Автор: Vasco Pedrina

Vasco Pedrina е Национален Секретар на Швейцарската Конфедерация Unia, а също и вице-президент на Глобалната Федерация на демократичните и свободни синдикати в сферата на строителството, дървообработващата промишленост, горското стопанство и свързаните с тях индустрии (Building and Wood Workers International – BWI). Той представлява и Швейцарската Конфедерация на профсъюзите (SGB / USS) в Изпълнителния комитет на ЕКП.

Синдикалната демокрация и активното участие на редовите членове са двете страни на една и съща монета, както на национално, така и на международно равнище. От историческа гледна точка, синдикатите са изградени и ръководени почти изключително и само от работници, които са посветили цялото си свободно време, за да защитават каузата на синдиката. Заедно с нарастването членския им състав и развитието на икономическата им сила, синдикатите разработват свои административни и технически структури, чиято дейност все повече бива осигурявана от синдикални служители на пълно работно време. В крайна сметка, тази организационна трансформация често води до създаване на бюрокрация и отслабване на участието на редови членове и на демокрацията в рамките на синдиката. Тази трансформация се характеризира с все по-голям брой делегирани задачи от синдикалните активисти към синдикални служители на пълен работен ден, с промяна в синдикалната дейност в посока синдикални офиси и последващо отслабено синдикално присъствие на работното място.
От синдикализъм в период на процъфтяваща икономика към синдикализъм в тежки времена
По време на икономическия бум на „30-те бурни години“, веднага след Втората световна война, въздействието на тези събития не бе особено сериозно за работещите в държави със силни синдикални традиции. За работниците и служителите в подобни страни не представляваше особена трудност да договорят прогресивни социални споразумения с работодатели или с държавата, сядайки на масата за преговори. Зародила се в пепелта на една ужасна война, идеята, наричана Духът на Филаделфия и довела до създаването на Европейския социален модел, постави основите за водене на едни относително спокойни трудови взаимоотношения, характерни за периода (поне в по-развитите държави). Неолибералната офанзива от 80-те и 90-те години, заедно с първите сериозни признаци на системна криза, радикално промени ситуацията. Множество от синдикатите се оказаха парализирани и попаднали в капана на своята собствена бюрокрация, безсилни срещу тенденциите за развиващо се консуматорско общество и сблъсквайки се с едно ново поколение американски тип мениджъри, трудни за преговори десни политици, които нямат излишно време за водене на социален диалог. Накратко, синдикатите вече не са взимани на сериозно като преговаряща и противопоставяща се сила.

За големите синдикални лидери от началото на 90-те години на миналия век, основен въпрос беше как да направят така, че синдикатите да си възвърнат силата и респекта в очите на работодатели и политици по широк спектър социални, икономически и политически въпроси.

Швейцарското решение на този въпрос от страна на между-отраслевият съюз Unia и Швейцарската Конфедерация отбеляза известен успех със своята политическа и организационна реакция на въпросното предизвикателство, насочена към две основни измерения:

 Професионализиране на синдикалната работа чрез прилагане на методи за управление в стил НПО, с на двояката цел за подобряване и добиване на ползи / услуги за членове на организацията и повишаване ефективността на вложените средства по начин, по който да се освободи допълнителен ресурс за същинската работа, а именно извърщване на синдикализъм, особено в синдикалните пустини – частния сектор на услугите и типично женските сектори;

 Вдъхване на живот в синдикалните организации посредством укрепване и спечелване на присъствие по работни места, с цел създаване на ново поколение привлечени и мотивирани активисти, борещи се за нашите каузи.

Тук обаче, възниква един критичен въпрос: как да се постигне баланс между двата подхода на професионализация и на участие, при положение, че в началото те са били представяни като изцяло противоположни? Всъщност, професионализацията на синдикалните структури изисква ръководството им да се базира на ясни йерархични правила, както във всяка друга организация. Имайки предвид, че активното участие на редовите синдикални членове не би могло да се прилага ефективно в рамките на среда със силно изразен йерархичен контекст, може да се каже, че този подход е възможно да се прилага само в силно демократична организация. Нашият опит в преструктурирането на Швейцарското синдикално движение показва, че това е не само възможно, но дори, че един такъв подход – извършван последователно и систематично – е условие за възраждане на проактивно и привлекателно синдикално движение.

Преминаване от синдикални служители на пълно работно време към синдикална организация на целенасочени активисти …

За да бъде синдикалното движение в състояние да отговори на предизвикателствата на неолибералната закостенялост, за да може да се защитава от социалната разруха и да насърчи реална социална промяна в обществото, нашите активни синдикални централи трябва да поемат отговорността за съдбата на своите структури, възлагайки на служителите си, работещи на пълен работен ден да играят и ролята на инструктори и да осъществяват обратна връзка по време на синдикалните битки.

Именно в този ред на мисли, преди три години стартира нов проект за трансформиране на организацията ни под названието Unia Forte (в превод означава силно обединение). Концентрирахме това ново предизвикателство в рамките на следната формула: Преминаване от синдикални служители на пълно работно време към синдикална организация на целенасочени активисти. Вторият ни лозунг гласи: Насърчаване на основаната на активно участие от страна на редовите членове демокрация, а не на апарат, базиращ се на изместване на синдикализма. Ние целим постигане на синдикална организация, която знае и която е в състояние да съчетава ролята си на мотивирано и борбено социално движение и тази на високо професионална организация с нестопанска цел.

Таблицата по-долу очертава пълния списък на поставените от нас цели.

Unia Forte (в превод означава силно обединение)
1. Основни цели за действие с активистите
A) Основна цел (визия)
В синдиката Unia активистите, осъществяващи дейност в предприятия, отрасли, социални, политически движения, както и в синдикални органи, се борят за по-голяма социална справедливост. Те биват подпомагани от назначени за целта синдикални служители.

B) Стратегически цели (организация)
 Unia представлява ефективна сила на работното място, която може да разчита на своите активисти. Те от своя страна са винаги готови за действие, организират се колективно и са в състояние за провеждане на координирани действия и защита ценностите на Unia и целите си на работното място. Активистите също така организират своите колеги в предприятието.
 В отраслите и секторите активистите с права, делегирани от местните активистки групи, участват във вземането на решения и в определянето на индустриалните и секторни политики.
 Синдикалните кампании се разработват и се провеждат съвместно от активисти и от синдикални служители.
 Органите на Unia (местни инициативни групи, секции, региони, национални органи) се ръководят от избрани и компетентни активисти

C) Стратегически цели (активисти)
Активистите имат необходимата мотивация и капацитет за упражняване на своите функции.
2. Кокретни цели 2013-2016
 Укрепването на мрежата от активисти представлява неразделна част от всяка дейност, кампания или среща.
 Почти 3000 нови активисти и симпатизанти са ангажирани заедно със служителите на синдикатите в процеса по организиране на синдикални действия.
 Налице е специфична обучителна програма както за активисти, така и за постоянните служители на синдиката, а също се оказва и подкрепа при работата с активисти.
 Разработване на групи: създават се функционални групи, поне в най-големите фирми и предприятия. Има развити индустриални групи в регионите / секциите. Делегатите на национално индустриално равнище се избират от регионалните групи.
 Активистите участват в набирането на нова членска маса.

Постигането на тази визия предполага извършването на дълбока културна промяна в цялата организация, в нейното функциониране и в нейните практики. Излишно е дори да се споменава, че културната промяна е трудна за постигане в рамките на една синдикална организация. Бащинският (а често дори манипулативен) стил на поведение на синдикалния апарат към активната му членска маса трябва да отстъпи пред прилагането на практиката, при която синдикални служители на пълно работно време играят ролята на обучители на активисти и членуващи, насърчавайки участието на жените и желанието им да поемат отговорности по отношение на различните синдикални дейности. Тази културна промяна е необходима също и при активното участие на редовите членове, които са свикнали да потребяват услугите на синдикалните представители и служители (особено когато е налице необходимост да прояви кураж, а именно по време на координирани действия от страна на синдиката). Промяната като цяло изисква въвеждане на нови концепции за обучение, голямо постоянство и непрекъснатост.

Синдикални служители и представители, изпълняващи ролята на инструктори

Процесът на политико-организационна трансформация предизвиква изникване на някои нови въпроси и важни дискусии. Достойно е да бъде споменато все пак силното самосъзнание, което имат синдикалните служители и представители. Ясно е, че едно такова преориентиране на синдикално движение с цел то да се превърне в сила, която е надеждна и достоверна, независима от политическите партии и работодатели, мотивирана и въплъщаваща ръководните принципи на общество, основано на равенство и социална справедливост, изисква наличие на синдикални представители и служители на постоянни постове, които отговарят на високи морални и етични изисквания, които виждат професията си като призвание, които обучават своите активисти и са пример за спазване на синдикалните ценности (равенство, солидарност, социална справедливост, демокрация, мир, устойчивост). В същото време, моделът на общопрактикуващ синдикален секретар трябва да обхване и някои малко по-различни модела, като се вземат предвид както развитието на обществото, така и специфичните нужди на синдикалните структури, които са изправени пред все по-сложни условия и казуси.

Интернационален дух и практики като инструменти за възраждане на едно демократично и мотивирано синдикално движение

Реализацията на интернационална перспектива за обнова на синдикалното движение предполага прилагане на подхода едновременно и в националните, и в глобалните организации.

Изхождайки от на убеждението, базирано на исторически опит, че истинският и положителен синдикализъм може да бъде единствено интернационалния – особено във време на капиталистическа глобализация и нарастващото значение на регионалните и континенталните междуправителствени организации въпросът, който си задава всеки синдикат е как да насърчи в редиците си интернационалния дух и приложение на подобни практики. Този въпрос е от особено значение в рамките на Европа, тъй като вследствие на настоящата финансова криза и кризата с еврото, сме принудени да отбележим създалото се национално отстъпление от синдикатите. Това е особено тревожно в политически контекст, особено във връзка със скока на популистките и националистически сили и със силно настроената анти-синдикална крайна десница.

С тези тенденции могат да се справят само синдикални лидери, които работят в посока насърчаване на:

 Транснационални дейности, чиято работа се фокусира върху мултинационалните компании и индустрии или едновременно към няколко индустрии;
 Проекти за сътрудничество и международни кампании за солидарност, в които редовите членове са активно ангажирани, като например кампанията за сектор строителна индустрия Fair Games Fair Play по повод Световното първенство по футбол 2010 и 2014 г.;
 възможности за обмен и обучение (посредством Европейските работнически съвети или синдикалните мрежи в мултинационалните компании).

За да изпълняват своята роля, насърчавайки правенето на сериозен и мотивиран синдикализъм, уповаващ се на активната си членска маса, глобалните синдикати трябва да се придържат към мярката за премахване на бюрокрацията, трябва да насочат ресурси към обмен на добри практики и инициативи, които са в състояние да тласнат цялото синдикалното движение в правилна посока. Именно интернационалния синдикализъм би могъл да бъде разрешение на въпроса. Когато сме обединени, сме по-силни!