Позиция, одобрена на заседание на Изпълнителния комитет на ЕКП, 22 октомври 2014 г.

Приоритетите на ЕКП за годишния обзор на растежа за 2015

След публикуването през 2011 г. на първия годишен обзор на растежа, Европейската комисия систематично провежда координирана политика за строги бюджетни икономии, за намаляване на заплатите и за ограничаване на социалните права.
По повод тези политики, ЕКП систематично се обръщаше към европейските политици и призоваваше за промяна, като непрекъснато посочваше тежките отрицателни последици от тези действия. Също така, ЕКП предупреждаваше за противоречивия характер на политическите препоръки на новия Европейски семестър и за това, че фокусът единствено върху строгите икономии, дори да бъде представян за „подпомагаща растежа фискална консолидация“, би затруднил икономическото възстановяване на Европа, защото той доминира над социалните приоритети. В допълнение, този акцент върху строгите икономии, затрудни прехода на ЕС към по-екологична икономика.
Преди публикуването на поредния пети годишен обзор на растежа (2015 г.) на икономиката, заетостта и социална ситуация в Европа, фактите показват, че ЕКП е била права в своята преценка.
Състоянието на Европейския съюз в момента се характеризира с бавно възстановяване, нарастваща дефлация и устойчиво високи равнища на безработица. Това потвърждава провала на политиката на ЕС за строги икономии.
Пет години след началото на финансовата криза през 2009 г., ЕКП е принудена да се отбележи, че:

– Възстановяването на икономиката в еврозоната, което беше твърде слабо, за да подкрепи растежа, приключи през второто тримесечие на 2014 г., и в момента икономическата дейност е отново в застой (т.е. имаме нулев растеж). Дори се появяват становища, че икономиката на еврозоната никога не се е възстановявала след рецесията през 2011 г., което означава, че рецесията в еврозоната на практика е продължила три години. В същото време, прогнозите за растеж са ревизирани отново като са предвидени много оскъдни темпове на растеж за 2015 г. и 2016 г., въпреки че няколко държави-членки извън еврозоната (Обединеното кралство, Полша, Швеция) имат добри перспективи.
– Европейската централна банка (ЕЦБ) не е успяла да изпълни целта си и да достигне ценовата стабилност, която обеща. В момента инфлацията в еврозоната е доста под целта (под, но близо до 2%), докато темпът на инфлация – от едва 0,4% е твърде близо до дефлация. Осем държави-членки (от които 6 от Еврозоната) вече регистрират дефлация през август 2014 г.
– В момента, дори президентът на Европейската Централна Банка е принуден да признае, че възстановяването не се осъществява, както бе предвидено и че ще са необходими насочени фискални политики в подкрепа рестарта на икономиката.
-Отделни страни-членки се превърнаха в заложници на динамиката на дефлацията, борейки се да поддържат конкурентно заплащане на труда. Структурната де-регулация, която беше наложена на Гърция, Португалия и Испания, оказа голям натиск върху Франция и Италия. И въпреки това, ако последните две страни решат да проведат подобни структурни реформи, търсенето на вътрешните им пазари ще се увеличи неимоверно, като неминуемо ще доведе до повишаване на инфлацията.
-По начина, по който не се осъществи широко прокламираното икономическо възстановяване, не настъпи и дълго очакваното нарастване на работни места в Европа: днес 25 милиона души, включително 5 милиона под 25- годишна възраст са без работа. Равнището на заетост в ЕС (за възрастовата група 20-64-годишни) продължава да се колебае около 68,4%, като целта, поставена в Европа 2020 за повишаване на равнището на заетост за мъжете и жените до 75%, изглежда все по-недостижима. Въпреки, че нивата на безработица започнаха да спадат, бавното темпо на този спад, както и слабите икономически мерки предполагат, че ще отнеме много време, може би повече от десет години, преди равнището на безработица да се върне в нивата си от преди кризата.
– Един на всеки четирима европейци са „изложени на риск от бедност“. Следователно, целта на ЕС 2020 – над 20 милиона души да бъдат спасени от бедност, няма да може да бъде изпълнена. Най-впечатляващо е нарастването на бедността сред населението в трудоспособна възраст: „Бедността при трудова заетост“ се превърна в структурна характеристика на европейския пазар на труда и в половината от случаите, да бъдеш на работа, не е достатъчно, за да се спасиш от бедността. Високото равнище на безработица, несигурните и ниско платени работни места, натискът върху заплатите и децентрализацията на колективното договаряне съществено допринесоха за това състояние на нещата. Освен това, намаляването на обхвата на социалната закрила и социалните трансфери за най-бедните домакинства са важен фактор за увеличението на общите равнища на бедност.
-Структурните реформи бяха небалансирани, до голяма степен те се фокусираха върху реформите на трудовия пазар, бяха насочени единствено към ограничаване на предлагането, включително към отслабване на колективното договаряне и към понижаване на заплатите и социалните помощи. Въпреки, че като причини за кризата могат да бъдат посочени структурните проблеми във финансовия и банков сектор, действията за разрешаване на тези въпроси продължават да бъдат незадоволителни. Еврото беше спасено, но пазарите бяха само успокоени, положението в тях не е нормализирано. Държавите-членки остават в зависимост от финансовите пазари, докато малките и средни предприятия продължават да страдат от липса на достъп до финансиране.
– Окуражени от Комисията, множество държави-членки ревностно извършиха реформи за намаляване на законодателната защита на заетостта. Целта на тези реформи беше да се повиши гъвкавостта на пазара на труда, като евентуална предпоставка за създаване на работни места. Тези реформи бяха проведени въпреки липсата на доказателства, че изобщо съществува връзка между тях и по-ниската безработица. Всъщност, МОТ наскоро подчерта основните недостатъци в анализа, който е предоставил аргументи в полза на подобни реформи. По този повод МОТ предупреди за риска, политиците да направят „прибързани и зле подготвени реформи по чувствителни политически въпроси, но които реформи ще бъдат с дълбоки икономически и социални последици“.
– Докато някои политици твърдят, че вече „започваме да виждаме знаци“, че тези реформи оказват положителни ефекти върху пазарите на труда , то в някои държави повечето от работните места, които се създават, поставят под съмнение въпроса дали това представлява качествена и дългосрочна, устойчива заетост. Повече от половината от растежа на заетостта за първото тримесечие на 2014 г. е в резултат на сключени временни договори. Качеството на работа за много работници се влошава, несигурността в трудовите отношения нараства, има договори за нула часа работа или за фиктивна самостоятелна заетост. Тези случаи нарастват, както нарастват и формите на непълна заетост, на работа на непълно работно време, на свръх-квалификация.
– Въпреки признанието на Европейския съвет, че реформите на трудовия пазар могат да бъдат успешни единствено, когато има тясно взаимодействие със социалните партньори, твърде често правителствата действат без надлежно консултиране и участие на социалните партньори.
– Различията между националните икономики, социалното положение и пазарите на труда се увеличават, както се увеличават различията вътре в самите държави. Докато някои държави-членки се справят сравнително добре, други изостават. Това води да нарастващи различия, до все по-голямо неравенство, социална нестабилност и изолация. Ако тези процеси не бъдат овладени, те могат сериозно да подкопаят европейския проект.
Комисията продължава да посочва, че кризата и липсата на структурни реформи от страна на държавите-членки са основните виновни за лошото икономическо представяне на Европа, за високите равнища на безработица и за тежкото социално положение. Въпреки това, е изключително ясно, че именно неправилните политически отговори причиниха невъзможността за икономическо възстановяване, изостриха безработицата и доведоха до увеличаването на бедността.
Политиците в Европа вече не могат повече да си позволяват рисковете и опасностите от подобни политики на строги икономии и де-регулация, не могат да продължават да използват алибито, че структурните реформи са по дефиниция успешни и че работниците просто трябва да бъдат по-търпеливи, докато се достигнат положителните резултати. Подобно отричане на реалността вече не е опция – с двуцифрените си темпове на безработица и дефлация, ние и в обозримо бъдеще ще останем в плен на масова безработица, на високи равнища на бедност и увеличаващи се неравенства.

Годишният обзор на растежа за 2015 трябва да създаде условия за нов старт на Европа

ЕКП отбелязва промяната в тона в изказването на Жан-Клод Юнкер пред Европейския парламент през юли. По-точно, ЕКП намира за уместни както предложението, спешно – в рамките на първите три месеца на новата Комисия – да заработи допълнителна европейска инвестиционна програма от 300 милиарда евро, така и идеята за въвеждане на базисен минимум за заплатите във всяка държава-членка.

Независимо от това, ЕКП счита, че посочените 300 милиарда, евро са далеч под прогнозите за необходимите инвестиции. ЕКП очаква конкретни детайли от г-н Юнкер по отношение предложения пакет „Работни места, растеж и инвестиции“, за да прецени дали предложените мерки имат потенциала да доведат до реални резултати.
Според ЕКП:
-За да се справим с проблема, причинен от липсата на потребителско търсене, ролята на публичните инвестиции, трябва спешно да бъде реформирана и обновена. Освен за укрепване на икономическите структури и за подкрепа на дългосрочния растеж, публичните инвестиции трябва да подтикнат частните инвестиции чрез активиране на търсенето и чрез създаване на частен бизнес. Предложението на ЕКП за инвестиции в размер на 2% от БВП за по-дълъг период от време остава в сила и то трябва да залегне в основата на подготвения от ЕК инвестиционен план.
– За да бъде подготвен и приет подобен Европейски инвестиционен план и за да успее той да даде нов тласък на публичните инвестиции, той първо трябва да бъде подробно и задълбочено дискутиран, включително и със социалните партньори. Трябва да бъдат обсъдени въпросите за въвеждане на повече и достатъчна гъвкавост в Пакта за стабилност. Например, при определени обстоятелства, приемането на „златно правило“, което да позволи на държавите-членки да имат структурен дефицит, равен на размера на техните публични инвестиции – като % от БВП, би било полезно.
– Трябва да бъдат дадени гаранции, че този Европейски инвестиционен план ще работи за всички нас, в частност и за онези страни, които ще имат най-големи затруднения, че монополът на финансовите пазари ще бъде прекратен.
– Трябва да се обсъди осигуряването на финансиране за реалното производство и това трябва да стане в тясно сътрудничество между ЕЦБ и ЕИБ. Освен възможността за „кредит при облекчени условия“ (от ЕЦБ при нулева лихва за банковия сектор), трябва сериозно да се обсъдят възможностите за „инвестиции при облекчени условия“ (ЕЦБ да осигурява финансиране на ЕИБ или на специален европейски фонд, който да инвестира в Европа),
– За да се избегне капанът на дефлацията, трябва да бъдат прекратени структурните реформи, които противопоставят работниците едни срещу други, също така да бъдат спрени реформите, които водят до намаляване на работните заплати и до влошаване условията на труд).
– Да се предприемат мерки в подкрепа на процесите, осигуряващи самостоятелен и устойчив растеж, да бъде призната ролята на справедливото заплащане като двигател за растежа. Колективното договаряне и неговият обхват трябва да се насърчават, като бъде повишена ролята на колективно договорените равнища на заплатите или на минимална работна заплата в тези страни, където синдикатите смятат, че това е необходимо.
– Да се предприемат мерки за справяне с бедността и за повишаване търсенето на европейските домакинства, които се нуждаят от гаранции за достойни доходи. Гарантираните минимални доходи могат да бъдат считани за напредък в тази насока. В същото време, обезщетенията, получавани чрез системите за социална закрила и пенсиите трябва да бъдат поне запазени, за предпочитане – увеличени и индексирани, за да се гарантира, по-добър стандарт на живот на гражданите.
– Да се инвестира в обучението и образованието на работната сила, за развитие на „общество на знанието“ и като цяло за подпомагане на процеса на иновации и на прехода към нисковъглеродна и екологосъобразна икономика. Политиците не трябва за гледат на работниците с постоянни договори като на привилегировани лица. Подобно схващане е една от основните причини за масовата поява на несигурни работни места. Политиците трябва да се борят за преодоляване на сегментацията на пазара на труда чрез политики на „изравняване“ на законодателната защита – и при временните договори. Духът на европейските социални достижения би трябвало да се превърне в цел на европейската политика срещу несигурните работни места, като например Директивата относно работата на срочен договор, която има за цел да гарантира, че срочните трудови договори са изключение и не следва да се превърнат в правило. Това е ключова грешка – да мислим, че достъпът до обучение и развитие на иновативни практики ще бъде подобрен чрез временни трудови договори, докато реалността показва точно обратното.
– За да бъде поставено като приоритет качеството на работните места е необходимо да бъде преработена Европейската стратегия по заетостта. Много от целите, заложени в насоките за заетостта, и по-специално тези относно насърчаването на качеството на работните места, остават валидни, но тяхното изпълнение е сериозно застрашено от доминиращите икономически приоритети. Прегледът на насоките за заетостта и стратегията на Европа до 2020 г. представлява възможност за честна оценка на резултатите от последните четири години и възможност да се фиксират коригиращи мерки, които ще доведат до интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж – такива като приемане на добре структурирана програма за реформи. Всички действащи икономически мерки трябва да бъдат преразгледани чрез оценка за тяхното въздействие върху заетостта и качеството на работните места. Новите секторни и продуктови предложения също трябва да бъдат преценени, с оглед евентуалните съществени последици върху заетостта и качеството на работните места в съответните сектори. Там, където може да се очакват негативни въздействия, трябва да бъдат предвиждани мерки за смекчаване и компенсиране. Тези мерки трябва да са включени в предложенията за реформи.
– В подкрепа на качествена заетост за жените, младите хора и за пълноценно участие на останалите уязвими работници на пазара на труда. Качество, а не само количество трябва да бъдат осигурени. Необходими са по-нататъшни усилия за премахване на разликите в заплащането, по-специално разликата в заплащането между половете, както и премахване на пречките за достъп до пазара на труда. Европейският семестър трябва да подкрепя подобни политики. Равенството между половете трябва да бъде ефективно интегрирано във всички политики на ЕС, включително и в Стратегията Европа 2020. ЕКП приветства заключенията на министри относно „Заетостта и социални въпроси на жените и икономиката“ от министри и по-специално призива за равенство между половете в управлението на компаниите. Освен това, службите по заетостта трябва да бъдат добре финансирани, за да се улесняват преходът на младите хора към пазара на труда.
– Да се гарантира по-солидна финансова основа на системите за социална сигурност, политиките, които да прехвърлят данъчната тежест от труда върху социалните системи трябва да бъдат внимателно обмислени, за да не се застрашат самите социални помощи. Също трябва да се внимава с данъци, които имат регресивни ефекти, като например данъците върху потреблението. Данъчната тежест трябва да се съсредоточи върху капитала, богатството, енергията и природните ресурси. Механизмите за качествени и достъпни публични услуги (включително и подходящите грижи), както и адекватното преразпределение на социалните трансфери също могат да помогнат за справяне с неравнопоставеността. На социалните инвестиции не трябва да се гледа като на разход, а като на дългосрочен принос към едно приобщаващо общество.

ЕКП повече от всякога е убедена, че Европа се нуждае от фундаментална промяна на курса. Забавянето на икономическото възстановяване и слабата перспектива за заетостта и социалната ситуация подкрепят това становище на ЕКП. През юли 2014, когато г-н Жан-Клод Юнкер представи политическите си насоки за следващата Европейска комисия, той даде на работниците и гражданите на Европа надежда, че ще има „Нов старт за Европа“. Следващият годишен обзор на растежа ще бъде първият тест за това дали Комисията Юнкер може да започне да полага основите на едно ново начало за възстановяване на доверието и сигурността на работниците и гражданите в Европа.

Годишният обзор за 2015 следва да покаже дали Европа ще поеме по нов курс, като даде приоритет на стабилен и амбициозен Европейски инвестиционен план, като промени своя дневен ред от програмата за структурна де-регулация, към програма за насърчаване на качествени работни места, чрез признаване на ролята на заплатите като двигател за търсенето, на инвестиции и на новите работни места. Това може да стане само, ако „насърчаването на заетостта, подобряване на условията на живот и труд, адекватната социална защита, диалогът между управлението и труда, развитието на човешките ресурси, борбата със социалното изключване се превърнат в основни цели на ЕС, на неговите държави-членки, така, както е посочено в член 151 от Договора за учредяване на ЕС. Това ще бъде едно ново начало за Европа.