Уважаеми г-н президент,
Уважаеми г-н министър-председател,
Господа министри,
Уважаема г-жо кмет,
Ваши превъзходителства,
Колеги от КНСБ и Синдикална федерация на служителите в МВР,
Господа партньори от работодателските организации,
Скъпи гости от чужбина,
Дами и господа, представители на медиите,
Уважаеми д-р Тренчев
Братя и сестри,
Добре дошли на XI-тия конгрес на КТ „Подкрепа“!
Днес и утре ще си говорим за бъдещето. Хората винаги мислят за него и винаги са склонни да си го представят в красива и оптимистична светлина. Но какво наистина ни очаква, едва ли някой от тази зала би могъл да каже сега. Аз искам да ви върна малко назад, към миналото. Тук съм донесъл да ви покажа най-старият произведен модел на преносим компютър, нещо което днес сме свикнали да наричаме лаптоп. Той е почти връстник на нашата организация и аз още помня как 90-та година, когато го видяхме за първи път, всички изпитахме страхопочитание и изумление. Малцина можеха да си служат с него. Ето, вижте, той работи с дискета, която през годините се замени от дискове, след това с флашки, а днес информацията се съхранява в облаци. Тук съм донесъл и личния ми смартфон, който съдържа 6400 такива компютъра в себе си. С това искам да ви покажа как технологиите не спират да се променят, но технологията е нищо без човека зад нея и каузата, за която се бори. И явно нашата кауза е доказала, че може да премине през всички промени и да се справи с всички предизвикателства и днес ние отново след 34 години да сме заедно в тази зала.
Нека погледнем към няколко акцента от свършеното през последните четири години и за предстоящите четири.
Горд съм, че успяхме да се преборим за запазване на обезщетението за първите три дни болнични, въпреки натиска работниците да не получават такова. Разбира се, и тази, както много други победи, беше извоювана на улицата.
Всички помните, че години наред добавката за нощен труд беше замразена на срамните 25 стотинки за час работа и нямаше грам политическа воля да се актуализира. В продължение на повече от две години правихме протести, заедно с колегите от СФСМВР; кръгли маси с представители на медицински специалисти, свикахме НСТС по темата. Нашият натиск даде резултати – добавката вече е обвързана с минималната работна заплата и ще расте с нея.
Трябва да напомня, че благодарение на нас и на колегите от КНСБ имаме ръст на минималната работна заплата и през настоящата година. Протестът, който блокира столицата, беше само един от многобройните инструменти, които ползвахме. Тук са част от политиците, с които проведохме поредица от срещи, за да обясним, че е недопустимо да оставим работещите без актуализация на заплатите при невижданата от четвърт век насам инфлация, която доведе до допълнително обедняване на и така най-бедната държава в Европейския съюз.
КТ „Подкрепа“ е и в авангарда на битката за запазване на енергийния суверенитет на България. Водим тази битка не само заради нашите членове, не само заради всички работещи, но и заради всички български граждани! Всички ние искаме да живеем сред чиста природа и да дишаме свеж планински въздух. Но затова трябва да сме живи, а живот без енергия няма – няма топлина в домовете, няма светлина в болниците, бедните все по-често ще умират от студ. Да не продължавам с тъмните краски, те и без това се виждат на хоризонта. Затова нашите дългогодишни борби за запазване на въглищните мощности в страната ще продължат. При това не само на национално, но и на европейско ниво. Не, ние не настояваме миньорите да дишат прах и да газят в кал. Ако и когато се появи устойчива алтернатива на въглищата и работните места, която да замени празните приказки за слънце и вятър, ние първи ще застанем зад нея. Но не можем да подкрепим неразумните идеи да си бутнем къщата, преди да сме построили нова. Няма да се примирим с политически решения, които ще превърнат страната ни от енергиен лидер в региона в енергиен лузър.
В тази връзка трябва да припомним и нашата роля за това битовите потребители все още да не са подкарани като стадо на заколение към т.нар. либерализиран пазар на електроенергия. Още през 2016 г. изготвихме и представихме доклад, в който показахме колко пагубна за домакинствата е тази политика, скрита зад примамливи фрази като „възможност за личен избор на доставчик на електроенергия“, „насърчаване на конкуренцията“ и пр. Алармирахме за същото и бизнеса, който обаче много настояваше, че либерализацията ще му помогне да намали разходите си за ел. енергия. Всъщност се случи точно обратното! И то далеч преди избухването на военния конфликт между Русия и Украйна. Затова втора година се налага печалбите на държавните енергийни дружества да бъдат преразпределяни към небитовите потребители на ток. Но все още не е приета дори дефиниция за енергийна бедност, камо ли да са предвидени компенсации за домакинствата.
Преминахме заедно и през предизвикателствата, които пандемията от COVID-19 изправи пред нас – не без нашия натиск се увеличи минималното обезщетение за безработица, което беше „замръзнало“ години наред. Имаше компенсации (макар и недостатъчни) за хората в неплатен отпуск, както и за родителите, на които се наложи да си останат вкъщи, когато бяха затворени детски градини, ясли и училища.
Изправихме се срещу целенасоченото стигматизиране на държавната администрация, което представя заетите там като „търтеи“ или никому ненужни бюрократи. Това са работещите, които са в основата на функционирането на държавността. Именно те бяха подложени на една от най-съсипващите „реформи“, проведени у нас. Благодарение на нея трудовите им възнаграждения бяха почти замразени дълги години. Нашите усилия не останаха без резултат – след няколко години неуморен синдикален труд и активност на нашите структури заплатите в практически всички институции бяха увеличени. Макар и недостатъчно.
Разбира се, в този формат не е възможно да изброя всички неща, които сме постигнали. За съжаление, обаче, немалко неща останаха недовършени и за тях също трябва да се говори. За да знаем какво ни предстои. На всеки две години договаряме по-добри условия на труд и по-високо заплащане за учители и медицински специалисти. Благодарение на синдикалните усилия трудовите възнаграждения на учителите нараснаха значително, но все още има какво да се желае. Колективният трудов договор в отрасъл „Здравеопазване“ обаче си остава до голяма степен декларативен поради несъвършенствата в законодателството. Имам предвид главно това, че не успяхме да решим проблема със заплащането на медицинските сестри. Какво като сме договорили 1500 лв. основна заплата за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар с една специалност, когато се окаже, че болницата не е страна по КТД и ръководителят ѝ не е длъжен да се съобрази с договорените клаузи? Виждаме резултата в нарастващо недоволство сред медицинските специалисти и в задълбочаващия се недостиг на кадри. В тази връзка за следващия мандат наша основна цел е усъвършенстване на законодателството, така че всички работодатели да бъдат включени в реални колективни преговори и да се постигне поставената цел в Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз поне 80% от заетите да бъдат обхванати от колективни трудови договори. Тук му е мястото да припомним, понеже нещата са свързани, че действащият Закон за уреждане на колективните трудови спорове е по-стар и от Конституцията и не отговоря на съвременните социално-икономически реалности. В този смисъл ще настояваме за приемането на закон, гарантиращ реализацията на конституционноустановеното право на стачка. Със сигурност могат да бъдат изброени още много други постижения и недъзи в цялата поредица от сектори и територии, в които оперира Конфедерацията и се надявам това да се случи в рамките на дебата през днешния и утрешния ден.
Въпреки решаващото ни участие в гражданската инициатива, която внесе 30 000 подписа в Народното събрание, все още в България не се прилага необлагаем данъчен минимум, който би облекчил най-много живота на работещите бедни. Цялата ни данъчно-осигурителна система остава регресивна и изземваща най-много средства от тези, които имат най-малко и прехвърляща изцяло върху тях общата тежест по издръжката на държавата. В този смисъл си оставаме единственото парадоксално изключение в Европейския съюз, чиито други практики стриктно следваме.
И през следващия мандат ще продължим да настояваме сумираното изчисляване на работното време, което е законен начин да не се доплаща полагането на извънреден труд, да се прилага само в непрекъсваеми производства. Работата в търговските вериги е прекъсваема. Шиенето на дрехи – също. Както и много други дейности. Прилагането на сумирано изчисляване в такива сфери е само и единствено още един способ за експлоатация на работниците на цената на тяхното здраве и семеен живот.
Ще продължаваме да настояваме работната седмица да има не повече от 48, а не действащият възможен максимум от 56 часа, както е понастоящем. Ще се обърнем за подкрепа и към нашите международни партньори, включително Европейската конфедерация на профсъюзите, както и Международната организация на труда. Именно в конвенция на МОТ, която е ратифицирана от България, е установена максимална продължителност на работната седмица от 48 часа. Конвенцията е от 1930 г.
Понеже говорим за дигитализация, автоматизация и изкуствен интелект – България не се състои само от лъскави офиси, пълни с бели якички. Наскоро посетих едно жп депо, в един от най-големите градове, в което покривът можеше да се нарече така само в доста условен смисъл. По продължение на помещението, в което се съхранява и цялата документация за подвижния състав, бяха наредени изрязани туби от минерална вода, за да събират водата, която се стича от тавана при дъжд. В подобни отвратителни условия работят вероятно хиляди български работници. Те са изложени на студ, вятър, жега, влага, мухъл. Това може да се види както в производствени цехове в частни предприятия, така и в държавния сектор – транспорт, социално подпомагане, бюра по труда, заведения за предоставяне на социални услуги.
С общи усилия, след многобройни писма, становища, настояване за отпускане на допълнителни средства за реновиране на помещения, някъде успяхме да постигнем що годе нормални условия. Стартираме нова Кампания за безопасни и здравословни условия на труд. Обявяваме война на безобразията там, където все още ги има. Ще снимаме и ще публикуваме снимки, на които ще се виждат хлебарките в стаите, измерената температура и влажност в кабинетите на социалните работници, служителите по безопасност на храните, минусовите температури в ремонтните заводи. Чрез медиите ще ги правим обществено достояние. Защото преди да мечтаем да полетим към цифрови висини, трябва да можем да ходим по земята- със здрави и топли обувки и работни облекла и да работим в чисти и светли помещения!
Братя и сестри,
Заживяхме отново в тревожни времена. Над България, Европа и над света е надвиснала безпрецедентна криза – финансово-икономическа, военна, енергийна, социална, здравна (дори криза на хуманността, а и на нормалността)… Мен обаче не ме безпокои само инфлацията при стоките, а и инфлацията на идеите.
През 2008-2012 г. работниците в цял свят платиха за авантюрите на банкерите. Сега пак ще плащаме за авантюрите на политици. Преди да сме излезли от една криза, преди да сме си извадили поуки за нейния генезис, навлизаме в следваща…
Идеите за скърпване на положението от десетилетия, всъщност – от столетия, са едни и същи: ще прехвърлим цената на кризите върху раменете на обикновените работещи хора, а не върху плещите на тези, които ги забъркаха. Ще вземем от тези, които имат по-малко, за да може тези, които имат повече, да имат още повече. Ще работим повече – за по-малко пари; ще сме „гъвкави“ – до счупване на костите и гръбнака; ще се пенсионираме, чак когато не можем да ходим не само на работа, но и до магазина; ще плащаме все повече за здраве, за образование и за други всеобщи блага, които смятахме за неотменими и за базисни достижения на цивилизацията.
А ако погледнем в нашия двор, на всичкото отгоре отново сме пред избори. Само след няколко дни отново ще тръгнат партийни агитки, които ще ни убеждават, че ще създават условия за това хората да останат в страната. А когато дойдат на власт и когато видят, че със старите изтъркани решения не могат да увеличат доходите, а оттам и да задържат хората , ще прибягват до всевъзможни похвати за улесняване вноса на още по-евтини работници от далечни страни и континенти… За да прогонят и малкото останали тук към „вечните ягодови полета“ на Англия.
Всички знаят поговорката, че ситият на гладният не вярва. Но аз имам лоша новина за политиците ни – и гладният вече отдавна не вярва на сития!
Затова нека им припомним рефрена на една стара наша любима песен: „Нищо не ми обещавай за утре, аз искам сега удобни обувки. Бих добавил – и „ватенка топла за зимния ден“! И както се казва още в песента – „Нищо не ми обещавай за утре, защото утре започва от днес“…“. Защото „днес е само вчерашното утре“.
Затова нека да си спомняме за отминалите години! Нека да се уважаваме повече взаимно! Да сме по-единни, а не толкова разделени в един свят на лишения, трудности и разочарования. И нека независимо от дигиталните средства, с които ще продължим да вършим нашата чисто синдикална дейност, да успеем да съхраним нашата уникалност като организация, благодарение, на която ни има днес, да я предадем на младите и вярвам, че така ще ни има и в бъдещето!
С „Подкрепа“ – в бъдещето!
Благодаря за вниманието!