През август-септември 2016 г. беше проведена анкета сред членовете на Националната организация „Малки български хора“. Целта на интервютата е да бъдат откроени основните бариери пред свободното развитие и достъп до базови услуги на хората с нисък ръст.

Заетост

Делът на работещите е около 39%. С пет процента повече са хората, които са безработни и търсят реализация. Голяма част от работещите също биха желали да започнат нова, по-добре платена работа, тъй като към момента са наети на половин работен ден, на ниско платени позиции и/или в икономически сектори без особена перспектива за развитие.

Половината от малките хора са със средно образование, а 16% са с висше. Над 40% от интервюираните владеят чужди езици (поне един).

Областите, в които обичайно намират реализация малките хора, са администрация и деловодство, част от тях са ангажирани в земеделие и животновъдство. Последната група е с изключително ниски доходи. Единствените, които получават малко по-високи приходи, се занимават с ремонт и поддръжка на компютри.

Нерядко се срещат обезпокоителни отговори като: „Транспортни услуги, строителство, търговия, каквото излезе.“ Т.е. области, които предполагат по-лесно адаптиране при преквалификация, поради липса на свободни работни места в секторите, за които вече имат умения.

Доходи

65% от хората с нисък ръст получават доходи под 350 лв. месечно. Това включва пенсии и трудови доходи, където изобщо такива има. Ниските приходи обясняват често срещаните затруднения на малките хора да покриват обичайните си битови сметки за електроенергия, вода, телефон, интернет и телевизия (23% от всички интервюирани). Притеснително е, че ¼ от тях са граждани, които имат работа и получават някакви трудови възнаграждения – илюстрация за факта, че заетостта не е достатъчно условие за премахване на бедността.

На 15,4% от работещите хора с нисък ръст им се е случвало поне веднъж да останат без електрическа енергия, поради неплатени сметки. А повече от 30% разчитат на помощ от близки и роднини.

Бариери

Членовете на организацията сочат различни примери за дискриминация. При половината от интервюираните има данни за отхвърляне, пренебрежение, дори за открит отказ да бъдат наети при кандидатстване за свободна работна позиция, която намират за подходяща, само поради ниския си ръст.

В допълнение съществуват и чисто географските затруднения – 60% от анкетираните живеят в малки градове или села, където има дефицит на свободни работни места. Отдалечеността е препятствие и за стандартни медицински прегледи, рехабилитация и подготвяне на документи за ТЕЛК. Впрочем учудващо е, че 48% от малките хора са с експертиза на трайно намалена работоспособност, която трябва да подновяват през няколко години. Макар да е ясно, че ръстът им няма да се промени.

КТ „Подкрепа“ и Националната организация „Малки български хора“ изразяват тревогата си за въздействието на планираните промени в отпускането на пенсии за хора с увреждания. Евентуално спиране на тези плащания за хора, които са заети, ще се отрази пагубно на домакинските им бюджети и ще постави оцеляването им пред допълнителни изпитания. Гражданите, които получават този тип доходи, се нуждаят от тях, за да оцелеят, тъй като техните разходи са по-големи.

Още по-тежка е ситуацията за тези, които са безработни, тъй като често при кандидатстване за свободно работно място срещат отговори, които гласят: „Хора с експертни решения не могат да бъдат назначени при нас“. Вече заетите пък, които се наложи да се трудоустроят, биват подложени на натиск да напуснат. Такива примери има не само в частния, но за съжаление и в публичния сектор.

Презентацията може да намерите ТУК