГАРИЯ
 

УВАЖАЕМИ Г-Н ЖЕЛЯЗКОВ,

УВАЖАЕМИ АКАД. ДЕНКОВ,

Във връзка с внесения в Народното събрание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за публичните предприятия от народния представител Димитър Найденов и група народни представители изразяваме следното

СТАНОВИЩЕ:

КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения законопроект по същество, защото противоречи на действащите международни актове, конвенции на МОТ, директиви на ЕС, местната нормативна уредба и заявените политики за разширяване на социалния диалог и не е обсъждан в НСТС, въпреки че пряко засяга правата на работещите.

По предложения §1 КТ „Подкрепа“ не подкрепя текста. Текстът следва да бъде преработен и допълнен, като се гарантира запазване на работното място на работника или служителя при завършване на съответния мандат. Целта е запазване на професионалния капацитет в предприятието, като се има предвид, че мандатът на управителните и контролните органи е обикновено тригодишен.

Мотиви:

Текстът императивно забранява в управлението на дружествата да участват хора, които са в трудово-правни отношения с предприятието или с негови дъщерни дружества. На практика лицата, които биха били назначени и които имат кариера, и професионален опит в самите дружества следва да прекратят трудовите си договори, без да се запазва работно им място.

Незапазването на работното място вероятно ще доведе до загуба на професионален капацитет в предприятието, след приключване на мандата. Поради точно тази причина предлагаме да се създаде текст, запазващ предишното работно място по аналогия с правоотношенията на  народните представители, държавните служители, общински съветници и други лица.

КТ „ Подкрепа“ е категорично против предложеното изменение, защото създава неяснота относно бъдещето на работника или служителя и така може да възпрепятства точно хората с качества и професионален опит да желаят да участват в управлението на публичните дружества.

Надяваме се, че целта на законодателя е да постигне максимално добро управление на публичните дружества, съответно печалби, като използва качествата на хората и ги задържа в предприятието.

Предложеното допълнение на чл.20, ал.1 с нова т.13 може да доведе до загуба на качествени кадри, представлява прекъсване линията на кариерата на работещите в дружеството, приемствеността и фактически законово ще създава условия да спира хора със значителен професионален опит да участват в управлението на съответното дружество.

По предложения §2 КТ „Подкрепа“ не подкрепя текста.

Мотиви:

КТ „Подкрепа“ е категорично против суспендирането на правата на синдикатите да договарят с работодателя условия при пенсиониране, социални придобивки, размер на възнагражденията, отпуски и други. Този проект противоречи на всички международни актове, конвенции на МОТ и директиви на ЕС, регламентиращи колективното трудово договаряне. С предложеното изменение се премахват права, както на работещите, така и на синдикалните организации, което ще доведе до създаване на допълнителни конфликтни точки, които едва ли са нужни някому, особено когато Европа е залята от протести и стачки на работещите, вместо да се търси разширение на колективното трудово договаряне.

Проектотекстът изцяло противоречи и на духа на Кодекса на труда за социалното партньорство и диалог, ограничават се правата на лицата и предметът на колективното трудово договаряне. Игнорира се участието на синдикалните организации в процеса на постигане на по-добри условия на труд, възнаграждения и обезщетения.

Не приемаме и мотивите на вносителите, че предлаганата горна граница се налага поради сключвани „спорни“ колективни или индивидуални трудови договори. При наличието на спор между страните компетентен орган е единствено българския съд и не би следвало да води до иницииране на промени на законово ниво.

Пазарът и практиката предопределят договореното с КТД. Размерът на социалните придобивки и обезщетенията са в пряка зависимост от финансовите възможности на предприятието. Договорените права на работниците и служителите с КТД създават условия за повишаване на привлекателността на предприятието от страна на търсещите работа и възможност за набиране на високопрофесионален персонал.

Не на последно място, предложението не е подкрепено с доказателства и данни относно „спорните“ колективните и индивидуални трудови договори и оставя впечатлението за неяснота относно фактическата цел на законопроекта и връзката му с действителността, нормативна уредба и трайно установените обществени отношения.

Текстове от Кодекса на труда, регламентиращи правоотношенията работодател и синдикат:

• чл.2а и чл.3;

„Чл. 2а. (Нов – ДВ, бр. 107 от 2020 г.) (1) Държавата насърчава социалния диалог и двустранното сътрудничество между синдикалните организации и организациите на работодателите по въпросите, определени в чл. 2.

(2) Представителните организации на работниците и служителите и на работодателите на национално равнище полагат усилия за развитие на социалния диалог и сътрудничеството, които да допринасят за:

1. укрепване на взаимното доверие;
2. взаимно зачитане на интересите;
3. утвърждаване на колективното трудово договаряне;
4. повишаване информираността на работниците и служителите;
5. мотивацията на работниците и служителите за активно участие в работния процес;
6. развитие и утвърждаване на корпоративната социална отговорност.

Тристранно сътрудничество

Чл. 3. (Изм. – ДВ, бр. 100 от 1992 г., изм. и доп., бр. 2 от 1996 г., изм., бр. 25 от 2001 г.) (1) (Доп. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Държавата осъществява регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище в сътрудничество и след консултации с представителните организации на работниците и служителите и на работодателите. Обхватът на въпросите на жизненото равнище, предмет на консултации, се определя с акт на Министерския съвет по предложение на Националния съвет за тристранно сътрудничество.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Сътрудничеството и консултациите задължително се осъществяват при приемането на нормативни актове по отношенията и въпросите, посочени в ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) По въпроси в обхвата на ал. 1 могат да се сключват споразумения между представителните организации на работниците и служителите и работодателите за приемане на нормативни актове, когато:

1. споразумението е сключено по тяхно искане след преценка на държавата;
2. държавата е предложила сключване на споразумението.

(4) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) Изпълнението на споразуменията по ал. 3 се осъществява от държавата.“

• чл.7в, ал.4;

„(4) С колективен трудов договор или с отделно споразумение с работодателя може да се предвиди, че представителите на работниците и служителите, когато това е необходимо с оглед задълженията им, могат да ползват право на намалена продължителност на работното време, допълнителен отпуск и други.“

• чл.50;

„Чл. 50. (1) С колективния трудов договор се уреждат въпроси на трудовите и осигурителните отношения на работниците и служителите, които не са уредени с повелителни разпоредби на закона.“

(2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2001 г.) Колективният трудов договор не може да съдържа клаузи, които са по-неблагоприятни за работниците и служителите от установените в закона или в колективен трудов договор, с който работодателят е обвързан.“

• Чл.228, ал. във връзка с чл.222

„чл.228 (2) Размерите на обезщетенията по чл. 215, 218, 222 и 225 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери.“

 По предложените Преходни и заключителни разпоредби, особено §4 КТ „Подкрепа“ не подкрепя текстовете.

Мотиви:

Принцип в правото е, че при изменение на закони – заварено положение, се прилага по-благоприятният за засегнатите лица режим.

В случая, предложеното в §4 премахване на вече договорени с КТД права на работниците и служителите с влизането на този закон в сила е рязко погазване на принципите на правото, значително умишлено увреждане на правата на наетите на трудови правоотношения лица и ярък пример на несъобразяване на договореното между синдикат и работодател. Намесата в тези обществени отношения с отрицателен знак е непренебрежим за синдикатите опит за ограничаване на правата на работещите с всички произтичащи от това действия.

С УВАЖЕНИЕ:
ИНЖ. ДИМИТЪР МАНОЛОВ
ПРЕЗИДЕНТ НА КТ „ПОДКРЕПА“