Не е нужно да напомняме, че финансовата криза, която доби драматични измерения след месец септември 2009 г., подтикна света към дълбока рецесия, входът на която милиони работещи в индустриализираните и в развиващите се страни загубиха работата, домовете и пенсиите си. За потърпевшите от развиващите се страни последствията са дори още по-тежки. По мнение на МОТ, в световен мащаб повече от 60 млн. работещи са загубили работата си през тази година, а в допълнение доходите на около 240 милиона работници е по-малко от едно евро на ден.
Рухването на производство през последното тримесечие на 2008 г. и първата половина на 2009 г. бе достигнало стойности, неотчитани от 1930 г. насам. Приказките за „зелени инжекции“, целящи възстановяване, са повече мечта на финансовите пазари, отколкото реалност за работещите, които продължават да губят своите работни места. Създаде се порочен кръг, където безработицата – почти удвоила своите стойности в страните от ОИСР през 2009 г. и която ще продължи да расте с над 9% през 2010 г. води също и до спад в цените на жилищата, спад в цените на активите и оттам предразполага финансовия сектор към все по-голям обхват на кризата и води до предстоящи фалити и допълнителна загуба на работни места в реалната икономика. Ние все още не сме достигнали дъното, що се отнася до безработицата, но както бе споменато в световния доклад на ОИСР, публикуван през декември 2009 г., на база прилаганите политики в индустриализираните страни, безработицата няма да възвърне равнището си от преди кризата най-малко до 2013 г.
Освен ако правителствата не предприемат по-строги и по-сериозни мерки за безработицата, началото на 2010 г. ще се превърне в едно „загубено десетилетие“. Глобалното синдикално движение е обединено в решимостта си да гарантира и да направи всичко възможно това да не се случи.
В краткосрочен план имаме за цел да защитим своите членове, работниците като цяло, както и семействата им от най-тежките удари и последствия от кризата. Именно затова настояваме пред правителствата и дебело подчертаваме, че не може да има стимулиращи мерки за „изход“ от кризата, докато не бъде възстановен пазарът на труда. Изказванията и становищата на глобалните синдикати по време на срещата на върха на Г-20 вече определиха някои от основните критерии, които следва да се прилагат за стимулиране, планове за възстановяване и публични инвестиции, а именно:

– Трябва в кратки срокове да започне приложението на подобни мерки;
– Действията трябва да бъдат максимално насочени в посока разкриване на работни места;
– Всичко това трябва да се извърши по социално справедлив начин и да се предотврати допускането на подобни обстоятелства за в бъдеще;
– Мерките и действията трябва да бъдат с по-трансформиращ характер по отношение на проблемите с климатичните промени, повишаване на производителността, придобиване на подходящи професионални умения и да се подпомогне икономиките отново да достигнат една тенденция към постоянно покачване и развиване.

МВФ, ОИСР и на срещата на световните лидери от Г-20 в Питсбърг се обявиха против преждевременното и прекалено ранно спиране на икономическите стимули с това и синдикатите са напълно съгласни. Администрацията на САЩ се съгласи да отпусне определени помощи за разкриването на работни места, а администрацията в Япония дори обяви възстановителен пакет. Нужно е много повече. Действията трябва да бъдат насочени към оказване на възможно най-голямо въздействие на заетостта, а не да се губят пари в намаляване на данъците на богатите или в намаляване на корпоративното данъчно облагане.
Синдикалният консултативен комитет (TUAC) към ОИСР, Международната и Европейската конфедерация на профсъюзите (МКП и ЕКП) апелираха за план за реално възстановяване, който изисква допълнително 1% от БВП в публични инвестиции по време на всяка от следващите три години и който да се координира на международно равнище. Нашите оценки сочат, че това първоначално ще забави, но след това ще окаже стабилизиращ ефект и ще предоврати повторно катастрофално покачване в ръста на безработицата.
Стимулиращите програми много повече трябва да бъдат посветени на запазване на икономическата активност на работещите, докато инвестиционните мерки не окажат своето въздействие. Средно само 3-5% от разходите за стимулационни планове и програми са били отделени за действия, насочни към пазара на труд. Нужни са схеми, като например целенасочено разпределяне на работа, за да може заетостта да се запази поне докато търсенето се възстанови. Където е необходимо, се насърчава и съкращаването на работно време и се компенсира от държавната подкрепа за обучителни и преквалификационни курсове. Мерки също трябва да бъдат насочени към младите хора, докато икономиките не постигнат устойчиво възстановяване, за да се избегне масово изтичане на цяло едно поколение от нашите младежи, които да напуснат образователната система и което от своя страна би повишило още повече нивото на безработица. Глобалният Пакт за заетост от Международната конференция по труда, който беше договорен на тристранния принцип на МОТ през месец юни миналата година и бе потвърден в Питсбърг, сега трябва да доведе до адекватни действия от страна на правителствата.
На срещата в Питсбърг бе обявено, че срещата на министрите по труда на Г-20 ще се проведе във Вашингтон през месец април 2010 г. с активното участие на МОТ, на представители на бизнеса и на синдикатите. Въпреки всичко е необходимо да се действа изпреварващо. Синдикатите настояват за постоянна тристранна работна група от Г-20 да бъде създадена, за действия по темите и постоянен мониторинг на безработицата.
Ние всички трябва да бъдем загрижени за това какъв модел на растеж ще се създаде след края на кризата. Правителствата вече заговориха за необходимостта от „стратегия за излизане“ от кризата, което е в противоположност на това, което те описваха като „извънредна и правилна“ политика през изминалата година. Въпросът, който трябва да се обсъжда е „до къде ще ни доведе този изход?“. Една такава криза, не само финансова, не би могла да бъде предотвратена за в бъдеще единствено с по-строги финансови ограничения. Групата Shadow Gn, основана и ръководена от Джо Стиглиц и Жан-Пол Фитьоси отбелязва, че тази криза е безпрецедентна по най-малко четири причини:
Първо има наистина глобално естество предимно глобалните пазари разпръснаха кризата и при тези, които са зависими от износа.
Второ от друга страна, кризата е дълбоко несправедливa – тези, които страдат най-много от нейните последствия са най-малко отговорни за създаването й. Това се нарежда на върха, става черешката на цялостното увеличение на неравенството, на прехода в заплатите и печалбата през последните 15 години по целия свят и на прехвърлянето на пазарен риск от работодателите и правителствата над работниците и техните семейства, както се забелязва при приватизационната вълна на пенсионната система, здравеопазването и обществените услуги.
Трето – причините за кризата бяха структурни – дисбалансът в модела за световен растеж и неравенството при доходите, а също и последиците от липса на адекватен финансов регламент, ако въобще може да се говори, че има такъв.
И четвърто кризата бе предизвикана от идеологията на пазарния фундаментализъм – доверието в саморегулацията и самоконтролирането на пазарите на имоти, както и омаловажаване ролята на държавните и обществените системи за социална закрила.
Наложително е, новите политики да гарантират, че новите икономики след излизането от кризата ще имат много по-различен модел на растеж, отколкото този през последните 20 години. Засега много малко от международните икономически институции признават и се съгласяват с това, независимо от факта, че за включване икономика професия кризата бе сравнявана от политолозите с „Берлинската стена“ – т.е., никой дори не заподозря, че може да се случи.

Икономистите от МВФ и ОИСР подготвиха документ за срещата Г-8 през юни 2009 г. относно воденето на средносрочни политики. Това далеч не представлява призив за връщане към „бизнеса както обикновено“ след като кризата отмине – от гледна точка на труда би било много вредно, тъй като тук се включват:

– драстични съкращения на обществените разходи с цел намаляване на натрупването на държавен дълг, дължащ се в голямата си част на опитите за разрешаване проблемите на банкерите;
– по-регресивни данъчни системи, намаляващи корпоративния данък и увеличаващи данъка върху личните доходи, като същевременно се увеличават данъците, които на практика оказват пагубен ефект само над работещите семейства, като например ДДС;
– гъвкавостта на заплащането, т.е. намаляването на заплатите и все по-голямата трудова дерегулация в страните от ОИСР се конкурират с китайската икономика, все по-интегрираща се към глобалната икономика.

Това е една тотално неприемлива визия за бъдещето. Напротив, ние трябва да използваме тази криза, за преместване в коренно различен изход от кризата, изход който не само ни измъква от кашата, но при който правителствата да работят сплотено и заедно за създаването на ново и различно бъдеще, където:

– растежът да е балансиран и на Север, и на Юг;
– растежът да не руши и не вреди на околната среда и е приобщен към едно нисковъглеродно бъдещо развитие;
– глобалното финансиране е ограничено – включително и международен данък върху финансовите операции – и където финансовият сектор е възстановил законната си роля за финансиране на реалните инвестиции;
– общественият сектор заема важна роля и където съществуват справедливи и прозрачни данъчни системи;
– но преди всичко, където плодовете на растежа се разпределят честно и справедливо между държавите.

Тази визия изисква един много по-различен модел за глобален растеж, отколкото този, който МВФ е в състояние да предложи. В TUAC се създаде работна група, съвместно с MKП и ЕКП с цел да се обединят синдикатите и през следващите месеци да постигнат общо становище, относно този нов модел на растеж. Изискване ще бъде да се работи съвместно с Световна Синдикална Изследователска Мрежа (GURN) и последната да служи като форум за тестване на идеите и да наведе в различна посока на мислене. Никой не може да оспори трудностите при преминаване към по-различен и нов модел на мислене от този през последните 20 години – но трябва да се постигне успех: не можем да позволим жертвите на тази криза да продължават да бъдат тези, които плащат за нея. Трябва, излизайки от кризата да укрепим икономиките си, обществата си и да подсилим и сплотим синдикалното движение.