„Целите на търговските споразумения днес са съвсем различни от времето след Втората световна война. Търговските тарифи  в целия свят вече са ниски. Фокусът е изместен към „нетарифните бариери“, а  за корпоративните интереси най-важната от тях са държавните регулации. Огромни мултинационални корпорации се оплакват, че противоречиви наредби оскъпяват бизнеса. Но повечето от  наредбите, дори да са несъвършени, имат една цел: да защитят работниците, потребителите, икономиката и околната среда.

Нещо повече – тези разпоредби често са въведени от страна на правителствата, в отговор на демократичните искания на гражданите. Новите търговски споразумения евфемистично твърдят, че целта е просто хармонизация на регулаторните методи. Невинно звучащ израз, който предполага единствено насърчаване на ефективността. Бихме могли, разбира се, да постигнем регулаторна хармонизация чрез укрепване на законовите норми към най-високите стандарти. Но когато корпорации призовават за хармонизация, това, което следва да разбираме, е че сме в процес на състезание към дъното.“

Джоузеф Стиглиц, Нобелов лауреат по икономика,

 The New York Times

 УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

 Като част от социалните партньори и един от национално представителните синдикати в страната, КТ „Подкрепа“ от 2015 г. настоява да има възможност да участва в изготвянето на националната позиция при оформянето на търговски и икономически споразумения, страна по които е Европейския съюз. Икономическите споразумения имат трудови и социални аспекти, които традиционно се подценяват, а в глобализиран свят те имат преки и косвени въздействия върху условията на труд, колективното договаряне, заплащането на работниците и служителите. Неслучайно настоящото становище започва с цитат от Нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц.

Напомняме, че Европейската конфедерация на профсъюзите не само подкрепяше, но и участваше в гражданските протести срещу двете всеобхватни споразумения на ЕС – с Канада и със САЩ.

Генералният секретар на ЕКП Лука Византини на протест срещу ТПТИ и СЕТА[1]

ЕКП работи съвместно с Канадския конгрес на труда (CLC). Двете основни организации на работещите в ЕС и Канада се обръщаха многократно към преговарящите от двете страни на Атлантика с настояване да не създават възможност за подкопаване на работническите права. За съжаление, техният глас не беше чут. Всеобхватното икономическо и търговско споразумение беше публикувано с изричната забрана за каквито и да е промени по текста. Синдикатите, а и европейските депутати, нямаха възможност да участват при съставянето на споразумението. Въпреки категоричната позиция от страна на ЕК, че текстът не може да бъде редактиран, все пак редакция имаше. Но не и в посока на подобряване и гарантиране на работническите права.

При влизането в сила на СЕТА, преди договорът да бъде ратифициран от държавите членки, основните преговарящи обещаха, че след една година действието и ефектите от споразумението ще бъдат разгледани и, ако се налага, ще се направят промени. Две години по-късно такава равносметка все още не е направена. ЕКП и CLC продължават да призовават европейските и канадските управляващи да защитят правата на работниците, така както гарантират правата на инвеститорите.[2]

След месеци настояване от страна на КТ „Подкрепа“ за национална позиция по темата, получихме неофициалното становище на Министерство на икономиката, което прилагаме към настоящия документ. От въпросното становище е видимо, че експертите на министерството знаят какви са опасностите, които са заложени в СЕТА. Ще цитираме някои от тях:

• „Преговорите се водят на основата на негативни списъци. …нов момент в начина на записване на либерализацията на търговията с услуги за ЕС… предоставят по-големи възможности за гарантиране на автономната либерализация.“ – накратко, ако конкретна обществена услуга не е включена в негативните списъци, то тя може да бъде приватизирана.
• „Ratchet клауза – според нея, веднъж предприета либерализация от дадена държава, след това не може да бъдат въвеждани нови ограничения.“ – подчертаването е на авторите, с което те поставят акцент върху невъзможността вече приватизиран сектор да бъде върнат в обществени ръце. В становището се подчертава, че настояването за включване на ratchet клауза е било основна причина ЕС да се въздържа да въведе негативни, вместо типичните за Съюза, позитивни списъци.
• Сред секторите, които ще бъдат обект на тази скандална клауза са: пощенските услуги, морският транспорт, енергетиката и минната дейност.

На национално ниво КТ „Подкрепа“ инициира и участва в оформянето на становище на Икономическия и социален съвет на Република България. Макар при съгласуването с работодателските организации част от икономическата фактология да беше премахната, становището е в достатъчна степен критично и ние настояваме народните представители да се запознаят с него, преди да вземат решение дали да ратифицират това спорно споразумение.

Основни съображения и факти за СЕТА:

• Чисто търговската част от Споразумението е с ограничено значение, тъй като митническите тарифи на развитите страни бяха свалени радикално още през 90-те години.

• Наднационални арбитражи ISDS – съществуват редица примери, в които търговски споразумения с включен наднационален трибунал препятстват работата на синдикатите, сдружаването на работниците и служителите, организирането на стачни и други профсъюзни дейности.

Арбитражите имат въздействие върху всяка област от обществения живот. Модифицирането на механизма в СЕТА не премахва възможността за съдене на държави, когато са засегнати легитимни очаквания за печалби на инвеститорите! Наднационалните съдилища са и механизъм за т.нар. „регулаторно охлаждане“ – под заплаха от санкции в размер на стотици милиони, понякога милиарди, долари, държавите се въздържат да приемат закони и други нормативни актове.

Дисбалансите в енергийната система, нарасналата задлъжнялост на Националната електрическа компания и  увеличението на цените на електроенергията доведоха до създаване на временна анкетна комисия към Народното събрание  за  проверка  на  състоянието  на  енергетиката  в  Република  България  към  31  януари  2015  г.  Изводите  на  комисията,  в  която  има  представители  на  всички  парламентарно представени партии, са еднозначни – основните тежести са резултат от дългосрочните договори за изкупуване на енергия и високите преференциални цени на два ТЕЦ-а,  американска  собственост,  и  на  ВЕИ  производителите.

Публикувани   са   части   от   договорите   с   ТЕЦ-овете:  „„Защита   на   първоначалната   инвестиция“,   ако   след   отправната  дата  по  договора  настъпи  промяна  в  законодателството,  която  да  доведе  до  нови  разходи,  то  се  коригират  цените  за  енергия,  за  разполагаемост  и  за  допълнителни  услуги,  така  че  да  се  реализира  същата  печалба  след  облагане  с  данъци,  каквато  би  била  реализирана,   ако   не   бяха   налице   допълнителните   разходи.“ Поради  тази  причина,  предвидените  5%  отчисления  от  производителите на електроенергия във фонд за гарантиране  устойчивостта  на  енергийната  система  ще  бъдат  внасяни от всички други предприятия, дори от държавната АЕЦ, която продава електричество на минимална цена, но не  и  от  т.нар.  американски  ТЕЦ-ове.  Които  са  причина  за  дисбалансите.

В България имаме много болезнен пример за това – двата големи „американски“ ТЕЦ-а.[3] Нееднократно и синдикати, и работодатели сме настоявали тези договори да бъдат прекратени. Имаше и протести с такива искания. Но правителството не изхвърля ненужните на страната ни „инвеститори“, защото в договорите има клауза за наднационален арбитраж, където България би била санкционирана с огромни глоби, когато същите „инвеститори“ заведат дела срещу страната. Затова продължаваме десетилетия да плащаме ненужни разходи и високи цени за електроенергия.

• Реално защитата на труда в CETA е слаба. Глава 23 „Търговия и труд“ е пълна с добри намерения, като например: „никоя от страните не може да се въздържа от ефективното прилагане на своето трудово право и стандарти… за да насърчава търговията или инвестициите“ (чл. 23.4.3). Но в СЕТА няма предвидени наказания, ако европейски държави, Канада или компании, действащи там, нарушат подобна разпоредба. За разлика от други части от текста – например, за правата на чуждестранните инвеститори – трудовите правила не могат да бъдат наложени чрез търговски санкции или финансови стимули (чл. 23.10 и 23.11.1). Нарушение на трудовите права в CETA ще доведе само до необвързващ процес на дискусии и препоръки. Европейските и канадските профсъюзи предложиха протокол29 – да направят правилата за труда в CETA ефективни. Темата е важна за тях заради страховете им, че CETA ще застраши трудовите стандарти (и работодателите ще могат по-лесно да преместват капитала към места, където стандартите са ниски или се прилагат хлабаво). Предишният опит с неприлаганите трудови раздели на съществуващите търговски споразумение на ЕС (като тези с Колумбия или с Южна Корея) показа, че Европейската комисия не предприе действия дори когато имаше нечувани нарушения, документирани от синдикатите.[4] За обществото – доклади и семинари, за корпорациите – стотици милиони долари компенсации.

• Регламентиране на минимални трудови стандарти може да се тълкува като пречка пред формиране на по-високи печалби за мултинационални компании.

• Контрол на качеството и информиране на потребителите – по общо правило досега се прилага контрол на над 20% от партидите месо, по силата на договора между ЕС и Канада вече ще се проверяват едва 10% от тях.

• Значим ръст на заведените срещу държави дела от страна на инвеститори, тъй като мултинационалните компании получават все по-големи права и възможности да извиват ръце на правителтва. Докато през 2000 г. заведените дела са 13, през изминалата 2019 г. вече са 31. А общият им брой е 983! Често те струват милиарди долари.
  България до момента е съдена по 10 такива дела! Икономически слабите държави са най-честата жертва на мултинационалите.

Съмнителни ползи от СЕТА:

• Всички прогнози за ефекта от ВИТС, които ЕК съобщава, са направени на базата на търговската част от споразумението. Те не обхващат ефектите от трудните за предсказване потоци от инвестиции. На базата на прогноза[5], поръчана от ЕК, бе оповестено, че БВП на ЕС ще нарасне с до 11,6 милиарда евро (0,08% ръст) на седмата година от подписване на евентуален договор за свободна търговия с Канада[6]. В друг, поръчан от ЕК анализ[7], се прогнозира ръст от 0,02-0,03% на БВП и на заплатите.
• Очаква се износът на ЕС за Канада да се увеличи с 24.3%. Графикът на ВИТС предвижда за седем години почти всички мита да отпаднат. Така европейският бизнес ще спести от мита 470 млн. евро годишно (1,6-2,1% редукция на ефективното обмитяване), а държавните бюджети на ЕС ще изгубят 158 млн. евро от мита върху канадски стоки[8].

• Официални очаквания на ЕК за ръст на БВП 0,02%-0,08% показват трудностите да се прогнозира конкретен икономически ефект от споразумението на фона на флуктуациите в глобалната икономика и далеч по-големия обмен с трети страни. Други, непоръчани от ЕК прогнозни модели, допълнително вземат предвид и динамични фактори като отклоняването на търговски потоци вътре в ЕС и промяната в безработицата. Те показват не увеличение, а намаление на националния доход в ЕС с 0,49%, на работните места с 200 хиляди и на доходите (между 316 и 1331 евро годишно за отделните държави членки).[9]

• При средна месечна заплата в България за декември 2017 г. в размер на 1123 лв., увеличението при различните сценарии на ЕК след седем години ще бъде между 0,11 лв. и 0,90 лв.

• Докато най-оптимистичните експертни оценки сочат евентуален ръст на достойните работни места в ЕС с 0,018% за 10-годишен период от пълното прилагане на СЕТА, то други анализи прогнозират загуба на 204 000 работни места.

Резултатите от прилагането на СЕТА до момента не потвърждават оптимистичните очаквания, с които спорезумението ни беше промотирано. През 2019 г. изнесените от България към Канада стоки съставляват едва 0,3% от целия български износ. Най-добрата година за икономическите ни връзки с отвъдокеанската държава е 2000 г., когато износът ни към нея формира цели 0,67% – това е повече от два пъти повече и то без никакви всеобхватни споразумения. Очакванията за увеличени пътувания към Канада също не се оправдаха. Визите отпаднаха, доколко реално са отпаднали е друг въпрос, от декември 2017 г. През 2019 г., по данни на НСИ до месец ноември, 7014 български граждани са посетили северноамериканската държава. Но за последните 11 години най-голям брой наши сънародници са посетили Канада през 2015 г. – 8137. Без споразумение.

УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,

Очевидно е, че значими икономически ефекти в полза на нашата държава няма. СЕТА по никакъв начин не може да се приема за „споразумение-модел“ на бъдещите търговски взаимоотношения, които трябва да следва Европейския съюз. То е в ущърб не само на работниците от ЕС и Канада, но и в ущърб на малкия и среден национален бизнес.

Поради всичко изброено, КТ „Подкрепа“ призовава българските депутати да не ратифицират Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между Канада, от една страна, и Европейския съюз и неговите държави членки, от друга страна. Не на последно място причина за задължителното отваряне на вече затворените текстове на СЕТА е и излизането на Великобритания от ЕС. Новата конфигурация променя генерално прогнозите, направени в хода на преговорите, които и без това не са икономически значими за европейските народи. Едно модерно, социално и екологично отговорно споразумение, каквото СЕТА не е, ще има подкрепата на синдикати, работодателски организации, граждански среди. 

[1] https://www.etuc.org/en/pressrelease/eu-has-break-out-cycle-failure

[2] https://www.etuc.org/en/pressrelease/canadian-and-european-trade-unions-eu-breaking-promises-ceta

[3] Временна анкетна комисия за проверка на състоянието на енергетиката в Република България към 31 януари 2015 г., документи http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2396/documents

[4] https://strongerunions.org/2015/11/24/koreas-broken-promises-sound-alarm-over-oecd-membership-trade-agreements/

[5] Assessing the costs and benefits of a closer EU-Canada economic partnership http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2008/october/tradoc_141032.pdf

[6] http://europa.eu/rapid/press-release_MEMO-13-573_en.htm

[7] A Trade SIA Relating to the Negotiation of a Comprehensive Economic and Trade Agreement (CETA) Between the EU and Canada http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2011/september/tradoc_148201.pdf

[8] CETA – Обобщение на финалните резултати от преговорите http://trade.ec.europa.eu/doclib/docs/2014/december/tradoc_152982.pdf Оценка на база данни от 2009-2011 г.

[9] http://www.ase.tufts.edu/gdae/policy_research/CETA_simulations.html